Тия скръцна със зъби, преглътна с усилие, после примигна, но щом отново отвори очи, пак се озова пред свъсеното му лице.
— Днешната вечер беше много приятна за езда — смутено започна тя.
— Аха, така ли? Стига, Годайва, това е чиста лъжа. Отлично знам, че си способна да лъжеш много по- убедително.
— Така ли посрещате гостите си във вашия лагер? — опита се да се пошегува Тия.
За нейна изненада той се усмихна, макар че очите му не я гледаха весело.
— Помниш ли, че те предупредих: ако още веднъж те заловя да яздиш гола…
— Не бях гола, когато дойдох тук! — възмути се тя и посочи към дрехите си.
Тейлър не погледна накъде му посочи тя, а само смръщи вежди:
— Аха, значи си дошла тук облечена? А после, докато си ме чакала, ти е хрумнало да се съблечеш? Колко порочно, и в същото време очарователно.
— О, ти би трябвало да гниеш в ада, Тейлър Дъглас. Трябваше сега да вечеряш с полковник Брайър — осведоми го тя. — Предполагаше се, че ще отсъстваш поне няколко часа.
— Да, предполагам, че ще ми простиш лошите маниери. Дойдох за някои телеграми. Колко възмутително от моя страна да се появя неочаквано, докато ти се събличаш и крадеш дрехите ми, както изглежда.
— Взимам ги на заем — промърмори Тия.
— Значи смяташе да ги върнеш?
— Разбира се, аз… — започна тя, но замълча, защото чу стъпки около палатката. Ако някой влезе…
— Пъхни се под завивките! — заповяда й Тейлър.
— Какво?
— Под завивките!
Тейлър дръпна чаршафа и одеялото и тя се сви на леглото. Той ги хвърли върху нея и покри дори глава й.
— Сър! — извика един войник.
Тия чу как Тейлър вдигна платнището на входа.
— Извикаха полковник Брайър в медицинската палатки. Полковник Маккензи вече трябва да е там. Той ще вземе телеграмите и ще дойде за вечерята във вашата палатка.
— Благодаря, сержант Хенсън.
Неволната пленничка чу как стъпките се отдалечават, но не посмя да отметне одеялото. Само след миг завивките се озоваха на пода.
— Ще се задушиш, малка глупачке! — гневно изсъска Тейлър.
Тя не го удостои с поглед. В сърцето й бушуваше истинска буря. Би трябвало да се радва на срещата с брат си Иън. Трябваше да е благодарна, че е жив.
— Но…
— Иън! — нещастно прошепна отчаяната жена. — Брат ми Иън е тук… сега?
— Брат ти пристигна вчера. Благодаря на Бога. Ще те предам директно на него. Предполагам, че ще ти бъде много по-трудно да се изправиш лице в лице с Иън, отколкото да бъдеш хвърлена в затвора. Може би той ще успее да подреже крилцата ти.
— Не, моля те, Тейлър, не можеш да го направиш!
Не го погледна. Имаше чувството, че всеки миг ще припадне. Втренчи се в покрива на палатката. Помисли си, че смъртта сигурно е за предпочитане пред това мъчение.
Той приседна на ръба на войнишкото легло, повдигна брадичката й с пръст и я насили да го погледне. Лицето му бе строго, а очите му я гледаха неумолимо.
— Предупредих те. Ти не удържа на думата си. Тя поклати глава и се изви настрани.
— Не съм! Кълна ти се! Никога не съм възнамерявала да го правя. Цялата бях изцапана с кръв след поредната операция и се къпех, когато чух янките…
— Чула си мъжете от този лагер. Не е било нужно да ги подмамваш в подобно диво преследване. Те търсеха ранени войници.
— Ако откриеха някой ранен бунтовник, щяха да го убият.
Той изсумтя нетърпеливо.
— Капитан Ейърс е добър офицер и морален човек. Той никога не би убил ранен, дори и да е вражески войник…
— Може би Ейърс не би го направил… но мъжете, които бяха с него, щяха да го сторят! — настоя младата жена.
— Не си спомням, когато пожелах да ми дадеш думата си, да съм споменавал за някакви изключения при непредвиден и обстоятелства. Ти се закле, че повече няма да го правиш. Наруши думата си; реши отново да играеш ролята на Годайва.
Тя поклати глава.
— Не съм. Просто бях съблякла блузата и полата си, за да изчистя кръвта от тях. Не можеш да си представиш как се чувствах цялата покрита с кръв.
— Струва ми се, че още си мокра — мрачно процеди Тейлър.
— Миризмата беше толкова… няма значение. Всичко стана толкова бързо. Бяхме край реката, сменяхме превръзките на Гили…
— На Гили? — повтори той и тя се сепна, когато осъзна, че той си спомня младия войник, който бе срещнал.
— Той има жестоки изгаряния и изгуби крака си при Олъсти. Твоите войници се оказаха на нужното място в точния момент.
— И ти си била сигурна, че те ще убият твоя ранен войник? — невярващо възкликна Тейлър и присви очи.
— Казвам ти истината!
— Не си ли помисли, че тези хора имат командир, който никога няма да позволи подобна жестокост?
— Как смееш да се съмняваш в думите ми! Точно ти! Моята майка ми е разказвала как федералните войници — същата армия като твоята — са избивали жестоко жените и децата на семинолите по време на войните с тях. Какво те кара да смяташ, че същите тези мъже няма да се отнесат към бунтовниците така, както и към индианците — като към вредна сган, която трябва да бъде изтребена?
Гневът й явно го вбеси още повече.
— Същите мъже, които са били в онази армия, в момента се сражават на страната на Конфедерацията и ти го знаещ дяволски добре. Когато ми даде дума, нямаше никакви условия, Тия. Моите хора случайно са се натъкнали на теб. Е, твоят брат също е тук по една случайност. Господи, аз те предупредих, че ще му разкрия истината за теб!
— Всичко стана ненадейно — настоя тя, опитвайки се да покрие гърдите си и да стане. Искаше да се махне от този мъж.
Той сложи ръце върху голите й рамене и я натисна надолу.
— Взимам назад думите си, с които изразих недоверието си в способностите ти да съчиняваш истории. Ти си най-добрата актриса, която някога съм срещал, Тия.
— Тейлър! — чу се вик отвън.
Тия се вцепени.
Иън!
В гърдите й се надигна истеричен смях. Иън беше отвън, не, Иън влизаше в палатката. Дали Тейлър щеше да има възможност да му разкаже какво се бе случило? Дали Иън нямаше да убие Тейлър?
— Тейлър, изпратих човек да ти съобщи, че извикаха Брайър при един ранен…
Иън бе в палатката.
Тя беше в леглото. Гола. Тейлър се бе надвесил над нея.
— Тия?
Шокът на брат й пролича в гласа му; гневът, който премина в истинска ярост, заискри в очите му. Отмести погледа си от нея към Тейлър.
— Дъглас, в името на Бога, не знам какво става тук, но ти знаеш и…
