говореше, че са на път, не пристигнеха в най-скоро време, той беше загубен.
Велизарий взе смелото решение да изпрати тайно две колони, всяка една по петстотин опитни бойци и хиляда римски новобранци, със задача да превземат с изненада укрепените градове Тибур и Терацина. Ако замисълът му успееше, той не само щеше да намали броя на гладните гърла, но и да се превърне от обсаден в обсаждащ, тъй като Тибур и Терацина пазеха пътищата, по които минаваха конвоите с храна на готите. Велизарий настоя господарката Антонина да напусне Рим с колоната за Терацина, откъдето да продължи за Неапол и да ускори изпращането на подкрепления за Рим веднага след като те пристигнат там. Всъщност той се безпокоеше за нейното здраве — голямото напрежение и лошата храна я бяха довели до крайно изтощение и тя често получаваше припадъци. А и да си единствената жена в един обсаден град, не е никак весело. След известно колебание господарката се съгласи да тръгне, решена по какъвто и да е начин да снабди града с храна, преди да е изтекъл един месец.
В последната нощ на ноември ние, на брой хиляда и петстотин души, се измъкнахме от града през Порта Апия. Що се отнася до мен, аз бях истински щастлив, че се махам оттам, и запях една песен от хиподрома „Летете, колесници“, забравяйки заповедта да се пази тишина. Един от стотниците ме удари грубо по рамото с опакото на меча си и прекъсна пеенето ми по средата на стиха. Минахме необезпокоявани покрай крепостта на акведукта, изоставена от готите поради мора, и няколко дни по-късно превзехме Терацина без бой, тъй като малкият готски гарнизон избяга, щом зърна нашето знаме. Тук напълнихме търбусите си до насита — за първи път от много месеци ядохме сирене, масло и прясна морска риба.
Господарката, придружена от мен и от секретаря Прокопий, който бе напуснал Рим заедно с нас, тръгна от Терацина с конвой от двайсет войници, а пристигна в Неапол с повече от петстотин! Пътят ни минаваше покрай стана на конниците, които бяха дезертирали преди много време при Милвийския мост. По-късно към тях се бяха присъединили и други изменници. Когато господарката обеща да прости на всички, те тръгнаха след нея. В Байи пък намерихме наши ранени, изпратени на лечение в тамошните минерални бани и достатъчно възстановени, за да могат да се бият отново. А в Неапол, където вулканът Везувий заплашително тътнеше и пръскаше пепелта, направила тъй плодородни околните лозя, — в Неапол ни очакваше чудесна новина. От Изтока бе току-що пристигнала флота с три хиляди исаврийски пехотинци на корабите, хвърлили вече котва в залива, а две хиляди конници под командата на Йоан Кървавия бяха слезли на брега в Отранто и се движеха с бърз ход към нас.
Не след дълго нашата армия от пет хиляди и петстотин души бе готова да тръгне и да освободи Рим от обсадата. Бяхме събрали големи количества жито, масло, наденици и вино, които взехме със себе си. Йоан Кървавия бе реквизирал в Калабрия голям брой селски каруци заедно с впряговете им, на които натоварихме житото. Йоан се нае да съпроводи конвоя до Рим по Виа Апия, а в случай на нападение от страна на готите каруците щяха да му послужат като полезно прикритие във варварски стил. Господарката пое лично командуването на исаврийските кораби, натоварени с всички останали провизии. Времето беше благоприятно и ние вдигнахме веднага котва за Остия, където се бяхме уговорили да се срещнем с Йоан четири дни преди Рождество Христово.
В устието на Тибър има остров, дълъг две мили и широк също две мили. В северната му част се намира силно укрепеното пристанище на Рим, свързано с града посредством хубав път, по който в мирно време волове теглят шлепове срещу течението. На южния бряг е разположена Остия, която навремето е имала по-голямо значение от сегашното пристанище, но отдавна е загубила търговските си връзки и се е превърнала в обикновено неукрепено селище. Това е станало, защото пътят от Остия за Рим не е подходящ за превоз на стоки — оказало се по-евтино те да се изтеглят в шлепове нагоре по реката, отколкото да се пренасят по пътя с каруци. Освен това пристанището на Остия бе станало твърде плитко и неудобно поради голямото количество наноси, довлечени от реката и задържани от изкуствения остров, издигнат при входа на пристанището. Сега обаче готите владееха пристанището на Рим, а Остия беше единственият друг пристан в околността, затова се отправихме към Остия, която намерихме незащитена.
Междувременно Велизарий научил за приближаването на конвоя и решил да нанесе тежък удар на готите в северозападна посока, с цел да отвлече вниманието им от онова, което ставаше по реката. Едно ранно утро той заповядал на хиляда леки конници под водачеството на Траян да излязат от Порта Пинция, да тръгнат към най-близкия лагер на готите и да го обсипят със стрели през оградата, предизвиквайки неприятеля на бой. Готската конница бързо получила подкрепление от останалите лагери. Траян се оттеглил, съгласно получените нареждания, веднага след като го нападнали, и бягал, преследван чак до градските стени. Това било само началото на сражението. Готите не знаели, че през нощта нашите били разрушили стената, преграждаща Порта Фламиния отвътре. Оттам най-неочаквано изскочил самият Велизарий начело на своята лична конница и след като си проправил път през един опитващ се да го спре преден пост, нападнал обърканите им редици по фланга. Тогава хората на Траян се обърнали и готите били притиснати между двете ромейски части. Малцина успели да се спасят.
Крал Витигес бе дълбоко огорчен от това сражение и от съобщенията, изпращани му от някои негови съгледвачи в града. Защото господарката бе заловила цяла група от тях непосредствено преди заминаването си и Теодосий, който бе поел задълженията й в нейно отсъствие, ги принуждавал под страх от мъчения да изпращат писма с неверни сведения. Съгласно тези писма от Неапол напредваше челният отряд на огромна войска — най-малко шейсет хиляди души. Сраженията и болестите бяха свели броя на хората на Витигес до петдесет хиляди; два големи конвоя с жито, от което той изпитваше остра нужда, бяха пленени от нашия гарнизон в Тибур, а и дезертиранията станаха често явление. Готският крал реши да търси мир.
И така, трима негови пратеници отишли в Рим. Велизарий ги приел, както и преди, с вързани очи и изслушал какво имат да му кажат в Сената. Техният говорител, един приятелски настроен към готите римлянин, изложил тезата на крал Витигес умело и обстойно. Целият въпрос, казал той, се състоял в това, дали Италия принадлежи по право на готите, или не. Ако правото било на тяхна страна, както той можел да докаже, значи Юстиниан постъпвал несправедливо, изпращайки войска срещу тях, без те да са накърнили с нищо неговите интереси. Фактите били следните. Теодорих, предишният им крал, който имал ранг на патриций в Константинопол, бил получил от тогавашния император на Изтока поръчението да навлезе в Италия и да вземе властта от ръцете на варварските пълководци, свалили от трона неговия хомолог, императора на Запада. Теодорих се справил успешно с тази задача и през дългите години на своето царуване запазил държавното устройство на Италия в неговата цялостност. Не въвеждал нови закони и не отменял старите, а оставил гражданското управление изцяло в ръцете на самите италийци и действувал единствено като главнокомандуващ на войските, закрилящи страната от франки, гепиди, бургунди и всякакви други варвари. Нещо повече — макар и ариани, Теодорих и неговите приемници се отнасяли с благородна търпимост към православните християни и почитали техните светини, затова смешно било да се твърди, че сегашното непростимо нашествие било война за религиозно освобождение.
Велизарий отговорил:
— Теодорих бе изпратен в Италия, за да върне страната на императора на Изтока, а не за да я заграби за себе си, нали? Какво би спечелил тогавашният император, ако Италия беше управлявана не от един, а от друг варварски узурпатор!?
— Да оставим това — казал пратеникът. — Разумните хора не спорят за объркани исторически събития. Дойдох всъщност да ти кажа следното: ако се съгласиш да изтеглиш войските си от Италия, моят царствен господар ще отстъпи безвъзмездно на твоя император целия триъгълен остров на плодородна Сицилия.
Велизарий се засмял и отвърнал презрително:
— Нека бъдем почтени докрай. Ние пък от своя страна ще ви отстъпим целия триъгълен остров на плодородна Британия, която е много по-голяма от Сицилия и бе източник на големи богатства за нас… преди да я загубим.
— А ако моят господар се съгласи да задържите Неапол и цяла Кампания?
— Получил съм заповед да завоювам отново Италия за нейния законен собственик и възнамерявам да я изпълня. Не съм упълномощен да влизам в каквито и да било съглашения, които биха накърнили претенциите на василевса към целия полуостров и всички подопечни нему територии.
— Би ли приел тримесечно примирие, което да даде на крал Витигес възможност да изпрати своите предложения за мир в Константинопол?
— Никога не бих попречил на един неприятел, който действително желае да се помири с негово пресветло величество, моя повелител.
