всеки случай не се чувствувам обвързан от този документ да ти се подчинявам. А ти, достопочтени Йоане?
— Аз също мисля — отговори Йоан Кървавия, — че изпращането на нови части в Медиолан и нападението на Ауксимум с намалени сили е крайно рисковано, особено като държим сметка за присъствието на Витигес в Равена.
Хилдигер възкликна възмутен:
— Докато оставаме господари на морето, крал Витигес не може да мръдне от Равена! Единственият път минава през мочурището и хиляда души са напълно достатъчни да го преградят. Аз подкрепям сияйния Велизарий.
Но в крайна сметка групата на Нарзес взе връх.
Тогава господарката Антонина се обърна гневно към Нарзес и му каза:
— Нейно величество пресветлата императрица Теодора ще нареди да бъдеш бичуван за днешната ти постъпка, когато се завърнеш в Константинопол, скопецо… ако изобщо имаш щастието да се върнеш здрав и читав!
Глава седемнадесета
Отказаната корона
Велизарий писа на императора, съобщавайки му сухо за Нарзесовите „лоялни задръжки“ по отношение на дадената от него оценка на военното положение. Той помоли за ново потвърждение на пълномощията си като върховен главнокомандуващ на войските в Италия. Господарката Антонина от своя страна писа на Теодора, като си послужи с не чак дотам дипломатичен език, за да окачестви непочтеното поведение на Нарзес. Отговор от Юстиниан все не идваше.
Междувременно Велизарий запази търпение и дори успя да убеди Нарзес да участвува в обсадата на Урбинум. Този град е изграден на стръмен склон и има само един подстъп откъм долината — на север, където за сметка на това стената е по-висока. Готският гарнизон, сигурен в устойчивостта на своите стени и в натъпканите си житници, отхвърли подканата да се предаде. Велизарий трябваше да превземе града чрез форсирано нападение или чрез военна хитрост. Външен водопровод нямаше, тъй като жителите се снабдяваха с вода от един непресъхващ извор в самия град. Оставаше му само да се опита да направи пробив в защитните стени. За тази цел нареди да се построи подвижна покрита галерия, като надзираваше работата лично. Галерията се състоеше от редица навеси на колела, всеки от които представляваше яка дървена рама, покрита с ракитов плет (с такъв плет овчарите ограждат своите кошари) и необработени кожи. Цялата тази конструкция трябваше да бъде придвижена към северната част на стената, където голям брой войници с кирки и лопати щяха да започнат да я подкопават, надеждно защитени от това прикритие. Обикновено галерията се прави осем стъпки висока, но Велизарий увеличи височината на опорите с още три стъпки, така че да има достатъчно място за втори покрив, което щеше да направи защитата по-сигурна. Покривът се прави силно наклонен, за да може попадналите върху него камъни да отскачат, без да причинят вреда, а кожите се поддържат непрекъснато влажни, за да не могат да бъдат подпалени. Велизарий включи в галерията половин дузина стенобитни машини.
Стените на Урбинум бяха много здрави, а почвата — много скалиста, затова нямаше ров. Нарзес и Йоан Кървавия бяха загубили вече търпение; Йоан се кълнеше, че крепостта е непревзимаема — нали той самият се бе опитал безуспешно да сломи съпротивата й на път за Ариминий, когато тя се защищаваше само от шепа хора! Така на десетия ден от обсадата те оттеглиха своите войски, без да кажат на Велизарий къде отиват. Нарзес се запъти към Ариминий, а Йоан Кървавия предприе серия набези по крайбрежието отвъд Равена с цел лично обогатяване, тъй като в цялата североизточна територия на Емилия и Венеция нямаше нито една крепост, в която готите биха могли да се оттеглят в безопасност заедно със своите съкровища.
Велизарий остана да продължи обсадата на Урбинум с хиляда и осемстотин души. Двехилядният готски гарнизон разбра какво става и войниците започнаха да му подвикват и да му се присмиват. Скоро обаче галерията бе доближена до стената, докато най-добрите стрелци, качени на скеле зад надеждно прикритие, поваляха един след друг стражите по бойниците.
Макар и да не жалеха сили, на третия ден копачите още не бяха стигнали до основите на стената, а удрящите в унисон тарани не оставяха никакви забележими следи върху нея. Накрая готите успяха да бутнат цял един зъбер от стената върху покрива на галерията. Той го проби, но не уби никого, понеже стрелците от скелето предупредиха навреме копачите. Велизарий прецени, че ще му бъдат необходими най-малко два месеца, за да срине стената, и не скри това от останалите му верни командири. Можете да си представите тогава неговата изненада, а и нашата, когато на четвъртия ден след като се бяха държали необичайно тихо през предишните два дни, готите от вражеския гарнизон се появиха между зъберите на крепостта с вдигнати ръце в знак, че се предават! По пладне Велизарий и техният командир се споразумяха по условията на капитулацията и Урбинум беше наш.
Станалото трябва да се припише на една щастлива случайност, но Велизарий напълно я заслужаваше при стеклите се обстоятелства. Нарзес едва ли би се съгласил с това. И наистина, когато вестта за нашата победа стигнала до Ариминий, той бил обхванат от такава завист, че дни наред не сядал на общата трапеза от страх да не издаде истинските си чувства и по този начин да се покаже нелоялен към императора. Между другото Нарзес носеше винаги със себе си в позлатено ковчеже една стъклена статуйка на Дева Мария, към която прибягваше преди да предприеме някоя важна стъпка. Често пъти казваше на приближените си: „Света Богородица ме предупреди да не обръщам внимание на предложения от тебе план“ или: „Света Богородица е съгласна с мен, че изложеният от мен замисъл е съвсем правилен.“ В този случай светата Дева не му бе подшушнала нищо. А спокойно би могла да го уведоми, че изворът в Урбинум изведнъж ще секне и гарнизонът ще се предаде от жажда, с което щеше да му спести изпадането в това глупаво положение.
Всъщност, докато копаел обичайния ров около своя стан, Нарзес случайно се натъкнал на воден извор и по съвет на Йоан Кървавия уловил бликналата вода в улеи за напояване на конете, както някога бе постъпил самият Велизарий в Капудия. Отвеждането на изворната вода се бе оказало най-неочаквано причина за секването на градския извор. Иронията бе там, че именно на Нарзес се падаше заслугата за превземането на Урбинум, но той изобщо не разбра това! Като върнахме водата в старото й русло, ние отново утолихме жаждата в Урбинум. Тайната бе поверена единствено на мен и на още двама домашни слуги, по занаят зидари, които ме придружиха до изоставения лагер и направиха необходимото под мое ръководство. Имахме заповед да скрием отново извора под голяма купчина камъни, защото някой ден можеше да се наложи Велизарий да защищава Урбинум от вражески атаки.
Сетих се пак за девиза „Бедност и търпение“, изписан на тасчето на Свети Вартимей, което Юстиниан бе подарил на Велизарий, а Велизарий от своя страна зае на монасите. Нашите сили бяха намалени още повече поради необходимостта да изпратим Мартин начело на хиляда души да освободи Медиолан. Велизарий, неизменно придружаван от господарката Антонина, обсади Волзиний Ветерес, разчитайки единствено на осемстотинте обучени войници, които му бяха останали, и на известен брой италийски новобранци. Градът се намираше много близо до Рим и не биваше да се оставя в ръцете на готите.
Мартин не беше герой. Когато стигнал до десния бряг на река Падус, той се уплашил да мине оттатък с една тъй малочислена армия срещу предвожданите от Урия бургунди и готи, наброяващи не по-малко от седемдесет хиляди души. Улиарис, който беше заедно с Мартин и командуваше половин ескадрон от личната конница, се съгласил с него, че рискът е неприемливо голям. Префектът на Медиолан изпратил при Мартин вестоносец (пратеникът се промъкнал предрешен през линията на готите и преплувал реката) с молба за незабавни подкрепления. Медиолан, град с триста хиляди жители — най-красивият и процъфтяващ в Италия след Рим, — бе изправен пред гладна смърт. „Доведени сме до положението да ядем кучета, плъхове, мишки и съсели; съобщава се дори за няколко случая на канибализъм.“
Мартин започнал да извърта — нямал лодки, с които да превози припасите по реката. Задължил се обаче да вдигне обсадата до три седмици, ако градът издържи дотогава. На свой ред изпроводил пратеник до Велизарий, като му наредил да препуска денонощно. Велизарий бе замолен да му прати Йоан Кървавия от Емилия, на запад по долината на река Падус. „С помощта на Йоан — пишеше Мартин — ще успеем може би да спасим Медиолан.“
Тогава Велизарий изпрати бързо съобщение до Йоан Кървавия, в което го информираше за бедственото положение на медиоланци и му заповядваше да се присъедини към Мартин и заедно да освободят
