преди да се прибере в стаята, му каза: — Той обработва документацията.
— КОГАТО ИЗПОЛЗВАМ ЕДНА ДУМА — КАЗА ХЪМПТИ ДЪМПТИ ДОСТА ПРЕЗРИТЕЛНО, — ТЯ ОЗНАЧАВА ТОЧНО ТОВА, КОЕТО АЗ ИСКАМ ДА ОЗНАЧАВА. НИ ПОВЕЧЕ, НИ ПО-МАЛКО.
— ВЪПРОСЪТ Е — КАЗА АЛИСА — ДАЛИ Е ВЪЗМОЖНО ДА НАКАРАШ ДУМИТЕ ДА ОЗНАЧАВАТ ТОЛКОВА МНОГО РАЗЛИЧНИ НЕЩА.
— ВЪПРОСЪТ Е — ОТВЪРНА ХЪМПТИ ДЪМПТИ — КОЙ Е ГОСПОДАРЯТ, ТОВА Е ВСИЧКО.
Възрастният човек се върна във Вашингтон на следващата сутрин с полета от 8,30 часа. В единадесет той взе участие в съвещанието на Съвета за координация. Тези съвещания не се провеждат редовно и до голяма степен зависят от събитията в света и в сферата на разузнаването. Когато настъпи един от редките моменти на спокойствие, тези съвещания могат да се провеждат дори само веднъж седмично. В период на криза и особено ако както обикновено САЩ са пряко замесени в тази криза, съвещанията се провеждат поне веднъж на ден. Тъй като по това време в света нямаше някакви мащабни кризисни явления, въпросното съвещание беше първото от три дни. За по-късно следобед беше насрочено заседание на Комитета „Четиридесет“ и Съветът за координация искаше всичко да е подготвено за тогава.
Тази сутрин председателстваше заседанието представител на Държавния департамент. Независимо че Възрастния ръководеше „К“ и в това си качество беше най-важният член на Съвета за координация, председателството се поемаше от ведомството, чиито проблеми бяха най-належащи за съответния ден. В „спокойни“ дни, когато нямаше неотложни въпроси за решаване, председателството обикновено се поемаше от Държавния департамент.
Представителят на това ведомство беше нов в разузнаването. Преди това беше работил като селскостопански експерт в Африка и в резултат на търпеливата си и усърдна (макар и скучна) работа, както и на разместванията, последвали един бюрократичен конфликт, в който той не беше взел участие, един ден беше направен помощник на държавен служител, на подминистерско ниво. Новата работа му хареса. В добавка на добрата заплата и повишения обществен статус задачите му не бяха нито трудни, нито изискваха някакви особени усилия. Към административните въпроси, свързани с разузнаването, той се отнасяше почти по същия начин, по който боравеше с данните за африканското селско стопанство, макар че, трябваше да се признае, той знаеше твърде малко за съдържанието на разузнавателните данни, докато все пак циклите на тропическите реколти му бяха ясни.
— Така — каза председателстващият от Държавния департамент, след като военноморското разузнаване завърши редовния си доклад за разположението на съветските и китайските военноморски сили. — Чухме редовните доклади. Има ли някой, който би желал да повдигне някакъв друг въпрос?
— Имам един въпрос — избумтя гласът, на генерал Рот от далечния край на масата. Генералът рядко присъстваше на съвещанията на Съвета за координация, до голяма степен защото главният шеф на военновъздушното разузнаване не го насърчаваше да го прави. Възрастният човек присъстваше на всички заседания и веднага щом видя, че влиза генералът, разбра, че ще се случи нещо интересно. Усмихна се.
— Както повечето от вас знаят — продължи генерал Рот, като говореше по-силно, отколкото е необходимо, — следвайки инструкциите и правилата, свързани с работата ми, и след като получих съгласието на комитета „Четиридесет“, предадох един случай, по Който работеха моите хора, директно на Група „К“. Оттогава не съм чул нищо за този случай и не знам докъде са стигнали нещата. Бих желал въпросът ми да се запише в протокола.
Човекът от Държавния департамент се намръщи. Преди да му остане време за повече безпокойства, възрастният човек взе думата:
— Генерале — каза той с успокояващ глас. — Сигурен съм, че сте запознат с ежедневните доклади, които ви изпращаме. Както знаете, няма много какво да се докладва. Ние сме по следите на руски агент, който по всяка вероятност е замесен в операцията, на която вие попречихте. Веднага щом Получим повече информация и овладеем положението напълно, ще направим това, което „Четиридесет“ счете за нужно. Вашата роля, разбира се, също ще бъде определена от този комитет. Ако имате някакви несъгласия с начина, по който се решава въпросът, с който ги помолихте да се заемат, предлагам ви да го отнесете направо към тях.
Генералът се намръщи. Останалите около масата потиснаха или усмивки, или гримаси на отвращение. Всички познаваха генерала и способността му да се превръща в досаден трън. Представителят на Отдела по управлението и бюджета се притече на помощ на Възрастния отчасти, за да си повиши акциите пред него, отчасти, за да ускори края на заседанието.
— Мога да разбера загрижеността на генерала — каза той. — В края на краищата той играе голяма роля в тази операция. Но сигурен съм, че няма защо да се тревожи. Нашият отдел например има пълно доверие на Група „К“. От чисто управленска гледна точка ние сме доволни от провеждането на операцията. Вярно е, че са включени много средства, но всички те са оправдани. И мога да добавя, сър — той се обърна към Възрастния, — че вашият помощник ни помогна много, за да изясним тези неща.
Възрастният мъж кимна в знак на благодарност.
— Най-много сме доволни — продължи финансистът — от възвръщаемостта на тези средства. От всичко получено досега става ясно, че ще имаме какво да покажем. Не просто данни, а нещо по-сериозно, като този руски агент. Ето това е един резултат, който финансовите комисии биха разбрали. Бог ми е свидетел, това не се случва много често. И така, ние сме доволни, че Група „К“ пое операцията и я води по този начин.
Възрастния му кимна любезно и се усмихна тържествуващо на генерала. Генералът изсумтя, но не каза нищо.
— А какво ще кажете за фактора „правдоподобно отричане“? — попита представителят на Държавния департамент. Той чувстваше, че като председател трябва да каже нещо по всеки въпрос и беше много доволен, че успя да си спомни евфемизма за „оправдана лъжа“.
Възрастният мъж му се усмихна. Наистина трябваше да положи малко повече усилия, за да държи този новак в течение. Отговори му:
— В нашия случай не мисля, че един анализ на фактите би оказал влияние на който и да било етап от операцията. Всичките ни хора действат от името на ФБР. В „Четиридесет“ са доволни и смятат, че това наше прикритие е достатъчно, дори че не е нужно. При всички случаи операцията е добре обезпечена в правен смисъл.
— Добре тогава — отвърна председателстващият. — Предполагам, че всички са доволни. Убеден съм, че колегата ще държи в течение нашите ведомства и „Четиридесет“. Ако няма нищо друго, можем ли да считаме заседанието за закрито?
Малкълм остави чашата кафе на кухненската маса на Нийл и Фран Робинсън в Уитлаш, Монтана, по времето, когато представителят на Държавния департамент закри заседанието във Вашингтон. Къщата на Робинсън беше първото му посещение за деня и той се надяваше то да се окаже съществено. Между „град“ Уитлаш и ракетната площадка имаше само една ферма. Тя не лежеше на правата линия между площадката и градчето, но беше най-близо до ракетите от всички останали постройки. Малкълм знаеше, че Паркинс може да е тръгнал от тази ферма и да е решил да бяга (от какво, мислеше Малкълм) към ярко осветената ракетна площадка вместо към тъмното тогава градче. Тази ферма беше собственост на братята Бел — Луис и Даниъл. Когато ги анкетира, те му казаха, че на тази „случайно“ подбрана дата не са били там. Не добавиха почти нищо повече. През повечето време лицата на тези братя на средна възраст бяха враждебни. Сега му трябваше потвърждение на думите им и се надяваше, че Робинсън ще му го дадат.
Пристигна достатъчно рано, за да намери всички вкъщи. Бащата, Нийл, и племенникът Пийт, двамата мъже, живеещи постоянно във фермата, се бяха прибрали от работа, за да си починат и да вземат някакви сечива. Жената на Нийл, Фран, печеше нещо във фурната и през цялото време, докато Малкълм седеше до голямата маса, си тананикаше нещо. Там бяха още Нийл, Пийт, Дейв Ливингстън (роднина от Канзас, дошъл на гости) и бабата Клеър Стоу — удивително жизнена старица, — за която Малкълм реши, че е на
