— Не.
— О, Господи, Тейлър, ти поемаш огромен риск!
— Е, рискът няма да е по-малък, ако се бях опитал да го отведа, нали?
— Защо?
— Баща ти щеше да ме застреля на място.
— Татко никога не би направил подобно нещо.
— Нито пък аз, Дженифър. Нима бих могъл да нараня един добър човек, който при това е бил тежко ранен? Или своя братовчед, който вече и без това е изпитал на гърба си трагедията на тази война?
— Тейлър… — Тя го прегърна. — Тейлър, толкова съжалявам, че се усъмних в теб… Заради собствената си болка забравих за Аби. Войната ни отне Лорънс, а Аби те остави вдовец.
Той се освободи нежно от прегръдките й и стана.
— Е, утре заминавам и ще видя какво може да се направи. Предполагам, че би трябвало да ви кажа… Вече не съм вдовец.
— Ти си се оженил отново! Колко прекрасно! — възкликна Тийла. — За кого, Тейлър? Е, предполагам, че е за някое момиче от Севера, истинска янки. Тейлър, ще останеш ли там след войната? Дали изобщо някога ще има „след“ тази ужасна война?
— Тийла, любов моя, ти му зададе толкова много въпроси. Остави го да отговори поне на един — обади се Джеймс.
— Ти познаваш съпругата ми. Познаваш я много добре, Джеймс. Тя е твоя племенница. Ожених се за Тия Маккензи.
Ахването на Дженифър бе толкова силно, че можеше да се чуе на няколко километра наоколо.
— Тия… се е омъжила за теб? — невярващо попита тя.
Той я погледна и повдигна вежди.
— Да.
— О, Тейлър, нямах предвид това.
— Тя искаше да каже, че ти си янки — уточни Джеймс.
— Е, хм, никой не е съвършен.
— И ти си се оженил за нея? — отново попита Дженифър.
— Тя се омъжи за мен, аз се ожених за нея. Ние се оженихме.
— Мисля, че ще пийна още една чаша — рече Тийла.
— Не знаех, че вие двамата се познавате — отбеляза Дженифър. — Е, разбира се, вие с Иън сте приятели… били сте тук като малки момчета, но не си спомням и Тия да е била с вас.
— Срещнахме се преди известно време.
— В Симарон?
— И преди това — призна Тейлър.
— Е, нека да престанем да зяпаме Тейлър така — предложи Тийла. — Сигурно си гладен. Ще се погрижа за вечерята. Майкъл, скъпи, ти наистина трябва да се върнеш в леглото. Дженифър, подай ми Мери и помогни на Майкъл да се качи в стаята си. Джеймс… Тейлър… ще ви повикам, когато вечерята стане готова.
Майкъл Лонг се приближи към Тейлър.
— Благодаря ти — тържествено изрече той.
— Още не съм направил нищо. Не мога да ти дам никакви гаранции.
— Благодаря ти за обещанието.
Тейлър кимна. Дженифър и Майкъл излязоха. Той остана сам с Джеймс. Усети, че тъмносините очи на Джеймс го изучават внимателно.
— Ти знаеш, Тейлър, понякога имам чувството, че самият аз съм те отгледал.
— Да, сър. И аз се чувствам така понякога. Затова се осмелих да дойда тук сам.
— Познавам те много добре. Въпреки че избра да се биеш на погрешната страна, аз се гордея с теб.
— Благодаря ви, сър.
— И така, ще ми кажеш ли какво става? Защо си се оженил за моята шантава племенница?
— Аз… ами… сър, някой трябва да се грижи за нея — промърмори младият мъж, изненадан от въпроса.
— Хм. — Джеймс го изгледа внимателно. — В какви неприятности се е забъркала този път тази лудетина?
— Ами… в никакви. Освен ако не броите мен за неприятност.
— Сигурен съм, че моята племенница се е забъркала в нещо. — Джеймс отиде до гарафата с уиски и си наля една чаша. — Разкажи ми. Чух слухове за някакъв шпионин, който работи за Юга. Щях да се изплаша, че това е Дженифър, ако не знаех, че тя през цялото време е с мен и с този ранен войник Майкъл Лонг. Бих се страхувал и за Сидни, но тя е във Вашингтон, омъжена за един непознат янки, но поне е в безопасност. И така, когато чух слуховете и описанието на непознатата героиня, започнах да се безпокоя за дъщерята на моя брат… това е нелепа и опасна игра. Има ли този брак нещо общо със залавянето на шпионин? Дали Годайва се е оказала сред янките…
— Сър…
— Не ме лъжи и не се опитвай да се измъкнеш, Тейлър. Очаквам нещо повече от теб.
— Сър, това не е мястото…
— Ти си се оженил за нея. И със сигурност това е мястото.
— Аз съм онзи янки, който я залови.
Джеймс кимна и след малко продължи:
— Грижи се за нея, каквото и да ти струва. Знам, че брат ми ще полудее, ако с нея се случи нещо лошо. Мъжете обичат синовете си, но дъщерите им са техните съкровища. Бог знае, че е достатъчно трудно да се събуждаш, знаейки, че всеки ден синовете ти са изправени пред куршумите. Нека Бог ти помага да се грижиш за нея.
— Сър, възнамерявам да сторя всичко, което е по силите ми. — Тейлър се поколеба за миг. — Ще направя всичко, което е по силите ми и за Дженифър. Утре ще отнеса документите и телеграмите в Кий Уест.
Джеймс вдигна чашата си към Тейлър.
— Пия за твоя успех, полковник Дъглас. Във всичките ти начинания.
— Благодаря ви, сър.
Макар да се намираха на не повече от петдесетина километра от Сейнт Огъстин, пътуването до града с всички ранени се проточи много дълго. Бяха нужни повече от два дни, за да се придвижат по грубите пътища с разнебитените санитарни фургони, пълни с войници с ампутирани крайници, нуждаещи се от специални грижи. При все това мъжете бяха развълнувани от очакването да пристигнат в града. Тия също се радваше.
Обичаше Сейнт Огъстин още от детството си. Когато приятелите й от северните щати я дразнеха, че Флорида е нов и нецивилизован щат, тя учтиво им напомняше, че Сейнт Огъстин е най-старият град, основан от европейците в Новия свят.
Сега над града се вееше флагът на юнионистите и така беше от 1862 година. Войниците от армията на Севера маршируваха из полетата край града, а след това почиваха край брега. Някои от бунтовниците останаха тук, твърдо решени да не напускат домовете си. Други избягаха, като отдадоха цялото си имущество за своята велика южняшка кауза. От нашествието на янките Тия бе идвала в града няколко пъти, за да се види с Алайна, Риса и децата. Когато пристигнаха, Риса веднага се запъти към дома си, за да види малкия Джейми, но Тия не отиде да посети роднините си. Остана със Сесилия Брайър и баща й, тъй като бе прекалено заета да помага при настаняването на ранените войници в болниците, разпръснати из града. Когато най-после късно през нощта Тия и Иън препуснаха към квартала, където семейството й бе наело една къща, за тяхна изненада там вече ги очакваше Алайна. Иън извика от изненада, скочи от седлото и се
