— Имам нужда да пийна още малко, Реймънд. Всичко това е толкова ново за мен.
Ново било за нея?
Поне се опитваше да забави нещата. Но Уиър, изглежда, нямаше търпение.
— Мадам — рязко каза той и нервно прокара пръсти през косите си. „Досега съм му отказвала толкова пъти“ — припомни си Тия. Най-после му предлагаше онова, за което толкова отдавна е копнял — не е чудно, че съвсем бе изгубил търпение.
— Нали ти пожела да дойдем в тази стая? Какво искаш? Да си тръгна ли?
— Не! Не бива да си тръгваш!
Той я грабна на ръце, вдигна я и я положи на леглото.
— Любов моя! — повтори той и целуна пръстите й.
— Моя… любов — прошепна тя в отговор.
— О, мили Боже! — Гласът на Тейлър, треперещ от гняв, внезапно изпълни стаята. Той приближи до леглото. Цялото му тяло сякаш бе обхванато от пламъци. Отчаяно се опитваше да се овладее и да не ги застреля и двамата. — Достатъчно, писна ми от това представление! — заяви Тейлър.
— Какво става, за Бога! — изръмжа Реймънд и се обърна, за да види кой се осмелява да го прекъсва. — Какво? Тейлър! Та това си ти! — кресна той.
Тейлър измъкна сабята си и я опря о гърлото на Реймънд.
— Спри! Веднага спри! — изпищя ужасената жена.
На Тейлър му се стори, че тя е в шок. Продължи да държи върха на острието, опряно до гърлото на Уиър. Впи поглед в Тия. Тя също се втренчи в него. Очите й заблестяха като големи черни езера.
— Аха, като че ли най-после успях да привлека вниманието ти — ледено процеди Тейлър. Най-после успя да заговори тихо и подигравателно. Успя да овладее и треперенето си, което едва не замъгли разума му. — Съжалявам — продължи той, — но тази малка и очарователна авантюра май стигна прекалено далеч. Полковник Уиър, ако обичате, станете внимателно от леглото.
— Дяволите да те вземат, Тейлър Дъглас! Ще платиш с главата си за всичко това! Кълна ти се! И как се вмъкна тук?
— През вратата, сър.
Тейлър усети върху себе си погледа на Тия. Помисли си за огромните й очи, стаили в тъмните си дълбини толкова тайни, лъжи, истини. Завъртя върха на острието. Притисна го между гърдите й. Тя беше толкова красива, толкова царствена, докато се взираше с широко отворените си очи в него. Не можеше да понася да я гледа да лежи в това легло, където — макар и за кратко — беше с Уиър.
— Ставай, Тия. В името на Бога, облечи някакви дрехи. До гуша ми дойде да те намирам гола навсякъде, където отида, освен, разбира се, в нашето брачно легло.
— Във вашето брачно легло! — повтори смаяният Реймънд.
— А, бедничкият, ти навярно си най-изненаданият в цялата тази история. Това би могло да ти спаси живота. Досега те мислех за почтен мъж, макар и фанатик. Но да, аз наистина казах „брачно легло“. Не ме ли чу? Макар че ми е много тъжно да го призная, тази лейди лъже и мами. Тя за никого не може да се омъжи, понеже вече е женена. Но си остава хитра и лукава като лисица — такава си беше още от деня, в който я видях за пръв път. И е готова всичко да жертва за преуспяването на Юга. Не се уморява да играе своите игрички! И всичко в името на каузата на южняците, нали така, Тия?
Очите й сякаш избухнаха в черен пламък. Никога не е била страхливка. Хвана върха на острието, захвърли сабята и скочи от леглото. Очите й излъчваха смайваща гордост и високомерие. Затърси дрехите си в полумрака на стаята и бързо се облече.
— Тия? — внезапно попита Уиър. В гласа му имаше болка и тъга. Уиър я обичаше, наистина я обичаше, помисли си Тейлър. — Омъжена ли си за него?
— Да — отвърна тя.
— Но защо тогава дойде при мен тази нощ? — извика той. Егото му имаше нужда да вярва, че тя е дошла при него, защото винаги го е желала, без значение какво бе казала или направила.
Тия вирна брадичка.
— Ти се готвеше да атакуваш Симарон — рече тя със студен и изпълнен с горчивина глас. — И да убиеш баща ми.
Реймънд поклати глава.
— Баща ти… не, Тия. Исках само да завзема имението. Нищо повече.
— Това не е истина! — Тейлър нямаше представа как го бе узнала, но Уиър не можеше да я заблуди. — Баща ми щеше да бъде убит, разстрелян или обесен!
— Щях да пощадя живота му… заради теб!
Тейлър наистина не можеше да издържа повече.
— Колко трогателно — прекъсна го Тейлър. Дори характерният му провлечен южняшки говор не успя да прикрие раздразнението му. — Кажи ми. Тия, това обяснение за него ли беше, или за мен?
— Тейлър, ти се държиш като истински негодник! Не разбираш нищо! — изкрещя тя.
Реймънд внезапно се хвърли към сабята си, която лежеше на пода, но Тейлър бе по-бърз и сложи крак върху дръжката.
С мъка успя да овладее желанието си да прониже съперника си. Изрита яростно сабята в другия край на стаята и притисна отново острието на своята към гърлото на Уиър.
— Тейлър! — извика Тия и най-после се осмели да погледне съпруга си в очите. — Не го… не го убивай. Моля те!
Той се втренчи в нея, опитвайки се да се овладее.
— Моля те, недей — простичко добави тя.
Той отвърна на погледа й. Припомни си, че бе дошъл да предотврати убийство, а не самият той да се превърне в убиец.
Обърна се към Уиър.
— Нямам намерение да ви убивам, сър. Ние всички се изтребваме в битките, но аз не съм хладнокръвен убиец. Макар че съм способен да заколя всеки мъж, покачен върху някоя блудница, дори и тази блудница да е моята собствена жена.
— Наричай ме както искаш — разкрещя се тя, — но знай, че животът ти е изложен на смъртна опасност! Долу има около стотина войници, които чакат заповед, за да нападнат имението на баща ми…
— Не, Тия, опасността отмина — успокои я Тейлър и отново насочи погледа си към нея. — Мъжете долу бяха заловени. Нападнахме ги от засада. Всичко стана много бързо и много изкусно, ако мога да се похваля. Няма нито един убит, полковник — обърна се той към Реймънд Уиър.
Уиър се втренчи в него.
— Значи и мен няма да убиеш. Тогава какво следва? — попита Реймънд.
— Моите хора сега ще дойдат, за да ви отведат, така че по-добре се облечете.
Реймънд кимна и посегна към ризата и мундира си. Тъкмо намяташе мундира, когато на прага се появиха Райли и още един от хората на Тейлър — Върджил Грей.
— Към кораба ли да потегляме, полковник? — попита Райли.
— Да, лейтенант Райли. Капитан Максуел ще ви поведе на север. Ще ме чакате долу с конете, когато е готова охраната на пленниците.
— Сър? — почтително козирува лейтенантът към Реймънд.
Уиър погледна Тия и елегантно й се поклони. Тя се взираше в него, докато Върджил щракна белезниците около китките му. После той се обърна към Райли и Грей и излезе от стаята.
Тия и Тейлър останаха сами. Съпруг и съпруга. След толкова дълга раздяла.
След всичко случило се през тази нощ!
Тя остана скована и безмълвна. Не можеше да го погледне в очите. Но въпреки всичко не молеше за прошка, не се опитваше да обясни, не продумваше и дума…
Той внезапно се озова до нея. Повече не можеше да се сдържа. Сграбчи я за раменете, а пръстите му се впиха в плътта й.
Погледите им се срещнаха. Тейлър се чувстваше така, сякаш бе обзет от всички демони на ада. Искаше да я удари, да я повали на колене. Не! Отблъсна я. Тази нощ го чакаше още работа.
Остана така цяла вечност, борейки се с гнева, бушуващ в гърдите му. Искаше просто да я притисне в
