строя и се втурнали след готските жени и деца. Уловените принесли в жертва като първа плячка от войната, хвърляйки ги с главата надолу в реката! Това бе древен обичай от предхристиянските им дни, но те му намерили и православно оправдание — като подобаващо наказание на тези ариански еретици, отричащи, че Иисус Христос е равен на своя всемогъщ Отец! Готите на Урия били така стъписани от тази страхотна гледка, че се втурнали да бягат като полудели към своя стан. Преследвани от свистящите брадви, те не се спрели да защищават лагера, а продължили да бягат в панически ужас към Равена. Десетки хиляди от тях минали през предните постове на Йоан Кървавия и стотици паднали, пронизани от стрели, докато бягали покрай неговия стан.
Тогава Йоан Кървавия събрал личната си охрана и препуснал към готския лагер, убеден, че Велизарий е пресякъл изненадващо Етрурия и че той именно е подгонил готите. Когато разбрал грешката си, пътят гъмжал от франки; той влязъл в ожесточен бой с тях и бил надвит. Йоан изоставил лагера заедно с цялата двугодишна плячка и отстъпил към Етрурия. Само с един удар крал Тевдеберт завладя цялата западна част на Лигурия.
Годината беше сушава, а и смутните времена бяха довели до спиране на земеделските работи в цяла Северна Италия. Малкото засято жито повехна, преди да изкласи, а запасите в житниците и хамбарите бяха отдавна иззети от войските на Витигес, от разбунтувалите се срещу него медиоланци или от херулите при тяхното нахлуване. Затова, когато привършиха провизиите, намерени в двата завзети стана, франките бяха принудени да ядат говеждо, сварено във водите на Падус, спаднали рязко тази година и заразени от многото трупове. Една армия, състояща се изцяло от пехота, има по-ограничени възможности за снабдяване от една конна армия, а и франките са големи гладници. Така те изпаднаха в крайно бедствено положение. През август бяха нападнати от дизентерия, която взе не по-малко от трийсет и пет хиляди жертви.
Велизарий писа на крал Тевдеберт, упреквайки го, че е постъпил вероломно със своя съюзник император Юстиниан; според него нападналият ги мор бил божие наказание за това и за жестокото избиване на готските жени и деца. Тевдеберт не възрази и потегли обратно, но Западна Лигурия бе превърната в пустош и около петдесет хиляди италийски селяни загинаха от глад това лято.
Тази година маврите в Африка също бяха победени от Соломон, така че лангобардите предпочетоха да не се намесват, освен ако персите не нанесяха обещания удар, принуждавайки Юстиниан да изтегли цялата си западна армия, за да спаси Сирия и Мала Азия от неприятелско нашествие. По това време в друг пограничен район на империята се появи още един неканен гост — могъщото племе на българските хуни, обединено за пръв път от трийсет години насам под водачеството на един силен хан. Те успяха лесно да преминат Дунава в неговото долно течение. Години наред Юстиниан постепенно бе намалявал гарнизоните на крепостите по северните си граници, за да подсили войските на запад, и то без да набере нито един допълнителен отряд или ескадрон. Той бе допуснал и самите крепости да изпаднат в окаяно състояние, тъй като смяташе, че строежът на нови църкви ще му донесе повече слава, отколкото изкърпването на стари укрепления. Налага се да прекъсна тук разказа си за голямото хунско нашествие, за да опиша райското кътче, което Юстиниан изгради с цената на огромни разходи за Теодора и себе си на азиатския бряг на Мраморно море, недалеч от столицата, на мястото на един древен храм на Хера. Този вълшебен летен дворец, заобиколен от дървета, лози и цветя, бе незабавно признат за най-красивата жилищна постройка в света, както „Света София“ беше най-красивата култова сграда. Целият беше в мрамор и скъпоценни метали, а баните и колонадите затъмняваха със своя разкош дори самия Коринт от времето преди земетресението. Поради непостоянните течения в пролива Юстиниан построи два дълги вълнолома, като спусна в дълбоката вода безброй сандъци с баластра и така се образува един сигурен частен пристан. Това голямо начинание заслужава да бъде споменато не само защото означаваше непосилни допълнителни разходи за хазната, но и като крайна югоизточна точка на хунското нашествие.
И така, българите прегазиха целия Балкански полуостров чак до Коринтския провлак на юг, превземайки по пътя си не по-малко от трийсет и две крепости, както и целия диоцез Тракия до самия Константинопол, където успяха да пробият Дългата стена на Анастасий и бяха задържани едва при вътрешната стена, построена от император Теодосий и защищавана сега самопожертвователно от Нарзес. Някои от тях пресякоха Хелеспонт от Сест до Абидос и нахлуха в Мала Азия, където едва бяха отблъснати от портите на новия Юстинианов рай. Двеста хиляди пленници, петстотин хиляди убити, несметни съкровища, разрушаването на петдесет процъфтяващи града — такава бе цената, която Юстиниан трябваше да заплати на българите заради погрешните си икономии по отношение на войските и укрепленията. Нашествениците се завърнаха в своите земи необезпокоявани.
Велизарий събираше всичките си сили, за да приключи с обсадата на Равена. Една малка военна част на императора му се притече на помощ от Далмация. Но Равена е най-труднопревзимаемият град в света поради своето географско положение. Великият Теодорих я бе обсаждал безуспешно в течение на три години — откъм сушата пътят му бе преграден от блатата, а откъм морето — от плитчините и укрепленията. Това, че накрая той все пак я превзе, представлява дипломатическа, а не военна победа. Много вероятно беше и на Велизарий да се наложи да чака три години. Крал Витигес разполагаше с големи запаси от жито, масло и вино в града, а по негово искане Урия му изпращаше допълнителни продоволствия от Мантуа по река Падус.
Но въпреки всичко това няколко седмици по-късно Витигес изпадна в крайно трудно положение по отношение на хранителните припаси. Първо, сушата бе така свила коритото на реката, че шлеповете с жито на Урия заседнаха в плитчините при устието на Падус и не можаха да продължат на юг по многобройните лагуни, които представляват водният път до Равена. Целият конвой бе заловен от Хилдигер, чиито постове в тази област бяха много дейни и бдителни. Вторият удар бе нанесен на Витигес в самата Равена от собствената му жена Матасунта. По време на една гръмотевична буря тя успя да подпали тайно двете най- големи житници в града. Пожарът бе отдаден на паднал гръм. Витигес стигна до заключението, че бог го е намразил и затова го наказва така жестоко.
Кралят на франките Тевдеберт проводи пратеници до Витигес в Равена. Доколкото продължаваше да счита франките за свои съюзници, Велизарий ги пусна да минат през неговите линии, но само при условие, че се съгласят да бъдат придружени и от наши пратеници, които да чуят какво ще кажат франките на Витигес и на свой ред да изложат гледната точка на империята. Теодосий бе избран за пратеник на Велизарий и се справи много добре с възложената му задача.
Франкските посланици предложили нападателен и отбранителен съюз с готите, хвалейки се, че могат да изпратят половин милион души през Алпите и да погребат „гърците“ под планина от брадви. Те казали, че в замяна на своята услуга ще се задоволят да приемат не повече от половината Италия.
Тогава Теодосий изтъкнал, че франките са много ненадеждни съюзници, които приемат облаги едновременно от двете страни, но това не им пречи да воюват и с двете, че пехотните им пълчища нямат никаква надежда за победа срещу една дисциплинирана конница и че да предложиш на един франк половин хляб, означава да загубиш целия самун заедно с ножа и подноса. Ако крал Витигес сключи мир с императора, той ще запази поне част от рухналите си надежди. Готските посланици, изпратени в Константинопол по време на примирието към края на обсадата на Рим, бяха поискали условия, които не отговаряха нито на справедливостта, нито на реалното военно положение. Сега за Витигес би било много по-разумно да се предостави изцяло на милостта на императора, чието великодушие към победения неприятел е било вече доказано в случая с крал Гелимер и с много други видни лица от по-нисък ранг.
Крал Витигес изслушал внимателно Теодосий, отпратил франките и изпроводил нови пратеници в Константинопол. Докато ги чакаше да се завърнат, алпийските гарнизони на готите се предадоха на Велизарий, а придвижващата се на юг от Мантуа войска на Урия бе толкова намаляла поради масови дезертьорства, че той не беше вече в състояние да помогне на чичо си и пое назад към Комум.
Ние отседнахме на стан при Равена. Зимата наближаваше. Не се водеха сражения, но бдителността на нашите стражи и постове не бе отслабена. Нито една торба жито не бе допусната да влезе в Равена и нито един кораб не успя да пробие блокадата. През този период господарката поднови предишната си близост с Теодосий, за да внесе известно разнообразие в монотонното си ежедневие. Той имаше хубав глас, а се оказа, че има и дарба да съчинява музика. Двамата често пееха дуети, при това доста добре, като си пригласяха на лира и лютня. В една от песните на Теодосий се разказваше защо италийците трябва да обичат гърците: тази освободителна война наистина им бе донесла много блага — кланета, изнасилвания, палежи, поробване, глад, чума, човекоядство. Стиховете бяха толкова изискани, че никой не можеше да ги изтълкува като нелоялни. През целия този период Теодосий и господарката проявяваха похвална
