татко. Джулиан, при всички случаи аз няма да съм изложена на опасност.
И наистина щеше да бъде добре. Не рискуваше нищо; нали бяха разгромили врага. Янките бяха като кучета, подвили опашките си, и сега бягаха колкото се може по-далече от бунтовническите войски, а не ги преследваха.
— Ще ти приготвя нужните неща — каза тя на брат си.
Утрото на следващия ден бе много красиво. Тия се събуди, изпълнена със спокойствие и увереност, изми се на потока, изпи кафето, което Гили й бе направил, и се погрижи, преди групата да потегли, ранените мъже да изпият поне по чаша бульон със сухари.
Гили и мъжът, който се бореше с инфекцията, бяха настанени в задната част на фургона. Мулетата бяха кротки и младежът, който бе изгубил единия си крак, можеше лесно да ги управлява. Тия, Лиам, Ханк Джоунс и Лари Хакер, на когото половината ръка беше ампутирана, щяха да яздят.
Денят започна добре. Групата се движеше много бавно, за да не се друса Гили. Ако се движеха със същото темпо, на другия ден сутринта щяха да стигнат до лагера на доктор Грейнджър.
Малко след като Тия се поздрави за успешното справяне, фургонът попадна в една дупка на пътя, колелото се счупи, фургонът се наклони, а Гили извика.
Изплашената Тия погледна към Лиам, после забърза към задната част на фургона. Глезенът на Гили се бе заклещил в дъските и обилно кървеше.
— Помогни ми да му поставя турникет! — извика тя на Лиам.
Свикнал да работи с Джулиан, Лиам бързо намери една пръчка. Тия откъсна ивица от полата си и двамата с обши усилия нагласиха турникета около раната. Кървенето спря. Тия отведе Гили до потока и почисти раната му. Гили се бореше храбро с болката, но Тия видя сълзите в очите му.
— Имаме малко уиски, хайде да си го поделим — предложи тя и отпи една глътка; Гили последва примера й. Лиам повдигна вежди към тях, но после отпи една голяма глътка. Когато се върна при фургона, Тия извади една игла и хирургически конец, които за щастие все още се намираше. Понякога се налагаше да шие раните с конски косъм.
Гили бе изпил достатъчно уиски и бе задрямал край порока. Лиам и Ханк Джоунс започнаха да устройват лагера за групата. След като свършиха, Лиам се върна при нея.
— Аз ще остана за малко с него тук, край потока — тихо рече тя. — Бедният младеж продължава да спи. — Усмихна се на Лиам. — Мисля, че половината от кръвта му е по мен. Ще се опитам да измия поне част от нея.
— Искате ли да ви пазя, госпожице Тия?
— Ако желаеш — кимна тя.
Лиам я изгледа продължително.
— Бива ви за водач, госпожице Тия.
— Не, но все пак ти благодаря.
Той се отдалечи. Тя пристъпи нетърпеливо към студената вода. Съблече блузата и потрепери. Днес носеше корсет, но той не я топлеше особено. Свали и полата. Трябваше да изпере дрехите си. Лиам щеше да й донесе другите, които носеше в раницата си, а тези тя щеше да простре върху скалите, за да изсъхнат. Трябваше да се изкъпе. Прилошаваше й от миризмата на кръв. Чувстваше се както през онази нощ край Олъсти, когато й се струваше, че никога няма да може да измие кръвта от себе си. Въпреки студената вечер тя се съблече изцяло и се търка ожесточено, докато миризмата на кръв изчезна напълно.
Изми лицето си и приседна на брега. Стори й се, че чу шум.
Не й се бе сторило. Тя замръзна на място. Погледна през Дърветата и зърна сини униформи. Янки.
Сниши се в храстите край водата, близо до заспалия на брега Гили. Възможно бе янките да ги подминат, без да ги забележат.
Ала те бяха близо, твърде близо.
— Капитане, какво ще кажете да спрем и да си налеем вода от потока? — попита единият от войниците.
— Добре, но не бива да се бавим. Казват, че тук е пълно с бунтовници, и ние трябва да ги открием.
— И какво ще стане, като ги открием, капитане? Ще ги избием ли като при онази касапница при Олъсти?
— Ние не сме убийци, редник Лонг.
— Ами ако те вече са полумъртви? — попита мъжът, когото нарекоха Лонг. — Чух, че наоколо има само ранени войници от Конфедерацията.
— Всеки ранен бунтовник трябва да бъде пленен — строго отвърна капитанът.
Тия го чу, че се отдалечава. После до нея достигна смехът на Лонг, който подвикна на един от другарите си:
— Ранени бунтовници. Значи не можем да се разправим с тях така, както те ни избиваха. По дяволите, щом са ранени, може би ще си умрат от раните.
Зад гърба й се чу някакво шумолене. Тия се извърна бързо и видя приближаващия Лиам. Мълком притисна пръст към устните си.
Лиам не бе видял войниците, но усети опасността. Тя му даде знак да изтегли Гили. Той клекна до нея, подхвана Гили под мишниците и се намръщи.
— Къде е Блейз? — шепнешком попита младата жена.
— Чудя се…
— Вземи Гили. Вдигни лагера и тръгнете веднага. Трябва колкото се може по-бързо да стигнете до лагера на Грейнджър.
— А вие какво ще правите? — тревожно попита Лиам.
— Ще отклоня вниманието им с Блейз.
Лиам поклати глава.
— Не, не, и дума да не става. Вашият брат…
— Брат ми няма да разбере.
— Госпожице Тия, аз ще отклоня вниманието им…
— Не! — бързо го прекъсна тя. — Тези янки явно жадуват за кръв. Групата не може без теб. Аз не съм в състояние да помогна на Ханк да вдигне Гили и останалите; затова аз ще отклоня вниманието им. Освен това могат да ме помислят за местна юнионистка, излязла да поязди. Няма да ми се случи нищо лошо. Нужно е само да спомена името на Иън и никой янки няма да е заплаха за мен.
— Не…
— Лиам! Трябва да ме послушаш. Казвам ти самата истина — Янките са сериозна опасност за вас, но за мен не. Аз ще се справя. Ако наблизо има разположен лагер на федералисти, даже мога да получа покана за вечеря.
Тия говореше с безгрижен и уверен глас, но Лиам я изгледа намръщено.
— А къде са дрехите ви, госпожице Маккензи?
— Там, на скалата. А сега, моля те, върви. Измъкни Гили оттук. Погрижи се да стигнете до лагера на Лий Грейнджър и не се тревожи за мен. Аз мога да се справя с всяка опасна ситуация.
Гили внезапно се раздвижи и простена.
— Измъкни го бързо оттук! Могат да го чуят.
Лиам я изгледа сърдито. Тя му се намръщи. Гили пак простена. Лиам се раздвижи и повлече ранения по брега. В това време Тия видя единия янки през дърветата — беше се запътил към потока.
Отначало той не я видя.
Мъжът потопи главата си в потока, после напълни шепите си с вода и жадно отпи. Тия не помръдваше, затаила дъх. Той продължаваше да пие. Отново наплиска лицето си. Накрая вдигна глава.
Не беше много стар, макар и не толкова млад като повечето от бунтовниците, за които тя се бе грижила през последните дни. Имаше кръгло лице с гъста брада и яркочервени устни. Самият той бе доста закръглен.
Тия от доста време не бе виждала толкова пълен войник.
Мъжът се втренчи в нея; тя също се втренчи в него.
Той отвори уста, сякаш да извика. Тя бавно се изправи. Беше по долни гащи и корсет, от който се
