спусна към съпругата си.
Тия слезе от Блейз, взе поводите на двата коня и бавно ги последва. Алайна се гушеше в прегръдките на съпруга си. Тия бе толкова близо, че не можеше да не чуе разменяните шепнешком интимности. Брат й беше радостно развълнуван от срещата с жена си, но не пропусна да я укори:
— Любов моя, любов моя, мислех, че не се чувстваш добре и ще останеш в Симарон.
— Знаех, че ще дойдеш тук, и не можех да не дойда. Само Бог знае кога отново ще напуснеш щата и кога ще имам възможност да те видя — отвърна Алайна.
— Но ти не биваше да идваш сама.
— Не съм сама! Рианон е с мен. Освен това баща ти ни уреди ескорт. Трябваше да дойда, Иън. Нямах намерение да напускам Симарон, защото смятах, че си извън щата, но когато ми писа, че лагерът ще се установи тук…
— Нямаше да ти пиша, ако знаех, че ще рискуваш своя живот и живота на децата.
— Но аз съм тук, жива и здрава, а децата много ще се зарадват да те видят. Не е минало много време от Коледа и те все още не са те забравили!
Гласовете им бяха изпълнени с толкова много чувства, двамата изглеждаха толкова красиви и романтични, докато стояха прегърнати, облени от лунната светлина — нейният висок, тъмнокос брат, толкова привлекателен в униформата си, и неговата дребничка русокоса жена. Това бе една типична картина от войната — радостна, трепетна среща, която обаче много скоро щеше да бъде последвана от тъжно сбогуване. Тия се чувстваше като натрапница и й се искаше да се измъкне някак си незабелязано.
— Тия! — Снаха й я забеляза, спусна се към нея и я прегърна. — Толкова е хубаво да те видя пак! Радвам се, че си с Иън. Всички ужасно се тревожехме за теб.
— Аз съм добре, Алайна — побърза да я успокои Тия, защото не искаше да бъде отрупана с въпроси за нейното появяване в лагера на янките и спешната й женитба с Тейлър Дъглас. — А децата?
— Те спят. Джейми, синът на Риса, също е добре. Както и малкият Конар. Рианон е тук с мен. Всички пристигнахме заедно. Тя също няма търпение да те види. О, почакай само да видиш Шантал. Тя е чудесна, поддържа къщата чиста и винаги спретната и е истинска магьосницата с децата. Дойде с новия лекар. Името му е Жан Буве. Сигурна съм, че много ще го харесаш. Както и да е, апартаментът на Риса е тук, моят е там, а лекарят е отсреща. А ето там е вратата на твоя апартамент. Но, разбира се. Риса е сварила чай и ни очаква.
— Алайна, едва ли двамата с брат ми искате да пиете чай точно сега — усмихна се Тия. Целуна снаха си по бузата. — Върви при съпруга си. Аз ще се оправя.
— О, не, ти току-що пристигна.
— Алайна, брат ми става много по-добър, след като е бил с теб. Върви, ние ще се оправим. Риса, Рианон и аз ще се справим и без теб!
Алайна се усмихна, изтича при Иън и го хвана за ръката.
— Но конете… — започна Иън.
— Аз ще се погрижа за конете — извика Тия.
Брат й я изгледа за миг, после махна с ръка. Прегърна жена си през кръста и двамата изчезнаха през една от вратите на голямата стара къща, която бе разделена на отделни апартаменти.
Тия поведе конете към конюшнята. Вече бе идвала тук и познаваше квартала, знаеше къде са болницата, хирургията и конюшнята, и то много по-добре, отколкото Иън смяташе. За една млада жена бе много по-лесно да се движи из вражеските територии, отколкото за един мъж.
Млад чернокож коняр пое юздите на конете от Тия. Докато тя му благодареше, вратата на апартамента на Риса се отвори и тя излезе.
— Тия, влез. Сигурно си много уморена.
Риса я прегърна през рамо и я поведе по малкия коридор към апартамента си. Когато влязоха, Рианон бе застанала пред камината с наведена глава, но ги чу, прекоси бързо стаята и посрещна Тия с топла прегръдка.
— Толкова е хубаво да те видя пак, при това толкова скоро — рече тя.
Въпреки радушното посрещане на снаха й Тия се почувства неловко. Рианон изглеждаше уморена. Но Тия си помисли, че безсънието й едва ли се дължи на бебето.
— Какво се е случило? — тихо попита тя. — О, Господи, нали не си чула нещо лошо? Джулиан добре ли е…
— Джулиан е добре — отвърна Рианон. — Видях го за кратко, преди да дойда тук. Възнамерявам скоро да отида при него. Сега работи сам.
— О, да, знам! Толкова съжалявам…
— Чаят е горещ, освен това има бисквити и топла супа — каза Риса. — Може би е по-разумно да седнем и да хапнем. Между другото, Тия, твоят съпруг също е добре.
Сепната, Тия се втренчи в Риса. Винаги разумната червенокоса снаха на Тия също се вторачи в Риса.
— О? И откъде знаеш? Къде е той?
— Не знам къде е в момента.
— Но той беше…
— На юг от нас.
— И откъде знаеш?
— Получих писмо от свекърва си.
— От леля Тийла? Тейлър е при леля Тийла?
Риса въздъхна.
— Както сигурно знаеш, лелята на Джеймс Маккензи е баба на Тейлър.
— О, да, научих го… — промърмори Тия.
— Не е толкова странно, че е отишъл да я посети.
— С изключение на това, че чичо Джеймс изпада в ярост дори само при вида на униформите на янките.
— Тогава той би трябвало да мрази дори Иън? Не, това не може да бъде. Нали не мрази баща му? Не. Тогава…
— Няма нищо подобно. Тейлър получи заповед от командването си да замине за Кий Уест. Наредили му да издирва някого.
— Най-добре е да не се безпокоиш. Всичко ще се уреди от само себе си — меко добави Риса.
— Но…
— Той е жив и здрав. Ние не се съмняваме в това — припомни й Риса. — Ако бяха решили да го обесят или разстрелят, а не да го канят на обяд, съм сигурна, че щяха да споменат за това в писмото си.
Тия смръщи вежди.
— Това едва ли е нещо, с което можеш да се шегуваш.
— Не, все пак се води война, нали? Но роднините на съпруга ми не ми обърнаха гръб само защото съм дъщеря на генерал Магий от армията на Севера. Нито пък ме обвиниха, когато неколцина радикални войници от Севера изгориха къщата им до основи. Така че няма да е справедливо сега да се опасяваме, че могат да сторят зло на Тейлър.
— Но за какво е изпратен там Тейлър?
— За някакви преговори.
— С каква цел ще се водят тези преговори?
— Никой не ми обясни това. Но няма съмнение, че той ще трябва да остане там за известно време.
— Може би сега е най-подходящото време да се видиш с Брент — намеси се Рианон.
Тия се вгледа в снаха си и мислено си повтори, че светът е полудял. Риса и Рианон имаха своите основания да подкрепят юнионистите. Но защо Рианон ще й предлага да пропътува през разкъсания от войната Юг само за да посети Брент? Всичко това й се струваше съвсем нелепо.
— Да посетя Брент, братовчед си Брент — повтори тя. — Ти, която си едва ли не госпожица „Бойният химн на Републиката“, ми предлагаш да отида при Брент, хирург от полева болница на Конфедерацията?
