Сидни смръщи вежди и погледна към високия съсухрен негър и слабата женица до него. И двамата изглеждаха около четиридесетгодишни, но всъщност може би нямаха повече от двадесет.
— Сиси…
— Защо, госпожо, нали ви казвах, че мама издъхна веднага щом се измъкнахме от Манасас, а аз дойдох тук за Дел и жена му Джералдин! — оживено й обясни Сиси.
Сиси досега не бе споделяла с нея тези подробности. Всъщност Сидни се съмняваше, че този мъж наистина е брат на Сиси. Но който и да бе, вече нямаше смисъл да се рови в роднинските им отношения. За Бога, как можа Сиси да се забърка в тази каша?
Сиси внезапно проплака жалостиво:
— Не мога да изоставя брат си, госпожо Сидни! Точно сега, толкова скоро след смъртта на мама и всичките тези страдания…
— Сър! — рязко я прекъсна Сидни, като отново се обърна към офицера. — Вече ви обясних, че тази жена е моя прислужница. Мога да поръчителствам за нея и за останалите двама — твърдо заяви тя.
Офицерът се огледа нерешително.
— Носи се слух, госпожо, че сте омъжена за някакъв янки.
— Слухът е верен. Обаче това с нищо не ме променя, нали така? Нима забравихте откъде съм родом? Казахте, че ме познавате. Аз съм помогнала на стотици ранени мъже в онази болница, сър.
— Само че сега се опитвате да прекосите фронтовата линия, за да се върнете при съпруга си в столицата на северняците. Как мога да ви имам доверие?
Сидни знаеше, че когато реши, може да бъде изключително агресивна и пробивна, стига само да го пожелаеше. Може би се дължеше на наследствените й черти — тя приличаше на рода на баба си — едра и силна, с широки скули и идеално прав нос, с големи очи и добре очертани вежди. Само зелените очи беше наследила от майка си, както и самочувствието, че е упорита и пробивна, но в същото време способни да се държи възпитано.
— Длъжен сте да повярвате на думата, сър, понеже аз ви я дадох, а освен това ви обещах, че няма да направя нещо лекомислено.
— Имате ли документи?
— Разбира се, че нося всички документи, които се изискват за подобно пътуване. Пътувам по моите лични дела, по-точно заради семейния бизнес и нищо повече. Документите ми за пътуването на север са подписани от самия генерал Магий, а разрешението ми да се върна на север носи подписа на генерал Лонгстрийт, при това с вчерашна дата!
— Добре тогава, госпожо, взимайте вашите хора и преминавайте. Обаче не мога да ви обещая, че ще бъдете в безопасност оттатък. Все още сте доста далеч от линиите на янките. После да не съжалявате!
— Зная това, сър. Благодаря ви за предупреждението. Хайде, Сиси, ела насам, заедно с Дел и Джералдин.
Тя сви рамене, вирна брадичка и пое, но бавно, много бавно. По нареждане на брат й, хирург в една полева болница, при прехода на север трябваше да използват товарния фургон. Към края на фургона беше привързана дорестата кобила на ефрейтор Рандъл. Щом стигнат до линиите на янките, Рандъл ще прибере кобилата във фургона, за да може да я върне на брат й в болницата край Ричмънд.
Сидни се помоли мислено Сиси да продължава да върви до нея с бавни, но уверени крачки, за да не се издаде. Сидни не посмя да погледне назад. Когато стигна до фургона, там я посрещна млад чернокос мъж с буйна брада, дъвчещ някакъв стрък трева.
— Ефрейтор Рандъл, на връщане ще пътувам заедно с тези две жени и онзи мъж.
Рандъл смръщи вежди.
— Тя е една от моите прислужнички. Пътува заедно с роднините си.
Рандъл надникна зад нея и замислено огледа тримата й спътници, след което изплю стръка трева.
— Нали не прехвърляте на Север роби бегълци, госпожо?
— Не, за Бога! Мога ли да ви припомня, че бях тикната в затвора, защото шпионирах в полза на Юга?
— Само проверявам, госпожо. Нали вече сте омъжена за янки.
— Така е, сър. Опитвам се да не го съдя заради неговите разбирания и се моля и той да не ме укорява за моите. — Тя се обърна към Сиси и другите двама спътници, които плахо пристъпваха зад нея. — Качвай се във фургона и да тръгваме.
Сиси, братът и съпругата му се покатериха от задната стълба на фургона. Сидни седна до Рандъл и той размаха камшика над гърбовете на мулетата, които трябваше да теглят фургона. После ефрейторът се огледа тревожно, наведе се към Сидни и тихо прошепна:
— Добре ли познавате спътниците си?
— Сиси работеше при мъжа ми, ефрейтор — зае се да обяснява Сидни след въздишка на едва сдържано отегчение. — Всъщност именно той ме запозна със Сиси. Така тя стана моя прислужница, защото мъжът ми я препоръча. Тя е свободна още от раждането си, но се случи така, че нейният господар започна да гледа на нея като на своя собственост и я насили. — Тя се вгледа в лицето на Рандъл. — Напълно е възможно, ефрейтор, да бъдеш лоялен гражданин на Юга и в същото време да се възмущаваш от нечовешкото отношение на някои господари към техните слуги!
Рандъл се загледа в пътя пред тях, а на устните му заигра плаха усмивка.
— Госпожо Сидни, не искам да ми навлечете някоя неприятност! Никога не съм вярвал, че едно човешко същество има право да господства над себеподобните си, но не вярвам и на федералната власт, която командва живота на жителите на Вирджиния. Все пак си мисля, че ще е по-добре тези мулета да се поразмърдат, понеже онези приятели напоследък са доста разгневени от неуспехите по фронтовете.
Когато приближиха до линията, зад която беше войската на янките, Рандъл слезе от капрата, погледна към нея, въздъхна и поклати глава:
— Никак не ми се иска да ви оставям сама.
— Почти стигнахме до територията, окупирана от янките.
— Да, дотук се справихме добре. Но не знам какво ще се случи, когато стигнете до техните позиции. В тази война се случва какво ли не, много хора пострадаха, а други не се държат лоялно към нито единия от двата враждуващи лагера.
— За дезертьорите ли говориш?
— Срещат се и дезертьори, и скитници… и въобще всякаква паплач — и бели, и черни. Затова трябва много да внимавате, ясно ли е? И се движете по-бързо. Така по-скоро ще стигнете до тила на янките.
— Благодаря ви, ефрейтор Рандъл. Обещавам ви, че ще се движим колкото е възможно по- енергично.
— Направете го заради мен — отвърна Рандъл и отвърза кобилата си от задната част на фургона. После я възседна и заобиколи отпред, където Сидни вече бе поела поводите на мулетата. — И нека Бог да ви пази! — пожела й той.
— И теб — усмихна му се Сидни. — И се пази, Рандъл!
— Ще внимавам. Но съжалявам, че не останахте при нас!
Може би трябваше да направя точно това, помисли си тя. Трябваше просто да остане с Брент и да му помага за ранените.
Какво я бе накарало да се върне? Един съпруг, който не желаеше да я види, след като узна за интригите около техния брак?
Сидни се замисли за Коледа. Наближаваше Коледа… Тя отчаяно се нуждаеше да бъде тук, на север, в случай че той реши да се върне в дома им. Чувстваше, че ако не може да бъде лоялна към родината му, бе длъжна поне да бъде лоялна съпруга и да го чака в дома му. Защото той винаги бе вършил само онова, което смяташе за почтено — точно затова се бе оженил за нея.
Ефрейтор Рандъл за последно й махна с ръка, подвикна на мулетата да потеглят и когато фургонът се заклатушка по своя път на север, обърна кобилата си и пое на юг. След като се увери, че достатъчно се бяха отдалечили по пътя, Сидни се обърна и извика на Сиси, седнала в дъното на фургона:
— Ела при мен!
„Сиси е способна да се справи с всякаква житейска ситуация“ — каза си Сидни. Негърката изглеждаше много смирена и покорна, както повечето южняшки прислужнички, но беше ненадмината, когато трябваше
