Той притвори очи и огънят се превърна в безформена жълта мъгла. Бракът беше истински. Беше разпитал в Чарлстън и му бяха казали, че Кендъл Мур е съпруга на Джон Мур от флотата на Съединените щати.
Брент унило погледна бутилката и изпи останалата течност. Изправи се и я хвърли, вече празна, в огъня. Тихо премина през лагера и се изкачи по стълбата към колибата. Тялото му бе изтъкано от жар и стегнати възли. Както и да го очакваше, той не можеше да стои далеч от нея.
Колибата беше тъмна. Той постоя на прага, докато очите му свикнаха с мрака. Беше тихо. Най-после забеляза, че тя лежи в дъното, завита с одеялото.
Той свали ботушите си и тихо прекоси стаята. Внимателно коленичи до нея, като се чудеше дали това не е преструвка, за да го изненада неподготвен. Но когато я докосна нежно по рамото, тя леко се обърна към него и от гърдите й се откъсна въздишка. Миглите й лежаха като черно ветрило върху бузите. Изтощена, беше потънала в дълбок сън. Накъсаната въздишка бе дошла след порой от сълзи.
Брент замислено се вгледа в лицето й. Нежната, деликатна красота на чертите й правеше впечатление дори на бледата лунна светлина и вълнуваше душата му. Безупречната й кожа беше чиста, съблазнителна и гладка като алабастър. Искаше му се да зарови пръсти в разпилените златисти коси, които се стелеха около нея. Но не го направи. Продължи да я гледа, окъпана в меките лъчи на луната. Когато тя се извърна към него, одеялото се смъкна и пред погледа му се разкриха раменете и примамливите възвишения на гърдите й. Отново усети напрегнато свиване на мускулите. Извивките на крехките рамене, лекото повдигане на твърдите млади гърди го караха да губи самообладание. Но беше решил да се ръководи от разума, а не от нагона си.
Война бушуваше в него.
И докато я гледаше на лунната светлина, той с изненада осъзна, че не е облякла роклята си. Не се беше въоръжила с дрехи срещу него. Разбира се, стискаше одеялото пред себе си като щит. Но в съня ръцете й се отпуснаха. Пръстите се разтвориха. Одеялото падна настрана. Само красивото й лице си оставаше все така неспокойно. Дори сънят не можеше да облекчи болката и скръбта, изрязали бръчка върху челото й, нито да изтрие засъхналите по бузите сълзи. На колко ли е години? — зачуди се Брент. — На осемнайсет? Двайсет? Двайсет и две най-много. Твърде млада, за да изглежда толкова измъчена.
Той стана и свали дрехите си. Сгъна ги грижливо. Желанието препускаше през него, но той обузда горещите талази, които се бяха надигнали неканени.
Причината да легне спокойно до нея и гальовно да я придърпа към себе си, не беше решимостта да остане безучастен, а изненадващото чувство на нежност, нахлуло в душата му.
Той легна на една страна и положи глава върху протегнатата си ръка. С другата я прегърна и постави длан върху гладкия й корем. Дългата, копринена линия на гърба й докосна гърдите му, хълбоците й се сгушиха до бедрата му. Той усети мъчителна болка дълбоко в себе си, но реши да не й обръща внимание.
Харесваше му да лежи така. Харесваше гладката мекота на кожата й, когато се допираше до него — топла и отзивчива. Харесваше извивката на хълбока й, притиснат до твърдите му бедра. Инстинктивното надигане на неговата мъжественост не представляваше опасност за нея сега. Изглежда и тя се наслаждаваше на женствения уют, който Кендъл без да знае предлагаше.
Отдавна не беше спал с жена. Отдавна не беше лежал сред нежни, виещи се около него кичури коса, обгърнат от нежен аромат, който дава спокойствие и уют.
И никога не беше спал с жена, която да му въздейства като Кендъл; която да изпълва тялото и душата му с гняв… и с копнеж; която да го предизвиква и вбесява и да събужда в него страст, лишаваща от разсъдък…
Брент затвори очи и леко се раздвижи. Тя несъзнателно отвърна на движението му и нагласи тялото си по-удобно до неговото. Сгуши се в мъжката му прегръдка.
Той леко повдигна ръка към дълбоката долина между гърдите й. Пръстите му усетиха тихото туптене на сърцето й и през тялото му премина тръпка. Желаеше я и щеше да я има.
Но можеше да почака. Да потисне треската на тялото и разума чрез сън. С въздържание да я държи в обятията си и да се надява, че свежият нощен въздух ще отрезви душата му и ще му помогне да открие дали красивата пленница е ангел или хитра лисица… или пък най-коварното оръжие, което някога Северът е насочвал срещу Юга.
ГЛАВА ШЕСТА
Стана й студено и тя се раздвижи. Леки тръпки преминаха по тялото й и разкъсаха топлия пашкул, в който бе толкова уютно.
Все още полусънена, усети нещо необичайно. Една ръка я галеше нежно по гърба, плъзгаше се лениво по раменете и гръбнака й, кръжеше бавно около вдлъбнатината над закръгления ханш. Тръпките преминаха в треска. От деликатното докосване в нея се надигаха огнени вълни и оставяха след себе си гореща диря в леда, който смразяваше тялото й.
Огънят се плъзна по гръбнака и спря за малко върху тила. Продължи надолу… жигосваше плътта й и раздухваше пламъци, които проникваха дълбоко в нея, после се разпиляваха и отново тръгваха по гръбнака.
Тя се виеше и стенеше от приятното усещане, но продължи да се наслаждава на дрямката.
Дрезгав, настойчив шепот изпълни с топлина ухото й.
— Събуди се, Кендъл. Почти съмна. Искам те отново, преди да тръгна…
Гласът я накара да се събуди напълно, протегна се и отвори очи. Беше усетила студ, защото одеялото бе дръпнато настрана. А огънят в тялото й бе запален от мъжа зад нея.
Колибата вече не беше осветена от сребърните лъчи на луната. Мъгливи оранжеви и алени отблясъци се опитваха да надвият мрака.
Ръката му докосна рамото й, нежно я обърна по гръб и тя видя лицето на мъжа и дълбоките тъмносиви очи, които подигравателно наблюдаваха съпротивата й. Страстта му бе гола и неприкрита — също като решителния поглед, който не търпеше възражения. Кендъл затвори очи и преглътна. Съзнаваше, че би било смешно да се противи. Гореше от желание за него. Той я прелъсти, докато тя спеше и сега бе прекалено късно да скрие потръпването на тялото си и да се отрече от пламенните ласки, с които вече бе отвърнала. С какво удоволствие би му отказала! Да можеше да лежи безчувствена и да го гледа с презрение, каквото и да вършеше с нея…
Но дори грубото му настървение я възбуждаше. Караше я да копнее по неописуемото усещане, по жаждата, която се разливаше по тялото й като живак и я зашеметяваше…
Той си тръгваше. Току-що бе казал, че я е събудил, защото си тръгва. А още не й беше съобщил какво смята да прави с нея. Припомни си, че я бе взел само от желание да си отмъсти.
Без да отваря очи, попита:
— Пак ли отмъщение, капитане?
Той дълго не отговаряше. Тя вдигна поглед и видя, че я наблюдава замислено и с любопитство. Но в мига, в който очите им се срещнаха, той се усмихна, наклони глава към нея и прошепна до устните й:
— Не. Този път не е отмъщение. А желание.
Устните му настоятелно се впиха в нейните. Опита вкуса им, проучи всеки милиметър и закачливо ги захапа. Облиза ги с език и леко ги стисна със зъби. Разтвори уста и я принуди да пусне езика му, но когато тя отстъпи, той го извади и я остави да го търси… да играе с него така, както той бе играл с нея, да открива сама устата му. Тя се увлече в търсенето, осъзнаваше само топлината, доволна и въпреки това ненаситна за допира на голото му тяло. Наслаждаваше се на силата на ръцете, които я държаха в обятията си, на гърдите, притиснати до нейните.
Той се отдръпна от нея, тя потърси погледа му с очи, широко отворени от учудване. Докосна устните й с пръст.
— Снощи беше хубаво, но за теб насладата се сля с болката. Тази сутрин ще изпиташ само насладата.
Кендъл нямаше сили да откъсне поглед от него. Истината за положението, в което се намираше, все повече избледняваше в съзнанието й. Но тази истина бе болезнена и тя смътно разбираше, че въпреки
