— Да.
— Ами ако ние се опитаме да ви прережем гърлото, като заспите?
— Няма да успеете.
— Защо?
— Защото ще чуя, когато се приближите към мен. И ще ви пронижа още с първия куршум толкова бързо, че няма да има време дори да извикате за помощ.
Тия потръпна от заканителната нотка в тона му, сви се изплашено и едва не разля кафето от канчето, преди да отпие от горещата течност. Мислено се помоли той да не бе забелязал притеснението й.
Севернякът внезапно се доближи плътно до нея, изгледа я втренчено и настойчиво запита:
— Да не би именно ти, Годайва, да се готвиш да ми прережеш гърлото?
— Не — побърза да отрече тя, ала отговорът й прозвуча доста неубедително.
Смутена, младата жена отпи доста голяма глътка от горещото кафе. Течността я опари и тя едва не се задави. Взря се отново в него, после поклати глава. Притесняваше я прекалената им близост, както и странното чувство, че някак си за почваше да го опознава. Неволно се загледа в ръцете му, в белезите по дланите му, в изчистените очертания на грижливо изрязаните му нокти. Преглътна с усилие. Какво не би дала, за да не е толкова напрегната в този миг и да не гледа на него като на човек, който неволно печели симпатиите й. Но най-странното бе, че той нито за миг не я изпускаше от погледа си.
— Защо останахте тук? Защо не продължихте по пътя си?
Той сви рамене, без да се отдръпва от нея.
— Имам свои причини, за да остана тук.
— Вече имахте възможност да се уверите с очите си, че тук ние сме само една малобройна група младежи, сред които има и ранени. Освен това моите момчета са много, много изтощени — добави Тия с въздишка.
— Тогава трябва да им осигурите почивка — предложи й той. — Това преди всичко се отнася за вас. Ето, настанете се на тази постеля край огъня, така ще ви бъде по-топло, нощта се очертава приятна. Хладно е наистина, но огънят ще ни стопли. Звездите са особено красиви в такава прохладна и ясна, безлунна нощ. Тъкмо време да си отдъхне човек.
— Да си отдъхна? — неспокойно го прекъсна Тия. — С човек като вас до себе си? По-скоро бих се отпуснала да поспя в съседство с някоя гърмяща змия.
— О, Годайва — разсмя се мъжът. — Ако питате мен, вашият език е доста по-хаплив от моя.
— Но…
— Кажете ми, лейди, досега направих ли дори най-незнаен опит да ви нараня? Макар че имах доста възможности, нали така?
Тя притвори очи, зачервена от срам.
— Ето, елате тук, отпуснете главата си на края на седлото се завийте с това одеяло. — Той стана и й посочи къде да се стани. — Под одеялото има борови игли, омекнали от дъждовете. А над вас като завивка ще блещука обсипаният със звезди небосвод. Каква по-романтична гледка?
Севернякът остави седлото, чула на коня и навитото на руло армейско одеяло край проснатия до огъня дънер. Тя с изненада установи, че непознатият янки бе добре подготвен за нощуване на открито.
След толкова изнурителния ден, наситен с драматични изживявания, младата жена наистина се нуждаеше от сън.
— Като ви гледам, имам чувството, че приготвяте тази постеля за себе си — любезно отбеляза тя.
— Лейди Годайва, всичко е готово за вашата почивка. Но…
— Ще позволите ли на един неприятелски офицер да прояви малко кураж и да заспи спокойно във ваше присъствие?
Тия отново се изчерви и веднага потърси в погледа му доказателство, че той не я подозира в коварни замисли.
— Чудесно, значи ще ползвам вашата постеля. Но ако…
— Какво ако? — нетърпеливо я прекъсна той. — Ако ви предлагам леглото си, това ще означава, че тайно в себе си копнея да легнете именно в моето легло, така ли? Можете да ми имате пълно доверие — въобще нямам подобни намерения.
— Чудесно! — възкликна тя. Извърна се и направи няколко крачки, настани се на мястото, което той й бе посочил, зави се с неговото одеяло и затвори очи, след което добави тихо: — Благодаря ви.
— За мен е удоволствие, Годайва.
Но не я докосна, макар че бе толкова близо до нея. Тя го чу как той отново се излегна до дънера и макар че не посмя да отвори очи, Тия знаеше, че дори в този спокоен миг той продължава замислено да съзерцава играта на пламъците.
Дали няма да заспи непробудно, запита се тя. А може дори да захърка. Тогава ще е сигурна, че той спи дълбоко, и ще може да го изненада.
Не. Тя бе сигурна, че ако го нападне през нощта, сред непрогледния мрак, няма да се размине без трупове. При това нищо не й гарантираше, че именно той ще умре пръв.
Но дали на сутринта положението ще бъде по-благоприятно за осъществяването на нейната цел?
Може би, ако успее да изиграе ролята на изкусна прелъстителка. И ако той в края на краищата се улови на тази въдица…
Тия беше толкова изтощена и изнервена, че дълго не можа да заспи. Притесняваше я мисълта, че той бе тук, на броени метри от постелята й. Присъствието му много я смущаваше — тя не можеше да си спомни някой друг човек досега да й бе въздействал толкова силно.
Странно, но този вражески офицер й вдъхваше известна сигурност, че няма да бъде нападната през нощта от някакви непознати, трети лица, например скитащи бандити, мародери или други подобни. Тази мисъл за малко я поуспокои и тя се изпъна като котка, после се настани по-удобно в импровизираната постеля. Беше доста хладно — тази година зимата във Флорида бе подранила. Въздухът бе опияняващо свеж, ала доста студен. Но постелята й бе топла или поне така й се стори, понеже тя бе намръзнала, а седлото и одеялото я закриляха от студа. Полубудна, полузаспала, Тия Маккензи с труд удържаше клепачите си да не се затворят. Като в просъница пред нея се мержелееха гаснещите въглени в огъня. Чувстваше се крайно изтощена, все повече й се доспиваше, може би заради уискито, което бе изпила с кафето…
Светът се замъгли пред погледа й. Но все още усещаше присъствието му. Странно защо се запита в просъница каква е причината той да ухае така приятно. Може би заради това, че миришеше само на сапун и чиста вода, на кожа и на нещо неопределено, но някак си мъжко. И все пак защо й се струваше, че го познава отнякъде? Защо не можеше да се отърси от впечатлението, че знае нещо за него, ала сега не може да си го припомни…
Отговорът обаче й убягваше. Клепачите й все повече се притваряха. Принудена бе поради волята на съдбата тази нощ да му се довери изцяло. Което обаче нямаше да й попречи на сутринта да откаже да му се отблагодари по подобаващ начин, защото възнамеряваше да го нападне.
Сетне й бе по-лесно да заспи, но по-късно се събуди, трепереща от студ.
Сигурно огънят съвсем е загаснал, помисли си младата жена.
Още сънена, Тия полека се надигна и видя, че той вече бе станал и стъкваше огъня.
Той я чу, долови помръдването й, знаеше, че е будна.
— Студено ли ви е?
— Не, не много.
— О, да, студено ви е, защо не си го признаете?
Пристъпи към нея. Почти безшумно приседна край постелята й с присъщата си подвижност и гъвкавост, преди тя да успее да разбере какви бяха намеренията му. Тя се опита да помръдне, да протестира по някакъв начин, но той здраво стисна ръката й.
— Нямам за цел да ви нараня, Годайва! Повярвайте ми, а твърдоглава дивачке. Само се опитвам да ви стопля.
— Не искам да ме топли един враг.
— Никой ли не ви е казвал, Годайва, че не винаги постъпваме така, както ни се иска?
— Не!
— Е, тогава е крайно време някой да ви научи на тази полезна житейска истина. А сега легнете и се
