нарастващата им сръчност при боравенето с тези оръжия. Всъщност те се обучавали единствено в така наречената от него „разсеяна стрелба“. От тях се искало само всеки стрелец да бъде в състояние да изпрати целия си колчан от четирийсет стрели на не по-малко от шейсет крачки, без ъгълът на разсейване да надхвърля десет градуса. За съсредоточените неприятелски сили тази точност била напълно достатъчна. По негово нареждане вече бил произведени огромен брой стрели, но военните майстори продължавали да коват нови върхове, да подрязват и оперяват нови стъбла. Обучената пехота упражнявала до съвършенство също една-единствена операция — защитата на тесен мост срещу атаките на вражеската конница или пехота. Войниците били снабдени с ризници от метални брънки и копия с различна дължина; при упражненията Велизарий ги подреждал във въведения от Александър строй на фалангата, в чиято предна част стърчат едно до друго остри копия като шиповете на индийски бодливец. Частично обучената пехота се упражнявала в мятане на копие.
Най-добрата храна и най-хубавото вино, ако се придържаме към метафората за бедния ханджия, била неговата конница. Велизарий разделил временно личната си конница на шест части, които прикрепил към всеки от шестте ескадрона тежка конница, за да им служат като образец за подражание; не ги представил като техни учители — те само предизвиквали останалите на състезание по сръчно боравене с лъка, копието и коня, но фактически се превърнали в истински наставници. Той разполагал и с два ескадрона лека конница, съставени от масагетски хуни от земите отвъд Бухара и Самарканд, стари неприятели на Персия. Имал също половин ескадрон херулски хуни, които лятно време обитават Крим — те са скорострелни майстори на лъка, а за близък бой носят дълги копия и широки мечове. Облечени са с кожени дрехи, обшити с леки метални пластини, но нямат друга броня. (Леката конница според Велизарий играе много важна роля за охраната на предните гранични постове, но трябва да бъде подкрепяна от мощната ударна сила на разположена наблизо тежка конница. Империята не разполагаше с достатъчно многобройна лека конница, което се вижда и от обстоятелството, че както херулските, така и масагетските хуни живеят на стотици мили от ромейската граница.)
Велизарий излязъл пред Дара, малко след мястото за провеждане на паради покрай големия ров. Той очертал с колчета една извита линия от окопи, които да бъдат изкопани шест стъпки дълбоки и дванайсет стъпки широки, с по един тесен мост на всеки сто крачки. Окопната система, погледната от крепостта, приличала на рисунка на шапка с четвъртито дъно и широка периферия, като дъното минавало по отдалечения край на парадното поле. Доколкото сражението щяло да се състои по инициатива на персите, чиято цел бе завземането и разрушаването на Дара, Велизарий можел да си позволи да избере защитна тактика — всъщност да премине в нападение с войските, с които разполагал, би било крайно неблагоразумно.
От трите страни на отворения централен четириъгълник, тоест около входа на окопната система, Велизарий разположил пехотата; фалангите на копиеносците, подкрепяни от копиехвъргачите, охранявали мостовете, а стрелците били строени по дължината на окопа между тях. Окопът имал остри колове по цялото си протежение и бил толкова широк, че не можел да бъде прескочен на кон. Отпред по фланговете, зад предните окопи (периферията на шапката), той разположил тежката конница. Тук мостовете над окопите били малко по-широки, за да позволят по-бързо придвижване. Като свързващо звено между центъра и крилата във всеки ъгъл на входа застанали по шестстотин масагетски хуни, готови да подложат неприятеля на кръстосан обстрел, ако тръгне срещу пехотата, или да се притекат на помощ на някоя от фланговите конници, ако изпадне в затруднено положение. В резерв оставали личната му конница, сега вече отново обединена, и херулските хуни.
Такъв бил тактическият план на Велизарий. На военния съвет, където бил изложен, този план спечелил всеобщо одобрение. Войниците били в отлично здраве въпреки големите юлски горещини — очакваната епидемия от дизентерия и други характерни за горещото време болести, почти неизбежна в Дара през този сезон, не се разразила. Работата е там, че Велизарий издал най-строги заповеди към всичката питейна вода да се добави кисело вино, което да я пречисти, да се поддържа чистотата на отходните места и походните кухни и особено за унищожаване на мухите — защото, обяснил той, Велзевул, повелителят на мухите, е първи демон на разложението и навсякъде, където има мухи, има и болести. Освен това всички военни упражнения се извършвали в ранно утро, преди слънцето да е станало силно, а после хората спели до пладне. Вечер ги пращал на нощни походи, за да поддържа доброто им физическо състояние, или ги карал да копаят. Велизарий никога не допускаше хората му да лентяйствуват. Сега те имали висок боен дух и най- голямо доверие в младия си предводител.
При изгрев-слънце, един ден след получаването на посланието от Фируз, наблюдателните постове по бойниците съобщили, че са забелязали облаци прах по пътя от Хармодий — едно село недалеч от Мигдон от страната на Низивис. Скоро можело да се види как персийските колони се подреждат в плътен боен строй извън обсега на ромейските стрели: пехотата, скрита зад огромни овални щитове, заела центъра, а конницата се разположила по двата фланга. Велизарий преценил, че тяхната войска наброява четирийсет хиляди бойци, но разсъждавал така:
„Малцина военачалници са в състояние да предвождат четирийсет хиляди души в бой. Без съмнение Фируз би имал по-малко притеснения, ако двете войски бяха почти равни по численост.“
Персите се опитали да предизвикат ромеите към нападение с шумни подкани и подигравки, но нашите си останали на място и запазили мълчание. Дълго време нищо не се случило. Ромеите дори не се оттеглили за обед съгласно своя обичай, като вместо това получили на място студена храна — солено свинско, пшенични питки и вино. Фируз бил сигурен, че самата гледка на неговата огромна армия ще накара нашите хора да загубят ума и дума от страх и че часът за обеда ще послужи като предлог за по-малодушните командири да изтеглят своите отряди. Той все смятал, че няма да се стигне до сериозен бой. „Почакайте — казвал той, — те са просто ромеи. Скоро ще бъдат на друго мнение.“ Но нищо не се случило.
Късно следобед личната войска на един перс на име Питуазис, който командувал десния им фланг, се приближила на коне към тракийската конница на Бузес, разположена срещу нея. Бузес се бил заклел на Велизарий да води този ден боя в лоялно сътрудничество с останалите части и да не се впуска в безотговорни приключения. Затова съгласно предварителния план той се оттеглил на известно разстояние от окопа, щом хората на Питуазис, всички възседнали сиви коне, наближили. Целта му била да подмами персите да пресекат окопа, а след това да се обърне и да ги нападне, докато са още струпани по мостовете и не са успели да се разгърнат. Персите обаче не се решили да се прехвърлят оттатък, затова Бузес и неговите хора се върнали на първоначалните си позиции, стреляйки в движение с лъковете си. Персите отстъпили. Тези персийски конници имат много красиво изрисувани оръжия и щитове — особено силно впечатление правят разкошните им колчани — и носят ръкавици (за което нашите им се надсмиват), но нямат шлемове. Носят и камшици, докато нашите хора не използуват камшици по време на сражение.
Седем перси паднали в тази схватка и Бузес изпратил един отряд отвъд окопа да донесе телата. Няколко минути двете войски продължили да се гледат мълчаливо. Говори се, че Фируз бил казал пред своите военачалници, че ромеите запазили изненадващо самообладание, но той щял да извика и гарнизона на Низивис, нови десет хиляди души, и тяхното пристигане на следния ден щяло непременно да сломи упоритостта на врага. Тогава един млад перс, чието име не зная, благородник, ако се съдело по облеклото и оръжията му, се приближил в галоп към центъра на ромейския строй, яздейки великолепен дорест кон. Той знаел няколко гръцки думи и като дръпнал рязко юздите, отправил гръмогласен призив за двубой и се заканил да нареже на парченца всеки ромейски конник, който би дръзнал да му се изпречи.
Никой не приел предизвикателството, тъй като имало всеобща заповед строят да не се нарушава под никакъв предлог. Младежът продължил да вика, да размахва копието си и да се смее презрително. Изведнъж левият ромейски фланг зашумял. Един конник, приведен ниско над шията на коня си, профучал по моста, понесъл се покрай масагетските хуни и се насочил право към перса. Той забелязал нападението твърде късно. Опитал се да го избегне, като шибнал коня си напред, но дългото копие го улучило в самите гърди и го повалило. Останал да лежи замаян. Ромеят слязъл бързо от коня и прерязал гърлото му като на жертвено животно. Мощен вик се понесъл над ромейските редици и над градските стени на Дара, на които се били струпали жителите. Отначало всички помислили, че този герой, е Бузес, отмъщаващ си за пленяването на своя брат Кузес. Но когато победителят тръгнал спокойно да се връща по моста, водейки коня на перса, чийто труп бил преметнат върху седлото, станало ясно, че това е не някой друг, а смелият
