— Ето документите ми, сър — смутено промълви Сидни. Той пристъпи към фургона, хвърли бегъл поглед на документите на четиримата пътници и махна с ръка да продължават напред.
— Продължавайте, госпожо. Следващият патрул ще претърси фургона.
Тя му благодари и пое по пътеката.
Скоро пак ги спряха. Този път около фургона се струпаха десетина войници. От едната страна на пътя се виждаха палатки и огньове. Край дърветата някои от войниците пиеха кафе от канчетата си, други почистваха оръжията си. Сидни се смъкна от капрата на фургона с документите в ръка и кимна на тези, които забелязаха пристигането й. Струваше й се, че десетки очи следят всяка нейна стъпка. Никак не й бе спокойно, задето бе оставила Сиси и другите двама негри във фургона. Сега идваше най-трудното. Вече се бе уморила от дългото пътуване и главата я болеше.
Подаде документите на един сержант. Той ги прегледа, а после се взря в нея. Замисли се за нещо и отново я погледна. Сидни започна неспокойно да пристъпва от крак на крак, дори промърмори обичайните думи:
— Документите ми, сър, са съвсем редовни.
— Но името ви е Маккензи — изтъкна той. — Роднина ли сте на полковник Маккензи?
Тя нито за миг не забравяше, че вече е на територията, окупирана от янките.
„Кой полковник Маккензи?“, искаше й се да попита.
Знаеше, че вероятно сержантът намеква за братовчед й Иън, полковник от войската на янките. Тя се изкушаваше да му признае, че беше роднина и на Джулиан, който бе неин братовчед и брат на Иън, също полковник, само че от войската на южняците, а освен това имаше още един полковник Маккензи — Брент, хирургът, с когото съвсем наскоро се бе срещнала. Разбира се, тя не бе забравила и другия си брат, морския капитан Джеръм Маккензи, когото бе използвала, когато се опита да напусне южните щати, но само споменаването на името му пред федералистите щеше да предизвика гневна реакция, тъй като той продължаваше да нарушава блокадата, наложена от янките около пристанищата на Юга.
Дали не се опитваше да се възползва от прославените имена на своите родственици?
Тогава, разбира се, имаше още едно име — Джеси Халстън, полковник от кавалерията. Той бе единственият от мъжете, свързани с рода Маккензи, за когото би могла само да спомене и да спечели симпатиите на този дребнав офицер.
— Аз съм първа братовчедка с полковник Иън Маккензи от кавалерията на Федерацията — заяви Сидни.
Офицерът обаче само се усмихна подигравателно и тя веднага разбра, че му е ясно каква бе връзката й с този полковник. Нали ставаше дума за хората от рода Маккензи, които бяха замесени в не едно бягство от прочутия затвор „Олд Капитъл“, които бяха помогнали на брат й и на още няколко южняци да се промъкнат тайно на юг, като за целта не ги беше срам да се предрешат като жени от някакъв никому неизвестен дамски хор. А освен това Сидни бе помогнала на братовчед си да избяга на юг, скрит в ковчег.
Да, тя бе от рода Маккензи. Да, тя наистина бе изпратена, макар и за кратко, в затвора „Олд Капитъл“. Може би щеше да успее да завърже приятелски разговор с този мъж и да му обясни всичко. Да сподели с него, че първо се бе погрижила за Джеси в щата Вирджиния — като за тежко пострадал човек, захвърлен в затворите на Конфедерацията. Точно тогава тя бе започнала да го харесва, а той от своя страна й бе помогнал да осъзнае, че тази война е трагична грешка, от която всички страдат — приятелите й, братята й, заедно с бащите, съпрузите и синовете на другите жени бяха задължени да се избиват по най-безмилостен начин по бойните полета.
Но след това Джеси я бе предал, дори я бе заплашил, че е повика охраната, ако тя се опита да напусне града, за да придружава брат си Джеръм. Тогава се стигна до онази сцена, която дълго време бе забавлявала граничните патрули — насред Вашингтон бяха арестували Сидни, вече станала известна като страстна привърженичка на каузата на Юга. Оказа се, че без да съзнава, тя бе предавала важни сведения и така неусетно се бе превърнала в шпионка на южняците. Бог й бе свидетел, че отначало Сидни въобще не бе имала подобни намерения, а се бе забъркала в тази история по каприз на съдбата. Всичко започна от това, че Джеси, подпомаган от Сиси, която бе приютил като своя прислужница, бе надушил какви сведения предава Сидни и я беше обвинил, че шпионира за южняците. Така благодарение на Джеръм Халстън Сидни се озова зад решетките в „Олд Капитъл“. Но тя най-неочаквано намери закрила от страна на снаха си Рианон Маккензи, съпругата на Джулиан, към която се обърна с молба за помощ, защото бе изплашена, че мъжете от нейния род, известни с дързостта си, могат да стигнат дотам, че да организират въоръжено нападение на затвора, за да я освободят. Никой не можеше да предвиди с колко жертви би могла да завърши подобна авантюра. Рианон на свой ред склони да се срещне с Джеси и да го убеди да изкупи греха си пред Сидни. Така се стигна до паметния ден, в който Джеси склони да отиде на свиждане в затвора, където Сидни бе попаднала именно заради него. Имаше само един начин за нейното спасение — той да се ожени за нея и да я измъкне от преследването на военния съд благодарение на славата си като смел кавалерийски офицер с много заслуги за победоносното настъпление на войската на янките.
Дали да разкаже на този мъж за помощта, която й бе оказвана? Не. Не е разумно.
— Сержант, нямате право да ме задържате само въз основа на подозрения — твърдо му заяви тя. — Моите документи са напълно изправни.
— Трябва да се върнете на територията на южняците, госпожице Маккензи.
— Госпожа Халстън! — нетърпеливо го поправи тя. Изглеждаше смешно, че тъкмо той й създава подобни главоболия. И то точно сега, когато за пръв път в живота си тя стриктно спазваше всички закони. — Не помня дали ви споменах, че съпругът ми сега не е в града, защото е там, където е мястото на всеки истински патриот — на бойното поле. Раниха го, после го хвърлиха в затвора, след което отново го раниха, и то защото е решил да пролее кръвта си за победата на Съюза, сър. Но поради дългото му отсъствие, аз се измъчвах от самотата и накрая не издържах. Потърсих брат си. Той не е шпионин, нито е замесен в някаква незаконна дейност. Не, сър, той е хирург. Не го бях виждала много отдавна. Напуснах града с разрешението на генерал Магии. Но сега се връщам, защото тук е домът на моя съпруг, който се сражава за каузата на Севера, и именно тук ще дочакам завръщането му. Сега съм много изтощена и искам час по-скоро да се прибера в дома си. Моля ви, пуснете ме!
За нейна изненада офицерът отстъпи крачка назад, може би защото бе поразен от нейната настойчивост.
— Госпожо Халстън, мисля, че е крайно време да разберете веднъж завинаги, че нашата столица Вашингтон, окръг Колумбия, е застрашена да се превърне в гнездо на змии и шпиони. А като се има предвид, че вече е доказано колко активно вие разузнавате в полза на нашите врагове, не съм сигурен дали е разумно да ви позволяваме толкова често да прекосявате фронтовата линия. Няма значение дали в момента пренасяте или не някакви поверителни сведения…
— Не пренасям никакви тайни сведения!
— Кои са тези хора с вас? — внезапно промени темата офицерът.
— Какво?
— Питам за онези негри там.
Тя се изправи в цял ръст. Дори и сега той стърчеше с половин глава над нея, но все пак Сидни се почувства по-уверена и по-силна, за да се пребори с този заядлив офицер.
— Тази жена е свободна и живее във Вашингтон. И напълно го заслужава, защото, за ваше сведение, тя неведнъж е вършила сериозни услуги на вас, северняците.
Той огледа Сиси с едва прикрито недоверие.
— На кого, казвате, е вършила тя услуги — на Федерацията, или на други негри?
Сидни вторачи гневен поглед в невъзмутимото лице на офицера.
— Президентът Линкълн ни учи, че най-големият ни враг е робството, нали така беше? Не се съмнявам, че онези консерватори от Юга са вбесени от тази промяна, но не вярвах, че един офицер от армията на Севера ще ме обижда само защото ме придружават освободени чернокожи!
— Вижте, госпожо Халстън, нашият град вече е претъпкан с бегълци и с освободени негри. Толкова са много, че вече няма къде да ги приютяваме.
— Това е градът на господин Линкълн и те ще останат тук. Пуснете ме да премина границата заедно с тези хора. Ако ми откажете съдействие, ще съжалявате много, извънредно много за всичките затруднения, които ми причинявате.
