Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)

къде се намира Орела, загубен в продължение на толкова дълги години и устоял на всички усилия да бъде върнат. Първата част на баладата разказваше драматичните събития по моето издигане за император от преторианците; ще ви цитирам три куплета, за да разберете каква беше тази балада:

Скри се тогаз зад завесата Клавдий,
Грат я отметна веднага встрани.
Храбрият Грат рече: „Верни ще бъдем,
само те молиме — вожд ни стани!“

Храбрият Грат рече: „Вожд ни стани,
учени Клавдий, бъди ти по-смел!
Трябва да върнем на бога ни Август
още един и последен Орел:“

Мъдрият Клавдий бе толкова жаден —
цялата купа мастило погълна.
„Бухал ли каза ти или Орел?
Вярвам, ще мога и двата да върна.“

В началото на август, двайсет дни след като ми бе гласува титлата „император“, Месалина ми роди дете. Беше момче и за пръв път преживях радостите на бащинството. Към сина ми Друзил, когото бях загубил преди около двадесет години, единайсетгодишен, не бях изпитал никакво топло бащинско чувство и твърде малко — към дъщеря ми Антония, макар да беше добросърдечно дете. Това бе, защото браковете ми с Ургуланила, майката на Друзил, и с Елия, майката на Антония (и с двете се бях развел веднага щом политическото положение ми бе позволило), ми бяха натрапени: не обичах ни една от тези жени. Но затова пък бях страстно влюбен в Месалина; и не вярвам нашата римска богиня Луцина, покровителка на родилките, да е била тъй упорито подмамвана от друг с молитви и приношения: не я оставих на мира през двата последни месеца от бременността на Месалина. Беше чудесно здраво бебе и тъй като бе единственият ми син, прие, според обичая, всичките ми имена. Но аз съобщих, че ще бъде известен под името Друз Германик. Знаех, че това ще повлияе добре на германците. Първият Друз Германик, който бе придал страховито звучене на това име отвъд Рейн — преди повече от петдесет години, — беше баща ми, а следващият беше брат ми, двайсет и пет години по-късно; аз също бях Друз Германик, а нима аз току-що не върнах последния от пленените Орли? След още четвърт век без съмнение моят малък Германик ще повтори историята и ще избие още няколко хиляди от тях. Германците са като трънаците по междите: избуяват бързо и трябва непрестанно да се изкореняват с огън и сеч, иначе се размножават. Щом момченцето ми стана на няколко месеца и вече можех да го вдигам без страх да му навредя, започнах да го разнасям из дворцовия двор и да го показвам на войниците; те го обикнаха почти колкото мене. Напомнях им, че той е първият от Цезарите, след великия Юлий, който е роден Цезар, а не е бил само осиновен от рода като Август, Марцел, Гай, Луций, Постум, Тиберий, Кастор, Нерон, Друз и Калигула. Но тук всъщност гордостта ми ме бе изкушила да поизлъжа. Калигула, за разлика от братята си Нерон и Друз, се роди две-три години, след като баща му, моят брат Германик, беше осиновен от Август (Цезар, понеже бе осиновен от Юлий Цезар); тъй че той наистина беше роден Цезар. Онова, което ме заблуди, беше, че Калигула не беше осиновен от Тиберий (също Цезар след осиновяването му от Август), докато не стана на двайсет и три години.

Месалина не пожела да кърми нашия малък Германик (каквато бе моята воля), а го даде на кърмачка. Каза, че била твърде заета, за да кърми дете. Но кърменето е почти сигурна гаранция срещу нова бременност, а бременността поразява здравето на жената и отнема от свободата й повече, отколкото кърменето. Тъй че Месалина има нещастието да забременее отново, и то толкова скоро, че само единайсет месеца деляха раждането на Германик от това на дъщеря ни Октавия.

Реколтата през това лято беше слаба, а запасите от зърно в обществените житници бяха тъй недостатъчни, че аз се разтревожих и намалих свободната дажба от жито, която бедните граждани бяха свикнали да приемат като свое право, и я сведох до нещо незначително. Но дори и това количество успях да осигуря едва след като събрах или закупих зърно от всички възможни източници. Сърцето на народа се намира в стомаха му. В средата на зимата, преди доставките да започнат да пристигат от Египет и Африка (където за щастие новата реколта се оказа много добра). В най-бедните квартали на града започнаха чести размирици и се подеха много разпасани бунтовни приказки.

Глава 11

Междувременно моите строители бяха завършили доклада, който им бях наредил да направят, за възможността Остия да се превърне в едно сигурно зимно пристанище. На пръв поглед докладът беше много обезсърчителен. Десет години и десет милиона златици. Но аз си изтъкнах довода, че построи ли се веднъж, придобивката ще трае вечно и никога няма да съществува опасност от недоимък на жито — или поне дотогава, докато все още владеем Египет и Африка. Струваше ми се начинание, достойно за могъществото и величието на Рим. Първо трябваше да се изкопае голямо количество земя и от всяка страна на изкопа да се издигнат здрави, задържащи циментови стени, преди да се пусне морето, за да се оформи вътрешното пристанище. Това пристанище от своя страна трябваше да се укрепи от два огромни вълнолома, вдигнати от дъното на морето, от двете страни на пристанищния вход, а помежду им, откъм най-широката част, да има остров, в който да се разбиват вълните, когато вятърът духа откъм запад и приливът се втурва към устието на Тибър. На този остров предлагах да се построи фар, като прочутия фар на Александрия, за да напътва влизащите кораби дори в най-тъмните и бурни нощи. Островът и вълноломите щяха да образуват външното пристанище.

Когато строителите ми донесоха своите планове, те казаха:

— Направихме каквото ни заръча, Цезаре, но естествено стойността прави изпълнението невъзможно.

Отговорих им остро:

— Поисках ви план и приблизителна оценка и вие бяхте достатъчно добри да направите и двете, за което ви благодаря; но не съм ви назначил за мои финансови съветници и ще ви бъда благодарен да не се занимавате с това.

— Обаче Калист, твоят ковчежник… — подхвана един от тях. Срязах го:

— Да, разбира се, Калист е разговарял с вас. Той е много пестелив за обществените средства и такъв трябва да бъде. Обаче всяка икономия си има граници. Това е въпрос от огромно значение. Освен това не бих се изненадал, ако узная, че житарите са ви увещали да ми изпратите този обезкуражителен доклад. Колкото по-малко е житото, толкова повече забогатяват. Те се молят за лошо време и процъфтяват на гърба на бедняците.

— О, Цезаре — викнаха в един глас всички, — нима вярваш, че можем да вземем подкупи от житарите?

Ала аз видях, че стрелата ми улучи.

— Казах увещали, не подкупили. Не се обвинявайте напразно. А сега ме чуйте. Решен съм да осъществя този план, колкото и да струва: запомнете това. И ще ви кажа нещо: работата няма да продължи толкова дълго, нито ще струва толкова пари, колкото си мислите. След три дни от днес вие и аз ще разгледаме въпроса най-подробно.

Подтикнат от моя министър Полибий, аз прегледах дворцовите архиви и там наистина намерих схема за същото нещо, приготвена от строителите на Юлий Цезар преди деветдесет години. Чертежите бяха почти като новите, но необходимото време и средства, за моя радост, се оказаха само четири години и четири милиона златици. Като се вземеше пред вид лекото поскъпване в цената на материалите и работната ръка,