опитайте пак да заспите.
Тия гневно стисна зъби. Изглежда, пак бе подценила силата на ръцете му, които стискаха нейните като в менгеме. Затвори очи, неспособна дори да протестира. Тия с огорчение осъзна, че почти няма надежда на сутринта да успее да го подмами да я придружи към потока и да се опита да флиртува с него там, така че той да забрави да пази гърба си.
Очертаваше се мъчителна нощ за нея, нямаше да може да намери покой и утеха.
Обаче накрая не издържа и заспа. При това спа непробудно. На сутринта се събуди и с очарование установи, че слънцето приятно огрява тревата наоколо, а птиците радостно чуруликат сред клоните.
Светът, помисли си младата жена, е доста странен. Навред се води безмилостна война. Хората се дебнат и избиват като подивели. А птиците продължават да пеят обичайните си утринни песни, зимата наближава и вятърът е толкова освежаващ. Нима е възможно да се събудиш сутрин и да повярваш, че войната никога не е избухвала…
Когато се събуди, веднага усети присъствието му. Той беше съвсем близо до нея, както й бе обещал. В съня си тя се бе свила на кълбо, после явно се бе обърнала, защото се събуди сгушена край него. Нима бе използвала този вражески офицер, макар и неосъзнато, за да се стопли, като се притиска към него? Цяла нощ бе спала допряна до един мъж, до един странник, който й бе напълно непознат.
Очите му бяха отворени и насочени към лицето й. Тия се убеди, че той не я бе излъгал — нямаше как да бъде изненадан, защото се сепваше и заставаше нащрек от най-лекия шум. Та тя не бе направила нищо, само бе отворила очи и се бе огледала предпазливо. Нима само с това го бе събудила?
Или той е бил буден преди нея?
След кратък размисъл Тия реши, че това е по-вероятно.
Бил е буден и е лежал край нея, без да посмее да помръдне. Защо? За да не я безпокои? Или е искал да изучава чертите на лицето й на спокойствие? Какъвто и да бе отговорът, едно бе сигурно — те лежаха съвсем близо, оставаше само да сплетат ръце в интимна прегръдка.
Младата жена побърза да се отдръпне от него, забравила за миг всичките си намерения да го подмами, да го съблазни, за да го вкара в капан. Побърза да стане, за да се отдалечи от него. Затича се към потока.
Сърцето й биеше учестено, до пръсване. Отново я обляха горещи вълни, след което ръцете й започнаха да се вледеняват от уплаха.
Водата в потока бълбукаше неуморно. Навред се вдигаха ситни водни пръски, заливащи крайречните камъни, тук-там се стрелкаха ослепителните отблясъци на отразените слънчеви лъчи.
Тия се спря на брега и се отпусна на колене. Наплиска лицето си, при което намокри дрехите си, затова разтвори деколтето си. Водата беше чудесна, толкова бистра. Тя продължи да се плиска до забрава. Загребваше вода с пълни шепи и плакнеше лицето си, шията си. После бръкна в широкия джоб на полата си и измъкна най-ценното си притежание — четка за зъби от конски косъм. Вече бе доста поизносена, но нали се водеше война — нямаше място за лукс.
За щастие наближаваше Коледа. Едно от най-блажените преживявания посред бушуващата гражданска война беше възможността да се прибере у дома в Симарон, където майка й ще й подари за Коледа нова четка за зъби.
— Имам сода за хляб — чу тя гласа му.
Тия се вцепени. Той я бе последвал до потока. Кога бе успял?
Дали са се събудили момчетата? Дали ще дойдат навреме, ако тя сега успее да отвлече вниманието му?
Макар че в края на краищата това сега нямаше кой знае какво значение, помисли си тя, щом осъзна за какво й говореше той.
Сода за хляб! Това бе голям лукс, рядка стока, използвана за почистване на зъбите, особено за Тия, понеже тя постоянно беше в движение.
Младата жена енергично се изправи и се обърна с лице към него. Той се приближи към нея, извади малка кожена торбичка от джоба на мундира си и й я подаде. Изглеждаше развеселен. Тя прие подаръка и отново коленичи край брега на потока. С наслада прокара върха на езика по зъбите си, така грижливо почистени, както отдавна не й се бе случвало.
Когато пак се изправи и извърна към него, готова да му благодари, Тия видя, че Трей и Гили са се скрили зад боровете. Побърза да сведе очи и припряно навлажни устните си. Приближи се съвсем малко към него. Той ухаеше на сапун и кожа, което никак не й се стори отблъскващо. Младата жена докосна мундира му, отлично съзнаваща, че деколтето й е предизвикателно разтворено. Надяваше се да изглежда съблазнително. Погледна го в очите, преди да го заговори:
— Благодаря ви. Мислех си, че сте най-ужасният човек на този свят, някакво чудовище или нещо подобно. Но с изненада открих, че сте много загрижен за хората около вас. Не се уморявате да сторите всичко, което е по силите ви, за тяхното изцеление, за тяхно добро. Не зная каква всъщност е целта ви, защо не си тръгвате оттук, но…
— Ами, добре, продължавайте.
Той явно я предизвикваше. Явно не бе толкова лесно да бъде съблазнен.
Тия прехапа устни.
— Но вие наистина не сте чудовище.
— Мога ли да бъда сигурен, че още утре няма да промените преценката си за мен? Всички ние изглеждаме доста различни в очите на другите, нали е така? Може пък наистина да се окажа чудовище, звяр или нещо подобно.
— Е, вече ви казах какво мисля за вас.
— Да, не съм забравил думите ви.
Тя му предложи това, което смяташе за неотразима усмивка.
— Тази нощ съм спала до вас.
Той не преставаше да я следи с напрегнат поглед, но нейните подканващи усмивки и опити за флиртуване като че ли не постигаха ефекта, на който тя се надяваше.
Ръката му стисна нейната, когато тя се опита да го погали по гърдите. Той бе толкова висок, че бе принуден да я гледа отгоре. Тя пое ръката му и я притегли към устните си, леко я целуна и я поведе надолу към гърдите си. Бе фина и приятна ръката, с дълги пръсти, макар да имаше мазоли по дланта. А когато докосна кожата й…
Тя с изненада откри, че допирът му я възбуди едва ли не мигновено. Някаква непозната сгряваща вълна сякаш премина през нея. Почувства се сгорещена, после вледенена от вълнение, с прималели нозе.
— Никога не съм вярвала, че сте чудовище — едва чуто промълви младата жена.
— Така ли?
Тя бавно поклати глава, после се надигна на пръсти, за да се доближи още и още към него. Видя пламъка в очите му. Главата му се склони към нейната. Усети натиска му върху устните си, отново се възпламени цялата, особено от докосването на езика му, от неописуемо завладяващото еротично усещане…
Внезапно като че ли някакъв вихър я понесе и завъртя и тя за секунди се озова зад гърба му. Изведнъж той измъкна колта от колана си и го насочи към Трей и Гили, които изневиделица се бяха втурнали към него, като в същото време я предпазваше с тялото си.
— Не ме принуждавайте да застрелям тези глупави хлапета — предупреди я той със стихнал тон.
Те се вцепениха засрамени, сведоха погледи към земята, после смутено се спогледаха и вдигнаха очи към Тия.
— Не стреляйте по тях! — изкрещя тя. — Те няма да ви наранят, нито…
— Няма да ме наранят ли? Само ще ми пуснат по един куршум в гърба, така ли? — рязко я прекъсна вбесеният мъж.
— Не, това трябваше да бъде…
— Глупости, та те можеха и вас да застрелят1 — гневно отсече той.
Тя усети как ръката му се впи в китката й.
— Не, сър. Ние въобще нямахме намерение да стреляме по вас. Това би било подло убийство. Не искахме това, сър — плахо се намеси Гили.
