Но какво трябваше да направи? Още си спомняше вледеняващия страх, който го обзе, когато се събуди и видя, че тя цялата изгаря в треска. Но тя не се предаваше, беше истински боец още от самото начало и доктор Флауърс нито за миг не си помисли, че могат да я изгубят. И все пак в болницата бяха умрели двама мъже от същата треска и Тейлър бе уплашен до смърт, че може да се случи най-лошото. Никога не бе чувствал подобен страх, откакто…
Откакто видя кръвта по ръцете си, когато вдигна Аби.
Тия бе победила болестта, но докато се взираше ден след ден в красивото й бледо лице, в копринения водопад на черните коси на своята Годайва, той осъзна колко много желае и обича жена си, нуждае се от нея. Припомни си, че веднъж й каза, че само един глупак може да я обича. А глупакът се беше оказал той. И въпреки че се възхищаваше на страстта и силата на убежденията й, на борбения й дух, Тейлър се страхуваше за нея. Страхуваше се, че няма да бъде там, за да я защити от такъв фанатик като Уиър.
— Полковник Дъглас!
Чу името си и се обърна намръщено. Не познаваше младия лейтенант, който се спускаше надолу по малкия хълм.
— Да, аз съм Дъглас.
— Здравейте, сър. Аз съм лейтенант Нейтън Райли.
— Лейтенант — кимна Тейлър, — какво мога да направя за вас?
— Сър, надявам се, че по-скоро аз мога да направя нещо за вас.
— О?
— Моето поделение се намира малко на юг оттук, недалеч от границата. При нас от затвора в Северна Флорида попаднаха няколко ранени момчета от гражданското опълчение. Надявах се да открия начин да се свържа с полковник Маккензи, но след това чух, че той ви е роднина, сър — неговата сестра била ваша съпруга.
— Какво искате да ми кажете?
— Имението на Маккензи се намира надолу край Тампа Бей. Разбрах също, че Джарет Маккензи симпатизира на Севера.
— Да, така е.
— Едно от момчетата от Флорида умря преди няколко часа. Взех това от него.
Лейтенант Райли му подаде сгънат лист хартия. Тейлър изгледа Райли с любопитство, после разтвори листа и заразглежда. Това беше грубо начертана карта. Видя Тампа Бей, реката, Симарон. Една плантация бе отбелязана на юг от Симарон, а друга — на север. Имаше отбелязано едно име „майор Хокинс“ със стрелка откъм север, както и второ име „полковник Уиър“ със стрелка откъм юг. Имаше и бесилка, също грубо нарисувана, а до нея — дата, която беше само след четири дни. В ъгъла бе написано: „Нападението трябва да бъде координирано по време така, че да се срещнат едновременно двата отряда“.
Тейлър вдигна глава.
— Лейтенант, разполагаме ли с работещ телеграф? Трябва да изпратя тази информация веднага на полковник Иън Маккензи в Питърсбърг.
— Както вече ви казах, и аз си помислих първо за полковник Маккензи, сър, но той преди няколко дни напусна Питърсбърг и замина за Сейнт Огъстин.
— В такъв случай трябва да му изпратя тази информация там. Знам, че телеграфните връзки са много лоши, но Иън може би е единствената надежда.
— Ще се опитам да я изпратя, сър.
— И му предайте съобщение, че след като получи това, трябва веднага да замине за Симарон. Аз ще се опитам да се справя с Уиър в плантацията на Елингтън, преди да успее да организира хората си за нападението.
— Да, сър! — козирува лейтенант Райли.
— Благодаря ви, Райли.
— Ще ги спрете, нали, сър? — попита лейтенантът. — Родният ми дом е в Тенеси. Някои хора не бяха съгласни с лоялността на баща ми към Севера и го изгориха жив. За нищо на света не бих искал такава жестокост да се повтори. Макар че се предполага, че южняците са джентълмени, едва ли не последните останали на тази земя кавалери…
— Много от тях наистина са такива, Райли, но много не са. По дяволите, ще направя всичко, което е по силите ми, за да предотвратя тази трагедия. Ще се обърна към Шеридан да ми даде малък отряд. Вие искате ли да дойдете с мен, лейтенант?
Райли се усмихна.
— По дяволите, да, сър! Ще ви доведа едни от най-добрите разузнавачи и бойци в цялата армия на Севера, защото съм сигурен, че ще получите разрешението на генерал Шеридан.
Тейлър знаеше, че може да накара Шеридан да се съгласи. Той все още пазеше документа, предоставящ му право на свободно придвижване, подписан лично от президента Линкълн. Шеридан не можеше да го спре, а освен това Тейлър добре познаваше яростния дребен генерал и бе сигурен, че задачата ще му допадне, въпреки факта, че много хора бяха изгубили домовете си в тази опустошителна война. Джарет бе човек, който никога не бе предал Севера. А подчиняването на Флорида бе истинско предизвикателство за всички командири от армията на Съюза.
Ако не можеше да събере отряд, щеше да отиде сам, но вярваше, че ще може да убеди генерал Шеридан.
— Изпратете тези съобщения по телеграфа, Райли. Ако линиите не работят, пратете куриер, но тази информация на всяка цена трябва да стигне до Иън. Ще се срещнем в щаба на генерала. Не разполагаме с много време, а ни чака доста дълъг път.
Райли отдаде чест.
— Да, сър! Ще бъда горд да дойда с вас!
Тейлър се метна на седлото на Фрайър и препусна към щаба. Надяваше се да не са настъпили значителни промени по фронтовата линия, които да попречат на генерал Шеридан да го приеме веднага.
Трябваше да замине час по-скоро, веднага щом Райли успее да събере своя отряд.
Откога, по дяволите, гражданското опълчение има правото да се превръща в щатски съд? Дали Уиър просто не е полудял от прекалената власт, която бе получил, въобразявайки си, че той е законът?
Сърцето му биеше учестено. Дали ще успее да стигне навреме? Къде беше Тия? Дали знаеше за всичко това?
Тя никога не би позволила някой да нападне Симарон, без да се опита да му попречи.
Как, по дяволите, щеше да издържи, докато се добере дотам?
Глава 25
ОБЕДИНЕНИЯТ ДОМ
Есента на 1864 година.
Тази нощ небето бе странно притъмняло. Надигащата се в далечината буря хвърляше пурпурни отблясъци сред сивеещия хоризонт. Малък облак засенчи за миг луната и тя заблестя със странно червеникаво сияние. Когато наближи Елингтън Манър, Тейлър вдигна ръка, за да даде мълчалив знак на мъжете зад себе си. Откъм задната част на имението се чуваха мъжки гласове. Един войник пазеше къщата отпред.
Тейлър даде знак на Райли, че ще обезвреди войника. След това по негов сигнал останалите трябваше да заобиколят къщата. Райли кимна. Тейлър слезе от Фрайър, наведе се ниско и крадешком се приближи към къщата откъм северозападната й страна. Пазачът дори не погледна в неговата посока. Тейлър прескочи парапета на верандата, застана зад часовоя и опря дулото на колта си в тила му.
— Тихо, войниче. Условията в някой затвор на Севера може би ще ти се сторят по-приемливи, отколкото това, което те очаква много скоро в гражданското опълчение, а със сигурност е за предпочитане пред това, което ще те сполети, ако мръднеш или издадеш звук.
Войникът вдигна ръце, че се предава.
