— Но те бяха… бунтовници. Аз никога не съм искала да предам собствените си хора.
— Сидни! Те не бяха твои хора. Това бяха едни долни отрепки.
Сидни отново впи поглед в Тейлър. Той си помисли, че тя всеки миг ще припадне.
— Но ти уби всички — сломено промълви младата жена.
— Мразя да убивам хора, Сидни. Просто нямах избор.
— Не… не… аз съм виновна за всичко! — извика тя и внезапно се хвърли към него, цялата трепереща. — Тейлър, ако не беше дошъл… о. Господи, те щяха да ни обесят! Без съд и присъда, без…
— Те бяха отрепки, бели боклуци! — избухна Сиси, без да отделя поглед от Тейлър. — Благодаря ви, сър. Не ви познавам, но съм ви безкрайно задължена. Истинско чудо е, че се оказахте тук.
— Не е чудо. Отидох в къщата на Сидни. Мислех… — Той сви рамене. — Мислех, че тя шпионира отвъд фронтовата линия.
Сиси вирна брадичка и за миг остана неподвижна.
— Не е шпионирала. Става дума за хора, полковник. За чернокожи. Да! Тя прекарваше нелегално негри зад позициите на бунтовниците. А след това се промъкваше обратно през позициите на янките. Тя спасява човешки живот, полковник, спасява хора!
Тейлър се отдръпна от Сидни и бавно повдигна вежди. Лицето й бе пламнало.
— Въпреки това Джеси ще иска да ме удуши! — дрезгаво изрече тя. — А ако Джеръм разбере… или Брент… или баща ми… Джулиан… Тия… — Гласът й заглъхна.
— Ти си работила в помощ на нелегалното прехвърляне на негри на север! — смаяно повтори Тейлър.
— Не! — възрази Сидни. — Не съвсем. Аз нямах намерение…
— Да! — извика красивата чернокожа жена. — Тя беше невероятна.
— Всичко стана случайно — обясни Сидни.
Той поклати глава. Случайно? Беше чувал тези думи и преди. Какво караше хората да се заместват в този трагичен конфликт?
Усмихна се тъжно.
— Сидни Маккензи, убий ме, но не разбирам нищо.
— Тейлър, опитай се да ме разбереш! Нали няма да кажеш на…
— Сидни, ти си станала янки?
— Не! Аз съм бунтовничка във всичко останало, но… но това! — прошепна тя. — Тейлър, трябва да запазиш тайната ми, трябва…
— Сидни, не мога да запазя тайната ти. Джеси смята, че ти шпионираш за Конфедерацията, но това, което правиш, е нещо много по-добро. Въпреки това ще се ядоса, защото се излагаш на опасност. Освен това ще бъдеш заклеймена като предателка. Върви си вкъщи и остани там под домашен арест.
— Тейлър, нали не смяташ да кажеш на Джеси…
— Сидни, боя се, че ще трябва. — Той се наведе и я целуна по бузата. — Мисля, че той ще бъде горд с теб. Разбира се, след като те удуши. Но повече никакви разходки из фронтовите линии. Един добър войник знае кога да спре.
Сидни сведе глава.
— Знам.
— Трябва да тръгваме. Мога да те следвам на около петнадесетина километра. Надявам се, че ще стигнем до някой преден пост на янките.
Сиси го дари с щедра усмивка.
— Вие сте страхотен мъж, искам да кажа, за един бял. Женен ли сте, полковник?
— Не, не е — отвърна Сидни.
— Да. Боя се, че съм женен — обърна се Тейлър към Сиси и също й се усмихна. После погледна към Сидни и й обясни: — Ожених се повторно.
— Наистина ли? Кога? За кого? Радвам се за теб, Тейлър. Знам колко дълбоко те нарани смъртта на Аби. Кога се случи това и къде…
— За Тия.
— За Тия?!
— Да, за Тия.
— Тия Маккензи! — смаяно попита Сидни.
— Същата. Но сега, ако ме извините, във фургона ви чакат хора, а само един Господ знае дали тези тук нямат приятелчета, които са ги последвали. Сиси, за мен бе удоволствие да се запозная с теб. Ти си една от най-смелите и красиви жени, които познавам. Сидни, наистина се гордея с теб, но току-що бях при баща ти, а той жив ще ме одере, ако не те накарам да се закълнеш, че повече никога няма да рискуваш живота си по този начин. Никога.
— Кълна се, но…
— Тогава да вървим.
— И ще си тръгнем просто така? — възрази Сидни, а изумрудените й очи се разшириха. — Тейлър, почакай, не е възможно наистина да си се оженил за Тия…
— Направих го, но сега не е време за разговори. За Бога. Сидни, качвай се във фургона!
Тя впи поглед в него, обви ръце около врата му и силно го прегърна.
— Благодаря ти, Тейлър. Благодаря ти за това, че бе тук и спаси живота ми! Кълна ти се, че ще се пазя.
Не се наложи да я подканва пак. Сидни се отдръпна от него и се запъти към фургона. Тейлър прибра в обора убития, който бе останал да лежи отвън. Потупа по хълбоците конете на бунтовниците, за да избягат, и подсвирна на Фрайър.
Препуска след фургона с бегълците до първия пост на янките.
После обърна коня си и се насочи към бойните линии.
Тия лежеше в някакво странно състояние — нито будна, нито заспала. Не искаше да се събужда. Събуждането означаваше да се изпълни отново с онова ужасно усещане за загуба. В момента бе изпаднала в някакво вцепенение и това й харесваше.
Внезапно я измъкнаха от унеса.
— Събуди се, Тия!
Брент силно я разтърсваше. Почти грубо.
— Престани, Брент! — сърдито извика тя. — Искам да остана в леглото. Искам още лауданум.
— Никога вече няма да получиш. И без това ти дадох прекалено много. Страда достатъчно за мъртвите; време е отново да се погрижим за живите. Стани от леглото и се облечи. Бързо.
— Не.
Но братовчед й вече бе издърпал завивките, хвана я за ръката и я измъкна от леглото.
— Тия, води се голяма битка. Има много ранени. Изпращат ме на фронта да организирам полева болница. Ще дойдеш с мен.
— Не… не. Нали Мери е с теб. Както и другите сестри, санитари…
— Мери ще дойде с мен, но и ти също ще дойдеш. Ти имаш опит, работила си с Джулиан. Познаваш ме и знаеш, че ще се чувстваш добре с мен.
— Не, Брент, повече не издържам. Писна ми от ранени войници и осакатени мъже.
— О! Внезапно ти писна, така ли? Е, повярвай ми, Тия, на тях сигурно им е писнало много повече да ги раняват и осакатяват!
— Не ме интересува. — Тя затвори очи. Стресна се, когато братовчед й я стисна за ръката и грубо я разтърси.
— По дяволите, Тия, стегни се! Имам нужда от помощта ти… те имат нужда от помощта ти. Те страдат. Не се вайкат и не оплакват онова, което не може да се промени!
— Брент! — Тя се отскубна от него, пое дълбоко дъх и срещна погледа му. Какво ставаше с нея? — Брент, съжалявам… Сега ще се облека. Ще побързам — додаде тя.
