Да, но заедно с това издаде пред него къде са позициите на нашите! — Тия вече се задъхваше от ярост. Най-лошото бе, че тя имаше право. Севернякът наистина търсеше следите на войската на капитан Дикинсън, дори вече един път се бе натъкнал на тях, след което обаче ги бе изгубил. А сега този глупак Трей му бе поднесъл наготово толкова важните сведения.
— Не е необходимо да укорявате този млад войник. Аз много добре знам, че капитан Дикинсън се подвизава в този район.
— Но въпреки това търсехте следите му.
— Може би.
— А сега знаете точно къде се намира.
Той сви рамене и тя се запита дали той наистина бе дошъл тук да разузнава и да търси следите на кавалерията на южняците, или просто бе изпратен, за да проучва обстановката във Флорида. Капитан Дикинсън беше дребен, също като нея. Обаче беше забележителен воин и досега неведнъж бе обръщал в бягство войските на янките, нахлуващи във Флорида от север.
— Добре, Годайва — заяви севернякът, — вие се каните да ме прогоните оттук, но ако си тръгна, ще се лишите завинаги от моята компания. Е, струва ми се, че този момент най-сетне настъпи. Вече не се тревожа за вашата безопасност — около вас остават вашите младежи, пък и скоро ще се радвате на ескорт от доста повече войници.
— Да не би да се опитвате да намеквате, че през цялото време не сте имали друга задача, освен да се грижите за моята безопасност? — недоверчиво попита Тия.
— Годайва, сигурен съм, че вие наистина не разбирате какво всъщност става тук!
— Зная само, че в моя щат, в моята родина са нахлули врагове! — процеди тя с неприкрита омраза.
— Мисля, че е крайно време да потеглям по пътя си — заяви севернякът, после козирува към Трей, който също му отдаде чест. После Тейлър изненадващо притегли Тия към гърдите си рязко и заплашително.
— Изслушайте поне едно предупреждение — заговори й той, гневно стиснал зъби. — Предупреждение, искрено отправено от ваш доброжелател, който ще бъде безкрайно радостен, ако оцелеете телом и духом, докато наоколо бушува тази ужасяваща война. Грижете се по-добре за себе си, Годайва, и дано вашите почтени родители южняци не узнаят за потайните пътища, по които скитори дъщеря им!
Тия надменно вирна брадичка.
— Е, мога само да благодаря на Бога, че не ги познавате и че никога няма да почерните къщата им с вашите хули по мой адрес! — осведоми го тя с презрителен тон. Странно, но й се стори, че за миг гласът й потрепери и хладнокръвието й изневери.
— Аха! Май че най-после докоснах най-важната струна във вашата душа, познах ли? Мила моя очарователна познайнице, загубена вдън безлюдната горска пустош… и въпреки всичко това способна да издържа на всякакви изпитания! Благородна жертва за свещената кауза на Юга! Ала бе достатъчно само да споменеш за майка си и баща си, а аз… аз може и да ги познавам, скъпа моя. О, Годайва! Бъдете по- внимателна занапред! Понякога сте тъй безразсъдна, както например когато ми се доверихте, а човек никога не знае на какъв вълк единак ще попадне в горите, излязъл на лов за разголени красавици!
С нисък поклон, изразяващ недвусмислена насмешка, той се извърна от нея.
После изчезна сред боровете.
Глава 5
15 декември.
— Ама защо така говорите, сър, та нали ви казах, че това е чистата истина, кълна се в името Божие, той не е роб! Освен това ви се заклех, че съм свободна жена и такава съм била от деня, в който съм се родила!
— Слушай, чернилке, досега нито един цветнокож не е успял да избяга оттук, без да бъде преследван от десетки ловци на бегълци!
— Не искам да бъда държана като в затвор! Нито брат ми, нито жена му ще искат това! Той имаше късмет и си намери добра работа и ако аз не бях го убедила тази сутрин да тръгне с мен…
— Напусни редицата! — извика белият офицер. Лицето му се зачерви от гняв, вените на врата му усилено пулсираха.
Изпълнена с любопитство, Сидни проследи с поглед как негърката излезе напред. Този глас й бе познат отнякъде… Господи, та това бе Сиси, с която Сидни се бе сближила във Вашингтон! Красива, изключително интелигентна млада негърка, която шпионираше за северняците, а освен това бе работила с Джеси Халстън — мъжа на Сидни…
Всъщност точно Сиси беше причината Сидни да се омъжи за Джеси. Сиси беше нейна довереница до онази нощ, в която бе арестувана. Така че макар и само косвено, тя бе частично отговорна за това, че Джеси се чувстваше морално задължен да се ожени за нея и след това да я измъкне от „Олд Капитъл“.
Сидни, която за пръв път в живота си не знаеше какво да предприеме, се извини и тръгна покрай редицата. Приближи се към плешивия дежурен офицер с неприятно, тлъсто лице.
— Какъв е проблемът, сър?
Тя видя как очите на Сиси се разшириха, когато офицерът се вторачи в нея и я измери с поглед от главата до петите. Сиси знаеше, че Сидни бе дошла да посети Брент, но не очакваше да се върне още същия ден.
— Онази чернилка там, госпожо, нещо не ми вдъхва доверие, макар че тези цветнокожи непрекъснато се опитват да спечелят симпатиите на обществото. Първо трябва да се научат да четат и пишат! — Офицерът се изплю на мръсния под.
— Тази чернилка, сър, работи за мен — глухо отбеляза Сидни.
— Така ли? — запита мъжът. — Мислех, че сте истинска южнячка, госпожице Маккензи. Нали вие сте госпожица Маккензи? Срещнах се с вас преди около година. Тогава работехте в болницата в Чимбърайзо.
— Ами да, тогава наистина работех там! — Тя се усмихна, радостна, че бяха намерили нещо общо.
— Това обаче още не означава, че харесвам чернилките, госпожице! — настойчиво повтори офицерът.
Погледите на Сидни и Сиси се срещнаха. Сидни се намръщи. Чудеше се какво бе изкушило Сиси да постъпи толкова глупаво — да напусне безопасното си жилище във Вашингтон.
— Вие не ме разбрахте. Давам честната си дума, че тя е свободна жена.
Офицерът се поколеба.
— Може би трябва да попитам полковника.
— Може би така наистина ще е по-добре! — тросна се Сидни. — Мили Боже! Най-големият ми брат ежедневно рискува живота си, като се промъква през блокадата на янките, за да поддържа Юга боеспособен, а самата аз току-що се връщам от свиждане с другия си брат, който също всеки ден рискува живота си, за да спасява нашите ранени бойци! Аз също се излагам на много опасности, сър, а вие тук ми създавате затруднения и отричате правото ми да напусна родината си, придружена от прислужницата си!
Той се изкашля смутено.
— Това е положението, госпожо. Вие се опитвате да се върнете във Вашингтон, в това прокълнато свърталище на незаконните дейности!
— Тогава, сър, повикайте началника си. Веднага! Или, обещавам ви, ще чуят за това беззаконие на най-високо ниво, чак в правителството, а също и във висшето армейско командване!
При тази заплаха офицерът за кратко онемя.
— Добре. Вие можете да отведете със себе си тази чернилка с голямата уста. Много зле говори за нея това, че не е нечия робиня — един як пердах ще й затвори устата и много бързо ще я научи да си знае мястото! Но онзи мъж и жена му остават тук.
