— Много добре, и все пак тя се измъчва заради отсъствието на Джулиан. — Тия внезапно изтръпна — спомни си, че мнозина от местните жители наричаха презрително снаха й „бялата вещица“ заради способностите й да предсказва бъдещето. Не й се искаше нито Рианон, нито Джулиан да пострадат, когато той реши да се върне в болницата, за да продължи да служи на армията на Конфедерацията след победата при Олъсти стейшън.
Жалко, че Рианон не бе предупредила Тия за опасностите при преместването на ранени войници сред по-рядко населените области във Флорида, когато янките все по осезаемо се намесваха в живота на нейния роден щат.
— Струва ми се — замислено добави Тия, — че Рианон е убедена, че един ден бунтовническите войски окончателно ще изтласкат янките от Флорида.
Двамата мъже се взираха втренчено в нея. Без да го съзнава, Тия се бе разгорещила и гласът й трепереше от страстна убеденост. Дори бе забравила, че се намира във военен лагер на войските на Съюза.
— Сигурен съм, че това няма да сложи край на войната — промърмори Иън. — Съществуват разнообразни фактори, за които ние не сме добре осведомени.
— Как така? Нали нашите войски съвсем скоро спечелиха една важна битка!
— Сигурно си чула, че по другите фронтове армиите на Юга търпят поражения.
— Иън, кажи ми защо бе принуден да се върнеш тук толкова скоро? Нали имаше заповед от вашия щаб да потеглиш на север веднага след Коледа?
— Тия…
Той се вгледа замислено в сестра си. Тия едва сега осъзна, че Тейлър също я гледа напрегнато, и веднага се запита дали Тейлър не знае нещо за хода на военните кампании, което въобще не й е известно. Очевидно бе така, понеже Иън явно нямаше намерение да споделя с нея последните заповеди, които бе получил от своите командири, въпреки че тя, като негова единствена сестра, му бе безкрайно близка. Дори въпреки факта, че тя вече бе омъжена за юнионист.
Иън се наведе към нея — имаше този навик, когато се налагаше да сподели нещо особено важно.
— Тия, съвсем наскоро Англия официално отказа да признае Конфедерацията за независима държава. Вече няма да бъдат изпращани кораби с оръжие от английските пристанища. Останалите европейски сили също отказаха да признаят независимостта на Юга, с изключение на римския папа. Нима не разбираш, че вече всичко свърши, че Югът ще загуби войната, за жалост с цената на още много убити от двете страни?
— Те ще започнат да разстрелват всеки, който напусне позициите, защото ще ги обявят за дезертьори.
— Не, не вярвам правителството да се реши на толкова крайна мярка. Тия. Обаче само Бог знае как ще се справи Югът със снабдяването на войската си. Разрушенията са толкова големи, че надали ще е възможно да бъдат възстановени за кратко време.
Тя си каза, че може би брат й е забелязал тъгата в очите й, защото Иън неочаквано стана от стола си:
— Ще се моля по-скоро да бъде сложен край на тази ужасна война. — Закрачи нервно около масата, отиде до нея и я прегърна сърдечно, братски. После продължи да говори развълнувано: — Стига скърби за тази вечер! Желая ви всичко най-хубаво. Много се радвам, че се омъжи за толкова достоен мъж, макар че ти не споделяш неговите разбирания. Останалите от нас често са притискани от обстоятелствата, понеже са принудени да подкрепят едновременно и двете враждуващи страни. Не се съмнявам, че и на вас няма да ви е лесно да се справяте с тези сериозни противоречия. А сега ще ви оставя сами — от собствен опит отлично зная колко е скъпоценно времето с любимия, когато наоколо се води война.
— Не, не, Иън! Не е необходимо да ни напускаш! — извика Тия, изпаднала в паника при мисълта, че я очаква първа брачна нощ. Освен това бе трогната от прочувственото слово на брат си, когото винаги бе обичала горещо. Думите му и накараха да се замисли по-дълбоко за всичко, което се случваше около нея. Спомни си онзи ден, когато брат й предизвика истински скандал на едно празненство, когато за всеобща изненада се появи със съпругата си, за която никой нищо не знаеше. А после започна войната и цялата страна бе залята от насилия. Алайна също като нея подкрепяше Юга и се надяваше, че съпругът й ще напусне армията на Севера…
Обаче той продължи да се сражава за юнионистите.
— Моля те, Иън, остани при нас — меко го подкани тя. Той се усмихна и повдигна брадичката й.
— Ще ти се обадя утре сутринта, сестричке, макар че няма да мога да остана за дълго при вас. Но ти обещавам, че пак ще се срещнем.
Тия отчаяно искаше да го прегърне толкова силно, че той никога да не се отдели от нея.
Ала в следващия миг осъзна, че нямаше право да иска това от него.
— Ще те изпратя, Иън — обади се Тейлър и се усмихна на Тия.
От неговата усмивка обаче едва не й прилоша, защото й заприлича на усмивка на изгладнял алигатор, дебнещ жертвата си.
— Чудесно! — отвърна Иън. — Нали имаме да обсъждаме още нещо по военните въпроси.
Не можеше да го остави да си тръгне толкова рано. Хвърли се в обятията на брат си и се притисна с все сила към него.
Той я целуна по бузата, после се освободи от ръцете й, пристегнати около врата му.
— Лека нощ, сестричке! — пожела й той.
Излезе навън заедно с Тейлър. Тия нервно закрачи в палатката. По едно време погледна с копнеж към платнището в дъното. Знаеше, че само на няколко метра започва боровата гора, с нейните потоци, падини и възвишения и десетки тайни пътечки, водещи на юг и на запад, водещи към нейния роден Симарон.
— Госпожо Дъглас!
Сержант Хенсън беше застанал пред входа на палатката и викаше силно. Тя изведнъж осъзна, че викаше нея.
— Да?
— Идвам само да почистя палатката, госпожо — заяви той още с влизането си. — Трябва да прибера всичко от масата за вечеря.
— О, да… благодаря ви — промърмори Тия.
Той й се усмихна и се зае със задълженията си на ординарец. Действаше доста бързо, явно бе много опитен.
— Съжалявам, че ви причинявам безпокойство — рече тя.
— Въобще не ме безпокоите, госпожо. Понякога другите офицери водят жените си в лагерите. Например някои от началниците ни, които са от Сейнт Огъстин, ги канят тук, понеже разстоянието не е голямо… Полковник Брайър е дошъл чак от Ню Йорк, но това, изглежда, не пречи на съпругата му да го посещава тук, във Флорида. Тя издържа на всички артилерийски обстрели на конфедеративните сили. Между нас казано, зад гърба й я наричат дъртата тиранка, но тя не им обръща внимание!
— Това говори много добре за нея! — изръкопляска Тия.
Сержант Хенсън се ухили и побърза да напусне палатката. Тия се обърна и отново загледа с копнеж платнището. Сепна се, когато нощната тишина бе нарушена от мъжки глас:
— Полковник! Полковник Дъглас!
Само след секунда един мъж се промъкна в палатката.
— Извинявайте, съжалявам, но не знаех, че полковникът си има компания. Наредиха ми да му рапортувам още тази вечер.
— Той е с полковник Маккензи — обясни тя. Новодошлият я гледаше някак странно.
В този миг Тейлър се появи на входа на палатката.
— Капитан Ейърс!
— Тъй вярно, сър — козирува капитанът, — нося рапорт за вас, сър. — Капитанът упорито се опитваше да избягва погледа на Тия.
— Капитан Ейърс, представям ви моята съпруга. Тия, скъпа е капитан Ейърс.
— Здравейте, капитане — тихо промълви Тия.
— Длъжен съм да се извиня за нахлуването. Не сме ли се срещали по-рано?
