Той им дължеше отговор, но известно време не продума, принуден да вземе мигновено решение, а душата му все още бе обзета от съмнения.
— Момчета, смятам, че сбъркахме в преценката си за тази дама.
Брент изчака всички да осмислят думите му, оглеждаше ги с присвити очи. Те се навъсиха. Раздразнение се прокрадна върху лицето му. Беше сигурен какво мислят. Всички бяха видели Кендъл Мур. И сега го наблюдаваха с разочарование, което говореше по-ясно от думите. Тя бе омайваща. Толкова очарователна, че щеше да излезе от всяка ситуация невредима, толкова красива, че би убедила дори господ, че дяволът не е нищо повече от непослушен малчуган.
Някой се изхили в тишината на огряната от пламъците нощ. Брент настръхна, но преди да успее да продума, Андрю Скот се намеси. Младият артилерист пристъпи напред.
— Готов съм да изслушам доводите ви за това, че сме сбъркали, капитане. — Той се обърна към останалите и се засмя: — Виждали ли сте някога капитан Маклейн оплетен в мрежите на жена? Дамите се тълпят около него като мухи на мед, но още никоя не е успяла да го превземе!
Настъпи кратка тишина. Навъсените лица ставаха все по-любопитни — и все повече се изпълваха със завист.
— Разказвай, капитане — настоя Макферсън.
— Няма кой знае какво за разказване. Нашата млада дама си е южнячка, родена край Чарлстън. Принудили я да се омъжи насила за янки, тя жадувала да се върне вкъщи. Използва ни наистина. Но не е искала да ни стори нищо лошо.
Отново се възцари тишина, мъжете се раздвижиха.
Робърт Къти се обади. Беше плантатор от Южна Джорджия, който не се присъедини към Брент, докато президентът Дейвис не призова „Джени Лин“ на служба.
— Какво ще правим тогава с нея, капитане? — Робърт беше джентълмен до мозъка на костите си и за него красивите жени на Юга бяха най-ценното, което Конфедерацията притежаваше. — Не можем да върнем дамата от Чарлстън на жестокия янки.
— Ами ако грешим? — тихо попита Чарли. — Не бива да пускаме на свобода шпионин на янките, още повече пък в някой от южните градове. Представям си на какво е способна жена като тази. Ще завърти на малкото си пръстче някой генерал и ще узнае плановете на цяла войска.
Всички се включиха в спора. Брент вдигна ръка.
— Спокойствие, моля!
Когато млъкнаха, той продължи с вдигната нагоре ръка.
— Оставяме я тук. Ако е шпионин, няма да може да стори нищо лошо. А ако не е… е, поне ще й спестим компанията на янките, докато свърши войната. Червената лисица ми обеща да я пази. Няма по-сигурна гаранция от думата му. Сега се разпръснете и се опитайте да поспите. И за Бога, не лягайте на земята. Не мога да си позволя да изгубя някой от вас заради гърмяща змия.
Сложил ръце на кръста, той наблюдаваше как хората му се разотиват и приемат гостоприемството на индианците. Чу тихи стъпки зад себе си и мигновено се обърна.
Джими Ематла, чиито тъмни очи бяха леко замъглени, защото не беше свикнал да пие алкохол, се приближи към него.
— Какво има, Джими? — попита Брент на езика мускоги. Индианецът все по-добре овладяваше английски, но от уважение Брент говореше с него на родния му език.
— Взимаме десет души да носят боеприпасите. Аз водя. Десет души и пет лодки. Стигат ли?
Брент се усмихна на наперения индианец, горд със своите мъниста и широка шарена риза от памук.
— Напълно, Джими Ематла. Благодаря ти. Човекът, с когото ще се срещнеш в залива, се казва Харолд Армстронг. Не носи униформа. Казах му да не се появява, докато не се стъмни. Покажи се чак когато го видиш и чуеш крясък на присмехулник. Това означава, че наоколо е чисто.
Джими Ематла кимна, после широко се усмихна. Повдигна полупразна бутилка уиски, разклати я и се загледа очарован в кехлибарената течност.
— Много е хубава огнената вода, Нощен ястреб. Благодарим ти за подаръците, които носиш в знак на приятелство с нашия вожд.
Брент се усмихна, после се поколеба и се зачуди защо го обзема безпокойство. Джими Ематла пъхна бутилката уиски в ръцете му, той я пое, отпи голяма глътка от парещата течност, която изведнъж изпълни гърлото му, и леко се намръщи. Погледна Джими Ематла и сам се изненада от думите си:
— Джими, оставям бялата жена при вашия вожд. Искам да те помоля за услуга. Червената лисица има много грижи. Ще ми се и ти да я наглеждаш.
Зъбите на индианеца просветнаха като бяла лента в мрачната нощ, той се ухили:
— Ще пазя твоята жена, Нощен ястреб. Никой няма да я докосне.
Брент наклони глава и тихо прошепна:
— Благодаря.
Индианецът неочаквано се засмя:
— Нощта си отива, бели приятелю. Тръгваш призори. Няма да те задържам, за да можеш да се насладиш на жената, докато имаш време.
Брент сви рамене и надигна бутилката уиски:
— Май първо ще се насладя на малко огнена вода.
Отново кимна на Джими Ематла, после обърна поглед към огъня. Усети тихите стъпки на отдалечаващия се индианец — семинолите уважаваха нуждата на човек от уединение. Останал най-после сам, за да подреди хаоса от мисли в главата си, Брент седна пред огъня и се загледа в топлите златисто-оранжеви пламъци.
Би трябвало да се тревожи за войната. Войските на Конфедерацията се справяха добре на юг, но ставаше все по-ясно, че Флорида е в опасност. Щатските власти още в началото бяха превзели някои укрепления, но Съюзът все още държеше повечето от най-важните точки. Съюзническите войски нападаха крайбрежието по всяко време. Наистина още не бяха опитали да проникнат навътре в страната, но с напредването на военните действия все повече войници на Флорида бяха принудени да се бият на север. И въпреки че генералите на съюзническата армия действаха не по-добре от изкуфели старци, флотата на Съединените щати се ръководеше от изключително способен човек — Гидеон Уелс. Той работеше бързо и умно. Досега Брент винаги бе успявал да пробие блокадите на Съюза. Но докога щеше да продължава това?
Той замислено прехапа устни и продължи да гледа огъня. Джаксънвил беше толкова уязвим за атаките на Севера и съвсем близо до Сейнт Огъстин и дома му. Флорида разчиташе на подкрепата на конфедералното правителство в Ричмънд, в замяна на това мъжете на Флорида воюваха за южните идеали далеч от дома си.
— Какво става с нас, галантните южняци? — произнесе той. — Май сме галантни глупаци. Не можем дори да докоснем идеала, за който се бием.
Кендъл. Дори Кендъл. Гласът й бе изпълнен с благоговение, когато говореше за Юга. Би могла да бъде разпален участник в събранието, което така яростно бе призовавало за отделяне… а може би просто беше умела лъжкиня.
Не. Това, което му разказа не можеше да е лъжа. Почти беше изнасилил девица. „Не“, защитаваше се той, „не я изнасилих“. Но беше решил да я има независимо от протестите й и бе изпълнил намерението си. И двамата знаеха, че не би приел никаква съпротива.
А всичко, което бе мечтал да докосне и усети, беше истинско. Огромната жива страст, която бе почувствал у нея, беше истинска. Бе извикала от болка при нахлуването му, но не беше успяла да потисне вълната на собствената си чувственост, вълната, която лекуваше болките и се издигаше високо, за да се разбие на брега във величествени пръски от бляскаво удоволствие…
Той отпи още една глътка уиски, а мускулите му се свиха при мисълта за нея. Джими Ематла беше прав. Трябваше да тръгне призори, а още седеше край огъня с бутилка уиски за компания, докато тя го чакаше на по-малко от сто фута.
Но как ли го очакваше? С омраза и гняв? Или с желание да изпита отново страстта, която току-що се бе научила да задоволява? А може би се питаше дали е успяла да го измами със сълзливата си история? Ами ако бракът й е хитра измама, скроена от хората, които нападнаха кораба му…
