— О, не! До гуша ми дойде от твоите измислици.

Тейлър я пусна и нервно се отправи към изхода на палатката. Излезе навън и я остави сама с мрачните й предчувствия. Тя го чу как сърдито подвикна на сержанта, но след миг отново се появи в палатката, като от входа предаде последните си нареждания на подчинения си:

— Сержант Хенсън, кажете на отец Рафаел веднага да дойде при мен. И да вземе със себе си редник Алън, защото ще ни е нужен още един свидетел. Искам всичко да бъде изпълнено с максимална бързина!

— Слушам, сър! — козирува сержант Хенсън и се завъртя кръгом.

Притиснала одеялото към гърдите си като щит, Тия смаяно впери поглед в него.

— Отец… Рафаел?

Погледът му я прониза като кинжал и я порази с безмилостно гневните си искри.

— Ще се венчаем. Затова ни е нужен свещеник.

— О, не, това е невъзможно! Не мога да се омъжа за теб.

— Така ли? Нали ти измисли тази катастрофална история.

— Бракът може да се окаже много по-голяма катастрофа!

— Не се ли досещаш какво ще стане, ако откажеш, скъпа моя? Брат ти ще се върне, за да отпразнува женитбата ни. Той очаква да останеш при съпруга си през цялата нощ. Или предпочиташ да ми станеш любовница и да продължаваш да се преструваш, че сме женени?

— Не, разбира се, че не, но…

— Иън е отседнал в нашия лагер. Няма как да се измъкнеш тихомълком тази нощ от моята палатка.

— Но да се оженим… не е ли твърде крайна мярка?

— Смъртта също е крайна мярка.

— Трябва да има друг начин…

— Това е единственият начин. По дяволите, аз ти предлагам почтен брак. Забрави ли, че не аз, а ти измисли тази лъжа? Между впрочем мога да те уверя, че нямах никакво намерение да се женя за теб.

Това вече й дойде много. Тия предизвикателно вирна брадичка.

— Тогава защо си готов да го направиш?

Тейлър сви рамене. Тя още усещаше пронизващия му поглед.

— Нямах никакво желание пак да се женя. Но след като ти така или иначе започна тази игра, сега не ни остава нищо друго, освен да я довършим. Макар че всъщност и пет пари не давам за един къс хартия, на който ние двамата ще се подпишем.

Не знаеше защо, но се почувства страшно наранена. Положението бе истинска катастрофа, при това тя самата я бе причинила. Пак започна да трепери и сълзи запариха в очите й. Истината. По-добре да каже цялата истина на Иън, отколкото да направи тази стъпка. Това беше много сериозно, ужасно, при това завинаги. Само ако можеше да каже на Иън истината за това, което бе направила… Че тя бе жената, на която казваха Годайва…

Не можеше да го направи. Отчаяно се нуждаеше от някакъв спасителен изход. Като че ли Тейлър й го предлагаше. Обмислен до съвършенство. Но нямаше да се получи.

— Но… но какво ще кажат войниците ти? Те знаят, че не съм била тук преди. Ти изпълняваш разузнавателна мисия. Тогава какво ще кажат началниците ти, ако се появиш внезапно с една съпруга от Юга?

— Тук няма началници. С полковник Брайър имаме еднакъв чин, но аз съм командващият офицер и отговарям за лагера. Дъщерята на полковник Брайър също е тук, заедно с две млади жени с отлична репутация, които работят заедно с него в полевата болница. Има и жени, които се грижат за прането и кухнята. Сигурен съм, че разбираш какво имам предвид. Хенсън никога няма да разгласи тази сватба, нит пък отец Рафаел.

— Но…

Някой се изкашля отвън пред палатката и Хенсън извика:

— Полковник, тук съм с отец Рафаел.

Тейлър й подхвърли бялата си риза.

— Облечи я.

Тия навлече ризата с треперещи ръце, усещайки пронизващия му поглед. Не очакваше ризата на Тейлър да скрие цялото й тяло и да изглежда отстрани, че е облечена в белоснежна рокля, почти като булчинска, може би защото не беше преценила колко по-висок от нея бе Тейлър Дъглас.

— Готово. Настъпи часът на истината — промълви той.

— Не може ли…

— Да те спася? — остро попита той. — Да, мога.

— Нямах предвид това. Исках да кажа… не може ли да се получи, да стане истина…

Той замълча за миг.

— О, да, може да се получи и да стане наистина. Освен това ще бъде законно — тихо додаде. — Но нямаме много време.

— Извикай ги.

Тейлър излезе от палатката. В миг й се прииска да пропълзи под платнището и да изчезне. Но не можеше да помръдне…

Той отново влезе в палатката. Сам. Втренчи се в нея. Тия потръпна от гнева, стаен в златистите му очи.

— Чакаме сержант Алън. Още няколко секунди отсрочка! Време за размисъл! Освен това наистина ви правя огромна услуга, госпожице Маккензи.

Зъбите й затракаха.

— Не си длъжен да…

— Да, разбираш ли, точно там е работата — длъжен съм. Ти ме забърка в цялата тази каша. Аз не съм забравил, че наруши обещанието си. Омъжи се за мен и аз се кълна, че ще те убия, ако отново го нарушиш.

Лицето й пламна.

— Ти не разбираш. Аз нямах намерение да…

— Никакви извинения или условия. Омъжи се за мен, но те предупреждавам, че това не е игра.

— Не разбирам…

— Лъжеш, знаеш, че лъжеш.

Тия поклати глава. В гърдите й внезапно се надигна вълна на гняв и страст.

— Да, аз наистина излъгах, но ти прие лъжата ми. Не е нужно да продължаваме.

— Нужно е, освен ако не искаш кръвта на брат ти да ти тежи на съвестта.

— Иън е много добър със сабята.

— Все още имаш време да му кажеш истината. Той завари сестра си гола в моята палатка. Дългът и честта му повеляват да поиска удовлетворение от мен. Той може да е добър със сабята, но аз съм отличен. Рискът е за твоя сметка. Наистина е жалко, че един мъж трябва да умре заради твоето безразсъдство, но какво да се прави.

Тя почувства как златистите му очи я пронизаха като нож. После той излезе. Върна се с Хенсън, още един редник и един мъж с бяла якичка. Дори и да бяха изненадани от ситуацията, мъжете не го показваха.

— Отец Рафаел, това е Тия Маккензи, сестрата на Иън. Тия, да ти представя отец Рафаел. А тези господа са сержант Хенсън и сержант Алън. Двамата са моите най-добри войници и са много дискретни.

— Госпожице — поклони се Хенсън и смутено се усмихна. — Радваме се да се запознаем с вас. Още повече се радваме, че полковникът отново ще има съпруга.

— Благодаря ти, Хенсън — прегракнало изрече Тейлър.

Сержант Алън бе слаб младеж — приличаше на счетоводител, случайно попаднал в тази война. Той не каза нищо, но също й се усмихна.

Отец Рафаел бе белокос французин.

— И двамата ли желаете този съюз?

— Да, отче — веднага заяви Тейлър.

Вы читаете Триумф
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату
×