Някои от техните слушатели се смеели, други ги съжалявали, а трети ги вземали за божи хора и им давали милостиня.
Един ден те минали през някаква неохранявана черничева градина; и видели наблизо как група жени под един навес размотавали копринени нишки от пашкули и ги навивали на чилета. Монасите откраднали един пашкул, разнищили го, открили вътре гъсеница, която приличала на забелязаните от тях по черничевите листа, и се досетили, че целият цикъл вероятно е: ларва, гъсеница, пашкул, пеперуда, яйце и отново ларва. Останали в околността, докато настъпил сезонът на пеперудите, върнали се в черничевата градина, събрали яйца на копринената буба и ги скрили в кух бамбуков бастун — както според легендата Прометей някога скрил откраднатия от небесните селения огън в кухо стъбло от нартикс. Запушили плътно бастуна с восък и поели дългия обратен път през Персия. Пристигнали в Антиохия една година и два месеца след запечатването на яйцата, но като ги заровили в топло торище, те се излюпили. Ларвите се хранели с черничеви листа, които монасите набрали предварително за тях. Ето виж, няколко пашкула са вече завити.
Можете да си представите с какъв възторг посрещнала Теодора разказа на господарката. Монасите бяха наблюдавали внимателно целия процес на добиване на коприната и стана ясно, че ще могат да сложат началото на копринена промишленост, която да ни направи независими не само от Персия, но и от Китай. Работилници за тъкане и боядисване на коприна вече имаше в много наши градове. Теодора назначи монасите за игумени на два православни манастира и написа писмо до патриарха на Антиохия, с което го известяваше, че те се намират под нейна закрила. Тези манастири станаха развъдници на копринени буби с цели гори от млади черници и игумените, макар че не се отрекоха от несторианските си възгледи, бяха толкова заети, че нямаха време да обсъждат тънкостите на църковната догма с монасите. Религиозните разпри са плод на безделието.
Не след дълго Юстиниан подари на цар Гобад разкошен копринен плащ, оцветен в тирско пурпурно, който, както твърдеше придружителното писмо, бе изработен от коприна, добита от сирийски буби, и за доказателство изпрати и няколко пашкула. Това беше голям удар за Гобад, който също бе узнал неотдавна тайната на коприната — научил я от един свой васал, женен за китайска принцеса; тя скрила известен брой яйца в тюрбана си, преди да напусне своята страна. Но Гобад не се бе опитал да използува тези сведения. По-безопасно било да остави нещата непроменени, като покрива разходите, свързани със собствените му големи нужди, от печалбите на посредническата търговия със Запада, отколкото да създава нова промишленост, изложена на риска да бъде открита и копирана от нас. А сега се бе случило най-лошото: неговият монопол бе нарушен и колкото по-висока цена поискаше за коприната, толкова по-голямо щеше да бъде поощрението за нашите копринари от Сирия. Затова той уведоми китайците, че както Персия, така и Константинопол знаят вече тайната на коприната и нямат намерение да плащат толкова високи цени, за да внасят нещо, което могат да получат много по-евтино в собствените си страни. Цената спадна малко, но дори и днес нашите копринари не могат да ни обличат без помощ от Китай и Персия, понеже отглеждането на копринени буби се оказа съвсем не проста работа. Юстиниан направи изработването и продажбата на коприната държавен монопол.
Само два дни след първото си посещение в двореца, господарката Антонина получи ранг на патрицианка — сияйната Антонина, придворна дама — и бе представена на Юстиниан, който се показа благосклонен към нея, но се направи, че не я познава. Междувременно тя бе преживяла едно тревожно приключение. Вечерта на същия ден, когато бе приета от Теодора на нейната аудиенция, тя излязла от двореца и отишла пеша до най-близкия кей на Босфора, за да наеме лодка, която да я отведе вкъщи покрай доковете на Златния рог, но била спряна на улицата от някакъв едър мъж с черна брада и шапка на търговец. Той я дръпнал настрана и я запитал дали името й е Антонина, тъй като в такъв случай трябвало да размени няколко думи с нея.
— Аз съм служебно лице от двореца — казал той.
Господарката отказала да го последва в една къща наблизо, както предложил, понеже този човек можел да се окаже мошеник, чиято истинска цел е да я отвлече заедно с децата, да ги упои и после да ги продаде като роби на някой варварски главатар в Колхида, Крим или друго диво място. Голям брой отвлечени жени й деца бяха продавани в отдалечени райони на черноморския бряг. Тя отвърнала:
— Не, нека влезем в тази църква. Там можем да поговорим, без да ни смущават.
Той се съгласил и влезли. Господарката казала:
— А сега ми покажи пълномощното си. Как мога да съм сигурна, че си от двореца?
Непознатият извадил (някакъв документ, написан с пурпурно мастило, използувано само от императора. В него пишело, че верният и обичан патриций, достопочтеният еди-кой си (той нарочно държал пръста си върху името), е назначен за началник на тайната полиция в Константинопол по милост на „Негово Свещено Величество Император Юстиниан“. Господарката го прочела при слабата, трепкаща от постоянното течение светлина на дългите благовонни свещи, запалени пред гробницата на някакъв монах мъченик — пълномощното изглеждало истинско.
— Е добре, какво искаш от мен? — запитала тя.
— Да ми разкажеш подробно целия си днешен разговор с императрицата.
Господарката се засмяла, твърдо решена да не дава ни най-малък признак на уплаха.
— Несъмнено ще бъде по-добре да попиташ самата императрица. Имам ужасно лоша памет за разговорите си с царствени особи.
— Килията и малко мъчения сигурно ще я опреснят — заплашил я той. — Има и друго, още по-важно нещо, което негово величество държи да узнае и което ти, като стара приближена на императрицата…
Господарката го прекъснала:
— Ако императрицата е била достатъчно благосклонна да си спомни някои дребни услуги от моя страна, направени преди нейното възшествие на престола, това си е нейна работа. Аз самата не си спомням нищо такова.
Той снишил гласа си и казал:
— Без увъртания, много те моля. Вярно ли е, че императрицата е родила незаконен син, когато е била в театъра, от някакъв търговец от Червено море, който често посещавал вашето заведение?
Господарката се развикала и двама монаси изскочили от сянката.
— Този човек хули Христа — казала тя. — Той е идолопоклонник, манихей, гаден содомит и какво ли не! Защитете ме от него, благочестиви монаси!
Началникът размахал пълномощното си в лицата им.
— Тази жена лъже! — викнал той. — Разпитвам я по поръчение на василевса. Ето вижте, аз съм началник на полицията. Вървете си, свети братя, и ме оставете да довърша разпита на спокойствие. Отвън чакат мои войници.
Господарката попитала монасите:
— От кого получава дарения тази църква на света Мария Магдалена? От негово величество императора или от нейно величество императрицата?
Те се поклонили и признали, че всичко дължат на Теодора.
— Аз съм на служба при императрицата — предупредила ги тя.
После се обърнала към началника на полицията и го запитала, протягайки показалеца си:
— Познаваш ли този пръстен?
Това бил малък златен пръстен с изрисувано върху емайл синьо човешко око, в чийто ирис личал фин златен инициал — главно тета. Теодора го била дала току-що на господарката в знак, че сега тя е една от нейните близки довереници.
Той се опитал да издърпа пръстена от ръката й. Господарката се сборичкала с него, ритнала го в слабините и избягала. Изтичала заедно с децата да се скрие в главния олтар, където той не посмял да я последва. Тогава тя казала на по-младия от монасите:
— Изтичай в двореца, брате во Христе, и извести незабавно императрицата, че жената с черничевите листа е в опасност и се намира във вашата църква.
Ужасеният монах започнал да се извинява:
— Нямам право да напускам тази църква без заповед на игумена, а сега той присъствува на богослужение в катедралата.
Господарката попитала:
