— Да, отче.
— Отче, моля ви, нека да не протакаме ненужно церемонията — припомни му Тейлър.
Свещеникът се изкашля смутено и започна да чете от Библията, която носеше със себе си. Тейлър застана до Тия, както се полагаше според църковния обред.
Разбира се, не й се полагаше да получи изящна венчална златна халка. Нямаше изящен пръстен, който младоженецът да надене на пръста й; Тейлър й даде пръстена си, който бе получил при завършването на военната академия „Уест Пойнт“ като го пристегна с малка телчица, за да стане на пръста й.
Всички слова бяха произнесени. Младоженката подписа всички документи, които й поднесе отец Рафаел. Веднага след това той и двамата сержанти, изпълняващи ролята на свидетели, побързаха да напуснат палатката.
Когато всички излязоха, тя продължи да стои на мястото си като вцепенена, боса, облечена само с неговата риза, трепереща, свела поглед, шепнеща унесено:
— Господи, искам да умра… Само това искам, да потъна в земята от срам и да умра още в този миг!
Ала той нямаше никакво намерение да й позволи да извърши още някаква глупост. Затова побърза да посегне към брадичката й и да й заяви гневно в лицето, по което вече се стичаха първите сълзи:
— Господи, не, любов моя, няма да умреш. Няма да ти позволя да умреш. Ще преживееш много по- големи мъки, преди да те оставя да се втурнеш към смъртта си. Иън се връща. Сега ще трябва да се правиш на влюбена и грижовна съпруга. Случайно да носиш със себе си някакви дрехи?
— Казах ти…
— Всичко и без това е доста странно, тъй като брат ти ще очаква вече да си облечена. Лесно успя да го излъжеш, че е прекъснал страстна среща между разделени влюбени, тъй като самият той доста рядко се вижда с жена си, но сега Иън ще очаква да те завари облечена — рече Тейлър и поклати глава. — Ще отида да видя дали няма да намеря някоя много слаба жена сред тези, които придружават войската ни.
— Жена, която придружава войниците? — ужасено възкликна Тия.
— Да, някоя добра и почтена жена! Някоя, която никога няма дори и да си помисли да препуска гола в гората.
— Копеле! — изсъска тя.
— Как да обясня на брат ти, че нямаш никакви дрехи? — грубо попита Тейлър, без да очаква отговор. Провря глава през платнището и излезе от палатката. Върна се бързо. Заговори с нисък, пресекващ глас, а очите му я фиксираха гневно: — Да не си посмяла да си тръгнеш. Разбра ли ме?
Явно отново не очакваше отговор, защото пак излезе. Тя се отпусна на леглото и се втренчи в пръстена, който той бе надянал на пръста й. Това не можеше да е истина. Тя се бе омъжила набързо в офицерска палатка, облечена само с една мъжка риза.
Тейлър се върна почти незабавно с чисти дрехи.
Дрехите бяха съвсем скромни: бледосиня пола с подходяща блуза в същия цвят, както и чифт обувки. Подаде й ги.
— Ще трябва да се задоволиш с това. Модерните одежди на Годайва все още са доста мокри. — Посочи корсета й и долните й гащи, които лежаха на пода пред сандъка му.
Тия не обърна внимание на коментара му и стана да се облече. Ръцете й продължаваха да треперят, а той продължаваше да я гледа. Поне да я беше оставил сама. Ала явно нямаше подобно намерение. Ръцете му бяха скръстени пред гърдите. В никакъв случай обаче нямаше да му признае колко много я изнервя. Извърна се настрани, съблече бялата риза и нахлузи новите дрехи. Докато се опитваше да се пребори с кукичките на гърба, усети, че той застана зад нея, за да й помогне. Тейлър привършваше с последната кукичка, когато чу гласа на Иън:
— Тейлър, Тия!
— Влизай, Иън — извика Тейлър.
Иън носеше бутилка вино и високи чаши.
— Чашите са на полковник Брайър — осведоми ги той. Остави ги на масата и се зае да отваря бутилката с ножа си. — За полеви хирург той е доста добре снабден, но както съм чувал, е добър човек.
— Така изглежда — кимна Тейлър и пое чашата с вино от ръката на Иън.
— Полковник Брайър няма представа, че съпругата ти е тук, нито пък, че си се оженил за сестра ми — продължи Иън.
— Не съм казал на никого, че тя е тук. Е, разбира се, сержант Хенсън и отец Рафаел знаят. Нали той ни венча? В интерес на истината не искам да се разчува. Нашата сватба може да причини допълнителни неприятности на баща ти с Конфедерацията — ако се узнае, че дъщеря му се е омъжила за враг.
— Може би си прав. Е, Тия — обърна се Иън към сестра си и й подаде чаша с вино, — може би щеше да е много по-благоприлично да бе помолила за благословията на баща ни и да изчакаш подходящия срок след обявяването…
— О! — възкликна тя. — Точно ти ли ще ми говориш за благоприличие? Доколкото си спомням, Иън, ти се появи на едно празненство със съпруга, която никой от нас не познаваше и никой не бе чувал за нея. Освен това се носеха слухове, че си я съблазнил край потока в собственото ни имение.
— На синовете се позволяват много повече свободи, отколкото на дъщерите, Тия — възрази Иън. — Но предполагам, че имаш право. Както и да е, щастлив съм за вас двамата, много съм щастлив. Като си помисля само какво можеше да стане! За ваше здраве! Да живеете дълго и да сте много щастливи!
— Благодарим ти! — Тейлър вдигна чашата си и отпи от виното.
Тия последва примера му.
— Господа! — извика отвън Хенсън. — Уредих вечерята.
— Моля те, внеси я — отвърна Тейлър.
Сержант Хенсън влезе в палатката с поднос, който представляваше истинско постижение за една полева кухня. Беше успял да намери отнякъде снежнобели салфетки, чинии от китайски порцелан и сребърни прибори. Като завършек на масата бе сложена свещ, чийто пламък хвърляше меки отблясъци в палатката.
Тейлър помогна на Тия да седне.
— Любов моя! — прошепна подигравателно в тила й. Тя се настани на удивително богатата трапеза. Юнионистите очевидно бяха успели да се снабдят с флоридско говеждо. Готвачът явно бе на висота — тя рядко бе вкусвала толкова изискано и вкусно ястие във войнишки лагер. Вечерята се състоеше от сочни пържоли, печени картофи, задушена бамя, а за десерт имаше диви горски ягоди. Отначало Тия бе уверена, че няма да може да преглътне нито хапка, но бе много гладна и жадна. Бързо пресуши чашата си. Прекалено бързо. Въпреки всичко разговорът вървеше трудно. Трябваше да обясни на Иън, че Джулиан е бил извикан от хората на генерал Финегън и не знае, че тя е напуснала неговото поделение, за да търси Тейлър.
— Тия, та това е много глупаво! Ти не си могла да предвидиш кого ще срещнеш по пътя.
— Пристигнах направо в лагера на Тейлър, без никъде да се отбивам! — протестира тя, удивена от себе си — не допускаше, че така лесно ще се оправи настроението й и дори ще може да се усмихва, а после се изплаши, че ако продължи да се усмихва, ще премина към смях и накрая няма да издържи и ще потъне в плач.
Тейлър през цялото време я следеше зорко с поглед, но сега се извърна към Иън:
— О, да, тя наистина веднага пристигна при мен в лагера.
Към края на вечерята младоженката се чувстваше съвсем замаяна и изтощена от собствените си усилия да се преструва и да търси изход от невъобразимата бъркотия. Брат й попита за невръстния син на Джулиан. За миг Тия се отпусна, понеже й бе предоставена възможност да забрави за своите проблеми и да опише очарованието на малкия Шон.
— Той е един истински малък Маккензи — заяви Тия. — Има много красиви сини очи, гъста черна коса и прелестно лице.
— Добре ли са той и Рианон в имението на баща ни?
