— Кой ти каза това?
— Ти — отговори тя и му се усмихна. — Някои от коментарите ти и забележките ти при разпита бяха малко необичайни, но правилни, предполагам.
Малкълм не обърна голямо внимание на думите й. Тревожеше го съвестта му. Ако Възрастния знаеше това, което знаеше той… но не, беше невъзможно. Намръщи се. Шийла забеляза настроението му. Тя отиде до леглото и взе чантичката си.
— Мисля, че трябва да уведомя Чоу.
Малкълм не отговори.
— Но най-напред — продължи тя умишлено разговора — ще трябва да махна тези мокри дрехи.
Шийла се надяваше, че видът на тялото й, ще отвлече Малкълм от дълбоките му и поради това опасни мисли. Тя съблече якето си и го окачи на дръжката на вратата на банята. Остави чантата си на подставката за куфари до леглото и след това разкопча раменния кобур. Тя погледна към Малкълм, който стоеше от другата страна на леглото, и хвърли пистолета с кобура върху завивките, докато с другата ръка започна да разкопчава блузата си.
— Нямам представа какво точно ще каже Чоу, но съм сигурна, че…
Тя не можа да продължи повече. Любителите на популярния фройдизъм твърдят, че инцидентите не се случват, а се причиняват. Наистина, Шийла не беше имала намерение да предизвика това, което последва падането на пистолета върху леглото. Това действие изигра важна роля за последвалите събития, но тази на Малкълм също не беше малка.
Пистолетът не остана там, където падна. С раздвоеното си внимание тя употреби повече сила, отколкото беше необходимо. Пистолетът падна много близо до долния край на леглото, там, където свършваше дюшекът, съвсем близо до дървената рамка. Оръжието отскочи и падна в процепа между рамката и матрака.
Малкълм видя всичко това като насън. Когато пистолетът изчезна от погледа му, той разбра, че трябва да направи нещо. Имаше защо да се опита да се отърве от нея. През цялото време се мразеше и знаеше, че все някога трябва да рискува. Шийла сега не беше въоръжена, а той не беше упоен с наркотици. Когато обаче погледите им се срещнаха, Малкълм беше сигурен, че тя е отгатнала мислите му.
Шийла реагира първа. Нейните реакции бяха по-бързи, тя имаше повече опит, налагаше се да избира между по-малко възможности. Тя просто трябваше да възстанови контрола си над Малкълм. За да го направи, й беше необходим пистолетът. Шийла се наведе бързо и мушна ръката си в тесния процеп между матрака и рамката на леглото.
Реакциите на Малкълм бяха по-бавни, той не беше толкова опитен и изборът му не беше толкова прост. Не му беше съвсем ясно какво друго иска, освен да овладее положението. Не беше сигурен каква цена е готов да плати. Когато той скочи към леглото, ръката на Шийла вече беше в процепа.
Тя вдигна глава и видя как той се спуска. Протегна ръка и улови ръкава му, след което го дръпна със всичка сила към себе си, като се възползва от собствената му инерция. Малкълм неволно й помогна, защото се спъна в чантата си, която небрежно беше хвърлил на пода. Той прелетя покрай нея и се приземи по корем до вратата. Обучението на Макгифърт не беше отишло напразно. Малкълм бързо се извъртя и застана в бойна поза, леко извън равновесие, но все пак готов. Ако беше опитал да излезе, сега Шийла щеше да е на гърба му.
Това е глупаво, помисли си той. Глупаво. Тя беше на около метър от него. Беше застанала между долния край на леглото и тоалетната масичка, също в бойна поза, с лявото рамо към него и лява ръка, свита в лакътя. Дясната й ръка предпазваше слънчевия сплит и долната част от тялото й. Тя сви леко двата си крака в коленете, като премести по-голямата част Ът тежестта си върху десния крак, отзад. Бавно раздвижи левия си крак нагоре и надолу с пружиниращо движение, без да отделя пръсти от пода.
Малкълм поиска да каже нещо, но не му идваха думи. Не искаше да я нарани. Макгифърт му беше казал, че след като веднъж загуби инициативата, или трябва бързо да нанесе окончателния удар, или да изчака, докато противникът направи грешка. Той не можеше и да си помисли, че би могъл да я удари. Стоеше замръзнал и смяташе да парира нападението й, да я неутрализира, без да я наранява. Не знаеше как би могло да стане това. Не се наложи да чака дълго.
Шийла се движеше изящно, почти без усилие. Чоу я беше карал да се упражнява с часове всеки ден. Мускулите й бяха отпуснати и еластични, движенията й — прецизни. Тя премести десния си крак напред, като смени положението на тялото си с бавно, равномерно движение. Хвърли се към него, докато Малкълм все още реагираше на първото й движение. Тя скочи високо във въздуха с вдигнато ляво коляно. Малкълм реагира на това движение точно както тя очакваше. Тялото й се извъртя във въздуха и десният й крак полетя към главата му в страничен удар.
Малкълм разбра грешката си твърде късно, за да се предпази напълно. Той приклекна и вдигна лявата си ръка. Тя пое до голяма степен силата на удара, но се залепи за главата му. Може би „случайно“ Шийла не вложи цялата си сила: Предната част на стъпалото й се плъзна по главата на Малкълм, но той се стъписа само за миг.
В пълно противоречие с инструкциите на Макгифърт, Малкълм се оттласна от стената и скочи към Шийла с безцелно ръзмахани пред себе си ръце. Ударът й попадна малко под ребрата му, докато неговите ръце я обгръщаха, без да й причинят каквото и да било. Вместо да го ритне с коляно в слабините или да го удари отдолу по брадата, Шийла се надигна, улови отпуснатата му ръка и му приложи раменно хвърляне. При летенето краката му докоснаха тавана. Той се строполи на пода до леглото.
Върна се в съзнание поради болката. Бяха му нужни няколко минути, за да се ориентира напълно. Главата му пламтеше и разбра, че не може да диша, че се задушава. Чу как собственото му тяло отчаяно се мъчи да поеме кислород на дълги хриптящи тласъци. Диафрагмата му се свиваше конвулсивно. Стори му се, че отново ще изпадне в безсъзнание, но постепенно дишането му се възстанови и стана равномерно. Когато инстинктивният му ужас от задушаването изчезна, болката се усили. Ръката му пулсираше, гърбът го болеше, сякаш някой го е ударил с бухалка за бейзбол, продължаваше да му се вие свят. Мигна и с удивление разбра, че контактните му лещи са на местата си. Едва след няколко секунди разбра, че Шийла се е надвесила над него и му прави изкуствено дишане.
— Глупак! — чу той шепота й. — Тъп, тъп, тъп глупак!
Тя продължи с изкуственото дишане дори след като видя, че той отваря очи. Опита се да й каже да спре, но думите не излизаха от устата му. След малко тя престана.
— Малкълм… добре ли си?
— М-м-м-м — Той облиза устни и се опита пак. Гласът му беше много слаб. — М-мисля, че да. Боли ме ръката, но не е счупена. Главата ми се оправя и вече ми е по-лесно да дишам. И гърбът ми е в ред.
— Ще можеш ли да седнеш? Да легнеш в леглото?
— Ако ми помогнеш.
Изминаха три минути, докато се изпъна в леглото. Най-напред седна много бавно, после се изправи с помощта на Шийла. След няколко несигурни крачки седна на ръба на леглото и се отпусна върху него. Шийла качи краката му и седна до него.
Малкълм затвори очи. Дишането и пулсът му бяха вече почти нормални. Макар че не си го спомняше, би трябвало да е изпълнил поне някои от правилата за правилно падане, иначе щеше да е в много по-тежко положение. Може би мъчителните тренировки при Макгифърт все пак бяха си стрували труда, но не му помогнаха да се справи е една по-дребна от него жена.
Когато отвори очи, вече се чувстваше много по-добре. Чувстваше само тъпата болка в гърба и ръката си. Поне все още беше жив. Първото нещо, което видя, след като мигна, за да намести лещите си, беше Шийла, която го гледаше втренчено. Забеляза очите й — белите им части бяха пресечени от червени капиляри и в ъгълчетата им имаше влага, която едва се задържаше вътре.
— Ти плачеш — каза той тихо и вдигна дясната си ръка, за да погали бузата й. — Плачеш.
Тя не каза нищо и допря лице до ръката му. Малкълм почувства как сълзите потичат по китката му. Тя се разрида — най-напред леко, после дълбоко и тежко, сякаш нещо болезнено и мъчително й тежеше. Малкълм се премести леко, без да маха ръка от лицето й. Опита се да обърне главата й към себе си, но тя напрегна сили и се възпротиви. Но беше твърде слаба, за да се противи, когато я дръпна на леглото до себе си. Той внимателно я обгърна с ръце и я при-тегли до себе си. Сега чуваше риданията по-ясно и усещаше как тялото й се надига и отпуска от усилието. Цялото й лице беше в сълзи.
