прегръдките си. Накрая успя да се отдръпне. Беше дошло време, когато не смееше да се довери нито на нея, нито на себе си, нито на бъдещето.
„Върви си — каза си той. — Нека хората ти я отведат в затвора. Трябва да отидеш в Симарон, докато все още съществува Симарон“.
Но в този миг тя внезапно се раздвижи. Спусна се след него и го настигна на стълбите. Заобиколи го и застана с лице към него. Той видя болката в очите й, чу мъката в гласа й.
— Тейлър, аз… аз… аз не бях на себе си от страх, защото узнах, че те се канят да убият баща ми.
— Отдръпни се от пътя ми. Тия — просто отвърна той.
— Дяволите да те вземат, Тейлър! Дойдох тук, бях длъжна да дойда, за да го спра. Не разбираш ли това, нищо ли не разбираш?
Думите рукнаха като поток от устата му — саркастични и жестоки. Удряха я като камшик със страданието, което извираше от тях.
— Разбирам само, любов моя, че си искала да спиш с друг мъж, че си способна да ми изневериш. Е, какво пък, Уиър е сред най-добрите офицери на южняците, нали? Истински плантатор, който много добре си подхожда с красавицата от имението Симарон. С една дума, кандидат, когото можеш по-малко да обичаш за цял живот. Колко удобно и за двете страни.
— Не, аз…
— Не? — предизвикателно я изгледа той. Колко пъти досега тя бе защитавала Уиър пред него?
— Да, ти знаеш, че… някога ние бяхме приятели. Но аз… моля те! — прошепна тя.
Сърцето му се сви, сякаш ледени пръсти го сграбчиха безжалостно. В тази едничка дума се съдържаше толкова много. Толкова много се криеше в начина, по който го гледаше…
Той протегна ръка и нежно я погали по бузата.
— Молиш ме? За какво ме молиш? Съжаляваш ли, страхуваш ли се? Или се опитваш да съблазниш и мен? Е, може би няма да се окажа чак толкова лесна плячка, защото знам каква е стръвта, защото познавам прелестите, които ще ми предложиш, защото вече съм залагал на тази игра и съм платил доста скъпо. Когато те видях тази нощ… досещаш ли се какво бе първото, което ми хрумна? Сигурно си мислиш, че съм искал да те удуша, да те смажа от бой. Е, да, признавам си, и това ми мина през ума. Когато се намесят гордостта и емоциите, мъжете винаги прибягват до насилие. Но си помислих за нещо повече. Да ти подрежа перата. Да подрежа абаносовочерните ти къдрици, да те оставя късо подстригана, без луксозен тоалет, сякаш си… гола, макар че това не е точната дума в случая. Какво ще стане, ако отрежа прекрасните ти коси? Ще можеш ли да съблазняваш мъжете, като се оправдаваш, че всичко е само за да спасиш семейството си или нацията? Най-добре ще е да те окова във вериги, докато не свърши войната. Да, точно така ще постъпя сега, а по-късно ще мисля какво да те правя.
— Аз… аз никого не съм съблазнявала. Аз… — В тъмните й очи заблестяха сълзи. — Аз не съм блудница, Тейлър! — прошепна тя.
В думите й се преплитаха болка и тъга. И той осъзна, че целият трепери от облекчение, че тя е в безопасност. Радостен бе, че тя иска да го накара да й повярва.
Той внезапно пристъпи към нея и я притегли в прегръдката си. Целуваше я грубо, с яростта, обзела душата му. Докосна косата й, плътта й, вкуси сладостта и страстта на устните й. Той я обичаше, обичаше я толкова много въпреки всички клетви, че никога повече няма да обича. Не искаше нищо друго, освен да бъде с нея, да я държи в прегръдките си и да забрави. Да я люби тук и сега, без значение дали светът се сгромолясваше край тях.
Не, Господи! Не можеше да се остави да бъде съблазнен сега. Не можеше да забрави гнева си, не смееше. Отдръпна се от нея и заговори с прегракнал глас:
— Ах, Тия, толкова съжалявам. Вече не съм сигурен какво целиш, но както по всичко личи, си готова отново да се превъплътиш в ролята на любяща съпруга, да ми се отдадеш без никаква съпротива, и безкрайно съжалявам, че сега не мога да се възползвам от пристъпа ти на угризение. Не мога, защото решителната битка тепърва предстои.
— Битка? — Или не знаеше, че имението на баща й ще бъде нападнато от две страни, или просто бе забравила. — Нали ти успя да осуетиш плана на Уиър да нападне имението на баща ми?
— Колко си глупава! Уиър командва само половината от войските в района. Забрави ли за майор Хокинс и неговата милиция? Всеки момент майорът може да атакува Симарон. Не зная дали Иън е наясно с положението, нито дали Джулиан е осведомен за надвисналата опасност. Но ти очевидно си научила отнякъде. Аз може да се окажа единствената надежда за спасение на баща ти.
Тия го изгледа смаяно. И ужасено, помисли си той.
— Мили Боже! Бях забравила, че има още войски. Веднага трябва да се прибера у дома! — извика тя и с все сила се завтече към стълбата.
— Не! Тия!
Нямаше да й позволи да рискува живота си. Спусна се след нея и я хвана за дългата черна коса. Тя извика, но той не обърна внимание, завъртя я в обятията си и впи очи в нейните.
— Никъде няма да ходиш! — твърдо рече той.
— Но баща ми… моят роден дом…
Да, те бяха всичко за нея. А някога сигурно бе вярвала, че Реймънд Уиър е готов да се бие, за да ги защити.
Твоят заклет враг ще се постарае да ги запази за теб — заяви Тейлър с горчива нотка в гласа.
— Не, моля те, нека да дойда с теб! Моля те, Тейлър, кълна ти се, това е толкова важно за мен, че…
— Не ми обещавай нищо повече. Тия, защото се уморих да гледам как нарушаваш всичките си обети.
— Но мога да ти се закълна, че…
— Тази битка ще бъде на живот и смърт и никак не ми се иска някоя от воюващите страни да те залови и да те използва за размяна на военнопленници.
— Моля те! — извика тя.
Не, не… не! Не можеше да й позволи да отиде там. Тя бе готова да умре, за да спази семейството си или Симарон. Отвори уста, за да й го каже, но чу стъпки на долната площадка. Хората му идваха за нея.
— Господа, заведете жена ми на кораба. Никой няма да се изненада, ако в затвора „Олд Капитъл“ се появи още един представител на фамилията Маккензи.
Един от войниците се изкашля смутено.
— Госпожо Дъглас, ако сте готова…
Тия сведе глава и се отдръпна от Тейлър.
„Сега навярно тя ме мрази“ — помисли си той. И отново го обзе безумният копнеж да я притисне до себе си, да забрави за всичко.
— Не!
Пусна я.
Тя отново се втренчи в него.
— Не! — тихо промълви тя, но в следващия миг изкрещя все сила: — Не!
Той бе забравил на какво бе способна, колко бе бърза, гъвкава и решителна. Тя се извъртя с такава сила и ярост, че изхвърча покрай него и войниците, които щяха да я отведат.
Втурна се надолу по стъпалата. Тейлър изруга, защото досети, че Блейз вероятно е отвън. Когато пристигнаха, забравил да отведе кобилата.
— Полковник, сър, съжалявам! Ще я хванем! — изкрещя един от мъжете.
— Не, няма да можете. Аз едва ще успея — ядно изрече Тейлър. — Кажи на Райли да остави затворниците с капитана и да препусне с все сили към Симарон след мен.
Изскочи от къщата точно когато Тия се мяташе върху седлото на Блейз. Очите й за миг срещнаха неговите.
— Хайде, момичето ми, откарай ме у дома! — пришпори Тия кобилата и я смушка припряно.
Тейлър свирна на Фрайър, метна се на седлото и полетя след нея.
Земята сякаш трепереше под копитата на коня му. Язди във вихрен галоп около десет минути, преди да
