битката. Редовият войник трябва да бъде до такава степен погълнат от грижата за собствените си оръжия и за запазването на строевия ред, че да не му остава време да се впуска в неуместни догадки за хода на сражението като цяло. Той трябва да има пълно упование в доказаната съобразителност и преданост на своите началници. Велизарий споменал с присмех и вражеската пехота, само половината от състава на която били обучени войници.
— Вие ромейските новобранци, се научихте за късо време да правите добре едно нещо — да стреляте силно и точно; техните новобранци също са усвоили едно-единствено военно изкуство — да се крият зад своите огромни щитове. Те са просто тълпа селяци, докарани тук, за да ни уплашат с броя си, един вид театрална армия, и ще създадат много трудности на своя пълководец още преди този ден да си е отишъл. Наистина в ръцете си стискат копия, но това ги прави копиеносци толкова, колкото ако въоръжаването им с флейти би ги направило змиеукротители!
Тогава от наблюдателната кула предупредили, че персите започват да групират силите си, и с мощни възгласи в прослава на Велизарий нашите редици потеглили. Тежката конница заела своите позиции по фланговете, леката конница застанала в двата ъгъла на входа, стрелците се наредили пак по близките окопи, фалангите от копиеносци заели мостовете, охранявани в тил и фланг от копиехвъргачите. Фарас, ниският кривокрак вожд на херулските хуни, се приближил в тръс до Велизарий и му казал на почти неразбираемия си пазарски гръцки, на който говорят тези кримски диваци:
— Аз няма бие перси, не много, тук под високи стени: прати аз зад оня баир налево, далече. Аз крие зад баир. Кога перси идат, аз бърза отзад; аз напада, стреля, стреля.
Велизарий изгледал продължително Фарас и той свел очи. Очевидно Фарас се съмнявал в изхода от сражението и искал да бъде на неутрална позиция, за да нанесе последния си удар върху онази страна, която губи вече битката. Велизарий забелязал, че пръстът на Фарас кърви от една малка драскотина, бързо сграбчил ръката му, тъй като колената им почти се докосвали, лапнал пръста и го изсмукал. След това казал:
— Аз пих от твоята кръв, Фарас: от днес нататък ти ставаш мой анда, мой кръвен брат. Върви сега, драги ми Фарас, анда мой, и направи както каза. Скрий се зад оня рид и нападни персите, но нито много рано, нито много късно.
Фарас захленчил:
— Ти пиеш мой кръв, дай аз сега твой, анда!
По силата на това едностранно действие от страна на Велизарий той бил попаднал (съгласно хунските суеверни представи) под властта на неговото магическо въздействие. Велизарий обаче отвърнал:
— След нападението ще можеш да пиеш до насита. Сега нямам излишна кръв за даване, анда!
Сега вече на верността на Фарас можело твърдо да се разчита.
Персите останали на местата си през цялата сутрин, докато не чули ловджийските рогове от укрепленията, които подканвали отговорниците по прехраната да занесат обедната дажба в окопите. Когато според пресмятанията на Фируз се очаквало да започне раздаването на храната, той дал знак за атака. Персийските войници са свикнали да ядат късно следобед, така че не изпитват глад преди залез-слънце, докато апетитът на ромеите се отваря, щом чуят звука на ловджийския рог по пладне. Но Велизарий бил предвидил възможността за нападение по обед и затова посъветвал войниците да напълнят добре стомасите си на закуска; благодарение на това тяхната боева способност не била намалена. Персийската конница се придвижила на един изстрел с лък от ромейската конница по фланговете и започнала да я обсипва със стрели. Голяма група пеши стрелци се врязали във входа на окопната система и пуснали бели облаци стрели към ромейската пехота и към леката конница в ъглите. Тези пехотни стрелци се движели напред в успоредни редици на разстояние една крачка една от друга. Веднага щом боецът в челната редица пуснел своята стрела, той минавал отзад и постепенно стигал отново до челото: по този начин потокът от стрели не секвал. По брой техните стрелци далеч превъзхождали нашите, но имали три големи недостатъка. Първо, жилавите лъкове на Велизариевите новобранци имали по-голяма далекобойност от техните; второ, вятърът духал от запад, така че стрелите им забавяли скоростта си и падали, преди да достигнат целта; трето, те били обстрелвани от три страни и редиците им били толкова плътни, че дори и най-разсеяната стрелба на нашите не отивала напразно. Натискът на настъпващите отзад части ги изтиквал по-напред, отколкото им се искало, и скъсеното разстояние се оказало в техен ущърб. Един вял опит на вражеските копиеносци да превземат едновременно два моста се провалил бързо — нашите копиехвъргачи ги отблъснали. Но един-два часа по-късно, след като и двете страни изразходвали метателните си оръжия, на всички мостове се водели отчаяни битки с копия и се правели опити да се прехвърлят окопите с помощта на дъски. Велизарий отбил едно опасно нападение с подкрепата на спешени конници от десния ескадрон на масагетските хуни, повикани сега от отсамната страна на окопа.
Най-после нападателите успели да спечелят леко надмощие над предвожданите от Бузес тракийци на левия фланг. Те пробили защитата на един от мостовете я успели да се разгърнат на другата страна. Това били спомагателни сарацински части, добре екипирани и свирепи, Бузес се сражавал мъжки, но изходът от битката оставал съмнителен, докато левият ескадрон от масагетските хуни, повикан, както преди това десният, да мине от тази страна на окопа, не му се притекъл в галоп на помощ. Те току-що били получили множество персийски стрели, които един рояк момчета от града набързо събрали и завързали на снопове по четирийсет. Сарацините се видели принудени да отстъпят през окопа, като понесли големи загуби, и преди да успеят да се строят отново, Фарас ги нападнал неочаквано в тил със своя половин ескадрон херули, изскочили иззад хълма. Говореше се, че хората на Фарас са нанесли най-големи загуби на противника през този ден, като се има предвид тяхната численост. Те пуснали в ход широките си мечове и притисната между тях, тракийците на Бузес и масагетските хуни, персийската конница на този фланг загубила три хиляди души. Оцелелите побягнали към главния корпус, но Бузес нямал заповед да се впусне да ги преследва и се върнал послушно при своя окоп.
Велизарий извикал веднага при себе си масагетските хуни и хората на Фарас. Той прегърнал Фарас и завършил обреда на кръвното побратимяване, като дал на Фарас да смукне от една драскотина от стрела на китката му. Тези чудесни бойци трябвало да се прехвърлят спешно на другия фланг, където Фируз току-що бил изпратил „безсмъртните“ — царската тежка конница, наброяваща десет хиляди души, — със задачата да пробият защитата с цената на всичко. „Безсмъртните“ успели да форсират два моста. Намиращите се там наши конници, в по-голямата си част арменци, започнали да се изтеглят бавно, но съгласно получените инструкции — по диагонал надясно. Така се отворило поле за мощно контранастъпление на ромеите в центъра. Към десния ескадрон от масагетски хуни, качени отново на конете, се присъединили сънародниците им, току-що удържали победа на лявото крило, херулите на Фарас и несравнимата лична конница на Велизарий и всички заедно потеглили отначало в лек, а после в пълен галоп. Силата на тази атака, насочена към фланга на персите, била толкова голяма, че колоната била просто срязана на две нееднакви части.
Персийският военачалник, ръководещ операциите на този фланг, бил едноокият Баресманас, братовчед на цар Гобад. Със своя щаб той яздел спокойно в ариергарда на колоната, заета, както си мислел Баресманас, с триумфално преследване на сразеното дясно ромейско крило, когато изведнъж откъм сляпото му око се донесли диви викове и крясъци и миг след това върху него се стоварили масагетските хуни, размахвайки своите къси, остри копия и широките си мечове. Тези хуни имаха достатъчно причини да ненавиждат персийския военачалник, защото именно той им бе отнел пасищата в далечния Изток. За да си отмъстят, те бяха пропътували стотици мили и се бяха включили в състава на ромейската армия. Техният предводител Суникас замахнал с копието си по главния знаменосец, който яздел на няколко крачки пред Баресманас, и го улучил по вдигнатата ръка, така че аленото знаме с извезани лъв и слънце се наклонило и паднало. От задните редици се изтръгнал рев на ярост и тревога и „безсмъртните“ в челото на колоната спрели, видели Великото знаме да се въргаля в праха, и се втурнали назад да го спасяват. Но било вече късно. Суникас, опиянен от славната победа, намерил самия Баресманас и го убил с един удар на копието си; като видели това, персите в задната част на колоната се обърнали в бягство.
Главният корпус на „безсмъртните“ се оказал обграден, защото арменците се съвзели и отново се биели ожесточено. Пет хиляди от тези благородни персийски воини паднали преди залез-слънце.
Не след дълго незащитеният персийски център се разкъсал и войската потекла обратно към Низивис. Новобранците от персийската пехота оправдали лошото мнение на Велизарий за тях и захвърлили грамадните щитове и копията си, когато главният ромейски корпус се впуснал да ги преследва. Новопостъпилите ромейски войници, макар и упражнявали се само в разсеяна стрелба с лък, вдигнали от
