Офицерът обаче този път се ядоса не на шега. Изгледа я толкова гневно, че Сидни цялата потрепери.

— Не биваше да ви пускат от затвора, госпожо. Трябва ли ви обяснявам колко съжалявам за това лекомислие на нашите хора?

— Само че вече съм на свобода! — рече тя, усмихна се предизвикателно и се обърна.

— Почакайте! — извика офицерът след нея.

Сидни не разбираше какво иска той от нея — да я засипва с досадните си нравоучения или да продължи да я разпитва, за да се добере до нещо, което би я уличило в нарушение на законите. Но той допусна грешка, като се нахвърли срещу нея с толкова обидни упреци и сега тя за нищо на света нямаше да търпи подмятанията му.

Сидни рязко се обърна, втурна се назад към него и го удари силно по брадата.

— Вие не сте истински войник и не бива да го забравяте. Докато смелите мъже се сражават в битките, вие само следите отстрани техните подвизи!

— Но защо… — опита се да възрази офицерът. Лицето му се бе зачервило от ярост. Ръката му машинално търкаше червения белег от нейния удар. — Защо именно вие…

— …защо се занимавам с бегълци от Юга? Внимавайте какво ще кажете сега, сър, за да не се налага да ви припомня, че може би сред вашите прадеди може да се открие някоя чернокожа прабаба!

Сидни се сепна от неочакваните ръкопляскания и одобрителни възгласи. Обърна се и видя група войници от армията на янките, застанали край дърветата — всички до един бяха вперили погледи в нея и искрено се забавляваха на неочакваното представление.

— Браво, госпожо, вие му показахте какво означава достойно поведение! — извика след нея един млад войник.

— И ако той дръзне да ви посегне, не се плашете, ние ще му дадем урок, който ще запомни завинаги! — обади се друг. На раменете си имаше сержантски нашивки, както и по-възрастния мъж до него, но се отличаваше с гъстите си сиви мустаци и бакенбарди, с набитата си и мускулеста фигура.

— Нима забравихте, сержант, как трябва да се разговаря с една лейди? — строго попита той.

— Тази лейди беше обвинена в шпионаж в полза на Конфедерацията! — възрази сержантът от патрула.

— Ако във Вашингтон окачваме на бесилката всички, които проявяват симпатии към Юга, в столицата ще останем само мъже. А колкото до госпожа Халстън, е, не ми се вярва повече да се занимава с дейности, насочени срещу Съюза. Даже ми се струва, че може да е помогнала на онези нещастни хора във фургона. Нали сега във Вашингтон са се приютили хиляди бежанци? Какво лошо има в това, че госпожа Халстън е довела още двама?

— Ама нали тя е съпруга на Джеси? — попита кавалеристът.

— Джеси явно е харесал тази страстна хубавица и аз мога само да подкрепя избора му. Бива си я тази лейди, нали, момчета?

Другите войници се провикнаха окуражаващо, някои дори отново заръкопляскаха. Явно добре се забавляваха и бяха останали много доволни от нейната демонстрация на смелост и самочувствие. С пламнало лице Сидни за миг се поколеба дали да не се поклони като актрисите на сцената, но в същото време много й се искаше да потъне вдън земя или да побегне накъдето й видят очите. Толкова често беше упреквана, че е южнячка, толкова бе страдала заради опитите си да подпомага негрите във Вашингтон, толкова пъти бе унижавана по повод примеса на индианска кръв!

— Сержант Уолкър! — силно се провикна един офицер от артилерията, облегнат на мощния ствол на стар дъб. — Пуснете тази лейди да премине през граничната бариера.

— Лейди ли? Слушайте, сър…

— Сержант, казах ви да позволите на тази лейди да премине.

— Но…

— Веднага!

Сидни погледна в очите артилерийския офицер. Изглеждаше около петдесетгодишен, но вероятно беше доста по-млад. Косата му беше прошарена и може би това я заблуди за възрастта му. Очите му й се сториха уморени. Опита се да се усмихне в знак на признателност.

— Благодаря ви, сър.

Той й отвърна с лек поклон.

— За мен беше удоволствие, госпожо Халстън.

Сидни забърза към фургона. Щом се озова на капрата, веднага дръпна поводите. Чувстваше се много изтощена и объркана. Не й помогна възхитеният поглед, с който я удостои Сиси.

— Гордея се с теб — прошепна й Сиси. — Това се казва истинска бунтовничка от Юга.

— Не съм никаква бунтовничка от Юга! — ядосано извика Сидни. — Честно казано, бих искала да беше моя робиня. Тогава щях да ти съдера кожата с камшика!

Сиси избухна в толкова силен смях, че очите й се насълзиха.

— Ти ме забърка в тази недостойна контрабанда! — обвини я Сидни.

— Не, госпожо Халстън, вие само помогнахте на две човешки същества да се сдобият със свобода и така спасихте живота им. Благодаря ви от цялото си сърце. Не се съмнявам, че и Бог ще бъде доволен от тази смела постъпка. Сидни, ти си чудесна приятелка!

Сидни скептично поклати глава.

— Сиси, не искам да съм чудесна. Това, което сторих, беше грешка, дори грях, защото ти ме подмами…

— Целта винаги оправдава средствата. Макиавели го е казал.

— Откога робите започнаха да четат Макиавели? — попита я Сидни.

— Аз съм образована, Сидни. Знаеш, че образованието е по-важно от всичко?

Вперила учуден поглед в Сиси, Сидни отново заклати глава скептично.

— Стотици, дори хиляди хора нямат никакво образование. Истинските роби, онези, които цял живот са превивали гръб в плантациите, съвсем не изглеждат като теб, Сиси! Знаеш ли как преживяват те? Тази война ще ги запрати в един опустошен свят. Ще бъдат съсипани стотици имения, хората ще останат без покрив, а когато стихне последното сражение, хората ще си измислят нов повод, за да се избиват. Животът ще бъде ужасно тежък.

— Но нали свободата е първата стъпка към щастието?

— За какво им е на хората свобода, ако измират от глад?

— Свободата — това е да не усещаш бичът да се врязва в голия ти гръб, госпожо Сидни. Ти никога не си се опасявала, че синът или дъщеря ти могат да бъдат продадени на нов господар, дори в друг щат, и там може да не са милостиви с тях. Свободата, Сидни, е неописуемо благо. Не е зле да се замислиш за това. Ти още не си забравила затвора. Е, не мислиш ли, че свободата си заслужава дори най-скъпата цена?

Сиси умееше да говори изключително убедително.

— За Бога, Сиси, не зная какво да ти отвърна. — Сидни бавно поклати глава. — Наистина не зная.

— Аз пък зная, че още не съм ти се отблагодарила за всичко, което стори за мен и за моите хора. А когато и Джеси узнае за това…

— О, Господи, да не си посмяла да го кажеш на Джеси!

— Но…

— Не! Не ме карай да повтарям! Кълна се, че няма да позволя да ме намесваш в каквито и да било афери.

— Но ти току-що ни помогна да…

— Сиси, крайно време е да разбереш. Вече сме на територията на янките. Можеха да ни арестуват и дори да ни убият!

— Но на теб не ти липсва нито смелост, нито решителност.

— Сиси, за нищо на света не бива да го казваш на Джеси! Моля те, обещай ми!

— Всички военни те гледат с възхищение и пред теб се от варят всички врати, Сидни, понеже си истинска красавица.

Сиси внезапно протегна ръка и докосна един кичур от дългата кестенява коса на Сидни.

— Само че имам и индианска кръв — задъхано я прекъсна Сидни, стисна зъби и отново се замисли върху

Вы читаете Триумф
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату