косата на някоя от дъщерите на земята? Тъкмо заради тези благословени, но влюбени в красотата ангели, които не бива да бъдат отвличани от своя свещен дълг да пеят непрестанно осанна и алилуя, пръв дълг на всяка християнка с хубава коса е да я държи сигурно покрита. Достатъчно зло е да се отвличат човеците от техните молитви с несвоевременния показ на тази увенчаваща жената слава — няма защо да се стремите да привлечете ангелите долу на земята и с това да умножите котилото на демоните — и без това достатъчно многобройни, бог ми е свидетел!
Но дори езическите поети — той цитира Марциал, Проперций и Ювенал — са писали с най-голямо отвращение за жени, които са носили коса, взета от други.
С това се доказва, че перуките нарушават не само закона на църквата, но и светските канони за красота и добър вкус. Що се отнася до православното становище на техни светейшества папите, то е повече от ясно и може да се обобщи по следния начин: мъжките перуки имат обикновено за цел да прикрият плешивостта, значи по същество те са нещо като плътна шапка, представляват покритие за главата и следователно са анатема; женските перуки, от друга страна (плешивата жена е изключение), са замислени като добавка към съществуващата вече собствена коса — да я направят по-буйна и по-ефектна, тоест те не са никакво покритие и следователно са анатема. Праведният гняв на църквата, намерил израз на всеки наш събор, е бил винаги насочен против перуките и за двата пола — както срещу малодушната мъжка, така и срещу нескромната женска перука. Тертулиан е казал… но какво ли не е казвал Тертулиан против тези покрити с букли чудовищни приспособления? Казал е между другото, че всеки опит за прикритие на собствената личност е прегрешение пред бога. Всички перуки, мазила, пудри, маски, фалшиви гърди са прикрития и измислици на дявола.
Нещо повече, безпътни мои сестри! — продължи епископът, като изведнъж посочи най-грубо Хрисомало и господарката, чиито перуки бяха, след Теодорината, най-елегантните чудовищни приспособления в цялата катедрала през този ден. — Тертулиан призовава енергично не само религиозните ви скрупули, но и вашия здрав разум. Той пише:
„Ако не искате да захвърлите тези ваши нечестиви изкуствени коси, защото са омразни на Небето, може би ще ми се удаде да ги направя омразни вам, светските дами, като ви напомня, че тези разпътни, придобити срещу заплащане къдрици имат по всяка вероятност отвратителен произход! Напълно възможно е те да са били отрязани от трупа на някоя жена, умряла от чума, и да носят и досега в себе си живите семена на чумната зараза или пък, което е още по-страшно, може да са красили главата на някоя развратница, навеки отвергната от Небето, и да са носители на необратимото божие проклятие!“
А какво казва мъдрият свети Амвросий за перуките? „Не ми говорете за къдравите перуки — те са сводници на страстта, а не наставници на добродетелта.“ Какво казва и прямият свети Киприян? „Вслушайте се в словата ми, о жени! Прелюбодейството е тежък грях, но която от вас носи фалшива коса, върши още по-тежък!“ Какво казва прославеният свети Иероним? Той ни разказва една поучителна история, за чиято истинност гарантира с репутацията си на християнски учител — да, ако този разказ е измислен, великото име на Иероним би следвало да бъде изличено от диптихите като име на еретик или на фалшификатор! Свети Иероним разказва за една своя позната, уважавана матрона на име Претекста, която имала нещастието да се омъжи за езичник. На всички ни е добре известно, че жената трябва да се подчинява на мъжа си за всяко нещо, което се потвърждава и от същата глава в Посланието до коринтяните, където се казва: „… глава на всеки мъж е Христос, а на жената глава е мъжът.“ Но в тази фраза се подразбира и нещо друго, а именно, че ако мъжът не е християнин, Христос, а не той, става неин глава в духовно отношение, също както при вдовиците Христос става техен единствен глава, освен ако не се омъжат повторно, показвайки своето неуважение към Христа. И така, този мъж, чието име било Химеций, казал един ден на Претекста:
„Нашата осиротяла племенничка Евстохия, която отгледахме с толкова нежност в дома си, не е грозно момиче. Би могла лесно да си намери богат мъж и по този начин да ни спести зестрата, ако нямаше един- единствен недостатък — рядката й раздърпана коса. Затова вземи, мила жено, да изправиш този природен недостатък, като отидеш тайно при фризьора и й поръчаш една хубава къдрава перука.“
Претекста го послушала, като се надявала, че с помощта на пет златни монети ще спести хиляда или повече, и напълно забравила както дълга си към бога, така и почитта си към ангелите. Същата тази нощ, както лежала до мъжа си и си мислела със задоволство за забележителното преобразяване на Евстохия, над това греховно ложе слязъл един висок ангел, който й креснал с гневен глас:
„Претекста, ти се подчини на мъжа си, неверника, вместо на своя разпнат господ. Ти покри косата на една девица с ненужни къдрици и я направи да изглежда като блудница. Затова сега аз ще направя ръцете ти да изсъхнат, и дано тези страдания те накарат да почувствуваш какво чудовищно престъпление си извършила. Само пет месеца ти остават още да живееш, а после пъкълът ще бъде твоят жребий, а дръзнеш ли да се докоснеш пак до главата на Евстохия, твоят мъж и децата ти ще умрат дори по-рано от тебе.“
— О безпътни мои сестри, какъв голям грях е било това и колко заслужени са били нейните телесни страдания!
Съвсем естествено беше господарката Антонина да се изсмее тихичко при този разказ. Не я беше много грижа дали името на свети Иероним ще остане в диптихите, или не; всъщност той напълно заслужаваше да бъде изличен оттам, бе си помислила тя, щом разправя такива небивалици. Ако ръцете на Претекста наистина били изсъхнали, как тогава би могла да пипне с тях главата на племенницата си? Господарката споделила това с благородната Хрисомало, която също се изсмя и давайки знак на съпруга си долу в главния кораб, провиси драматично ръце, сякаш и те бяха изсъхнали. Лекомислената й проява вбеси епископа. Той започна да сипе хули срещу господарката и благородната Хрисомало, като ги назова по име, макар да беше пришълец в столицата. Това бе несъмнено доказателство за нас, че той е бил подбуден да насочи проповедта си против тях от някой техен враг в двора. Заплаши ги, че ще бъдат лишени от причастие и заклейми господарката като безсрамна и разпътна вдовица, която си боядисва лицето и се забавлява не по-зле от великата вавилонска блудница, вместо да надене траурни одеяния, да оплаква греховете си и да се грижи за бедните, както подобава на една вдовица. Каза, че моята господарка носела безчестие за благочестивата и великолепна императрица, при която е на служба, както и за цял Константинопол, и че ако внезапно се разрази чума, пръсната от отвратителната перука на господарката и от мръсните червени къдри провиснали по нея, вярващите в престолния град ще знаят на кого трябва да благодарят.
Тази грубост преля чашата. Теодора, която седеше на трон до Юстиниан, стана, извини се с почтителен поклон на императора и тръгна към изхода, последвана от своите пажове, без да дочака нито причастието, нито благословията. Етикетът изискваше дамите от галерията да станат и да я придружат. В това време епископът отправи искане главите на господарката и на благородната Хрисомало да бъдат остригани като щраусови яйца. Теодора му отговори косвено, понеже един пряк отговор би могъл да се изтълкува като обида към Юстиниан, който пазеше мълчание. Тя се спря за момент и се провикна над скамейките към Йоан Кападокиеца:
— Кажи, моля те, на твоя красноречив голобрад приятел, че не подхожда на Бръснача да изрича анатема срещу Гребена — това не е никак мъдро!
Дамите заслизаха шумно от галерията, за да се присъединят към нея, и само мъжете и евнусите останаха в църквата да изслушат докрай проповедта. Но поради шума от възмутените ни и възбудени разговори епископът бързо прецени, че ще е по-добре да приключи със смирено извинение към негово величество заради прекалената може би искреност на казаното от него — по никакъв начин не искал да засегне лично своята най-непорочна, милостива и прекрасна императрица, за чиито добродетели били недостойни дори и най-прочувствените стихове на поетите — както на християнските, така и на езическите. Епископът наистина бе изпаднал в опасно положение и никога не би се осмелил да произнесе такава проповед, ако не е получил тайно уверение от някого, че моята господарка и благородната Хрисомало се намират в немилост. Колкото до Бръснача и Гребена, Теодора искаше да каже, че този епископ сам нарушава църковните канони, като се явява с бръснато лице. По лицето на един свещеник можеха да минат
