в ръцете на викинга. Той я вдигна и небрежно я пусна на земята. Рианон не успя да запази равновесие и се свлече на колене. Вдигна поглед към грамадния ездач пред себе си и се взря като замаяна в ледените сини очи.
— Дрехите ви, лейди — уведоми я сухо Ерик. Беше я отвел там, където в тревата бяха разпръснати нещата й. Колко й се искаше да изкрещи в лицето му презрението, гордостта и омразата си! Но погледът й бе привлечен като с магнит от малката купчинка: тънката долна риза, дългата туника, чорапите и кожените обувки.
Бузите й пламнаха. Не можеше да очаква учтивост при ситуацията, в която я бе видял. Но не можеше и да свали наметката си и да се облече в негово присъствие. Освен това не беше извършила нищо лошо — макар че викингът беше убеден в противното.
Тя вдигна гордо глава, но не посмя да го погледне в очите.
— Ако обичате…
— Не обичам — прекъсна я рязко той.
— Проявете поне малко учтивост!
— Отначало искахте милост, сега пък настоявате да проявя учтивост. Знаете ли колко усилия ми струваше да ви оставя жива? Облечете се и по-бързо!
Да върви по дяволите това копеле, каза си ядно Рианон и тялото й се разтрепери от гняв. Усети прилив на смелост — може би смелостта на безумието. Надигна се бавно и с достойнство и го изгледа с неприкрита враждебност. После загърна още по-плътно наметката си, вдигна едната си вежда и устните й се разкривиха в презрителна усмивка:
— Убийте ме, щом желаете, лорде. Това ще бъде по-добра съдба, отколкото да бъда ваша жена.
Опъването на брадичката му беше едва забележимо, но въпреки това Рианон усети как по гърба й пробягаха студени тръпки. Никога не беше виждала мъж с такова желязно самообладание.
— Наистина ли! — промълви учтиво той. — Съкрушен съм, че мислите така за мен, милейди. — После тонът му рязко се смени: — Облечете се. Веднага. — Гласът му прозвуча тихо и дълбоко като далечен гръм. Рианон се изпъна, за да откаже още веднъж. Усмивката й издаваше непоколебимост.
— Направете го.
— Кое? — попита остро Ерик.
Опитвайки се да потисне предателското треперене, Рианон го изгледа упорито. Беше възседнал коня си като трон, величествен и изискан в официалната си дреха, украсена с отличията на датски и норвежки принц. Юздата на коня беше обшита със северни перли, перли искряха и по брошката, която придържаше наметката му. Рианон беше изправена, но й се струваше, че стои безкрайно по-долу от него, увита в диплите на омачканата наметка, с разпусната, разрошена коса. Само сребърносините й очи святкаха с безкрайна упоритост.
— Направете го! — изкрещя тя. — Извадете езическия си меч и ме насечете на парчета!
След миг от гърлото й се изтръгна уплашен писък. Ерик наистина извади меча си. Жребецът изпръхтя и затропа с копита, а студеният, безмилостен викинг, който го беше възседнал, се приведе и опря острието на меча си в гърлото й. Рианон не посмя да се помръдне, защото върхът бе притиснал вената, която водеше към сърцето.
— Облечете се! Нямам намерение да ви убия, милейди. Не и когато ни очаква такова блестящо бъдеще. Но може би ще се наложи да сляза и да ви покажа как да се облечете.
— Как смеете! — изсъска с треперещ глас тя.
— Как смея ли? — Гласът му звучеше тихо, но беше изпълнен с гняв и усилие да го овладее. Той скочи от коня и се изправи над нея, без да отмества острието на меча от врата й. Погледна я право в очите и бавно го прибра в ножницата. Рианон не беше ниска, но той я надвишаваше с цяла глава. — Как смея ли, милейди? — повтори подчертано меко той. После посегна и светкавично улови наметката точно пред гърдите й. Дръпна я към себе си и Рианон потръпна от топлия дъх до устните си, когато продължи: — А вие как се осмелявате да разговаряте с мен по този начин, след като ви открих тук и в това състояние? Би трябвало да бъдете по-внимателна, моя малка саксонке. На забравяйте, че според вашите представи аз съм варварин. А варварите вършат всичко, каквото си поискат.
С тези думи той свали наметката й само с едно, почти елегантно движение. Рианон беше толкова изненадана, че в продължение на няколко секунди остана неподвижна. А когато осъзна, че отново е гола, едва не се обърна да избяга. В следващия миг обаче вдигна упорито брадичката си и го погледна право в очите.
— Точно по варварски — отбеляза презрително тя, обърна му гръб и се опита да скрие страха, който пълзеше по цялото и тяло. Каква ли щеше да бъде следващата му стъпка?
Тя посегна към ризата си, захвърлена под стария дъб, като през цялото време усещаше разяждащата мощ на погледа му. Пръстите й бяха сковани от студ и й струваше немалко усилия да нахлузи ризата през главата си. Без да го поглежда, тя облече и туниката си и стегна колана. Ерик не помръдваше, но нито за миг не я изпусна от поглед. Когато мълчанието помежду им стана злокобно, Рианон не издържа. Обу с треперещи ръце чорапите си и напъха стъпалата си в обувките. Когато най-после се облече, опипа земята за наметката си и се загърна в нея с цялото достойнство, на което беше способна. Едва сега чу кънтящите наоколо викове и си припомни, че кралските хора продължаваха да я търсят. Запита се отчаяно дали поне Роуан беше успял да избяга.
Усети движенията на викинга и го изгледа през рамо. В погледа му пламтеше недоверие. Той възседна отново коня си и я изгледа пренебрежително. Рианон разбра, че този спокоен и овладян мъж е прочел мислите й. Когато й протегна ръка, по лицето му не трепна дори мускулче. Все пак гневът се разливаше на вълни от цялото му същество и зареждаше въздуха с напрежение.
— Какво смятате да правите? — прошепна с пресекващ глас тя.
Ерик притисна коляно в хълбоците на коня и животното тръгна право към нея. Рианон понечи да го избегне, но не успя. Без усилия, викингът я вдигна пред себе си на седлото и железните му пръсти се сключиха около талията й. Тя усети твърдостта на бедрата му и стоманения пръстен на ръката му. Ерик пришпори коня и Александър препусна в галоп. По едно време мъжът се обърна назад и когато Рианон направи същото, за да разбере какво е искал да види, усети на челото си меката милувка на брадата му.
Зад тях бяха Уилям и Алън. Слава Богу, разстоянието помежду им беше значително.
— Ако това беше страната на майка ми — промърмори Ерик, — просто щях да ви пусна на земята и да ви върна на баща ви, без да изгубя честта си.
Тя вече нямаше баща; сигурно щеше да я върне на краля. А Алфред щеше да я заточи в най-далечния си град. До края на живота й щяха да я презират, но щеше да бъде свободна. Свободна от този мъж. И въпреки това сърцето й заби като лудо. Не искаше да я пусне на земята. Колкото го мразеше, толкова обичаше Алфред и Есекс, все едно какво й беше причинил кралят.
— Това ще бъде добре дошло за мен — проговори хладно тя.
Без да й обръща внимание, Ерик продължи:
— Ако това беше страната на баща ми, тогава курвата щеше да бъде продадена в робство. — В гласа му зазвуча недвусмислено предупреждение: — По най-бързия начин продадена на орда мръсни датчани. А във вашия случай мога да твърдя със сигурност, че много скоро ще се намери берзекер, който да ви изтръгне от ръцете ми.
Рианон се скова и гневно изпъшка. Ала го прокле само на ум, защото ръцете му се сключиха с такава сила около нея, че не можеше да се помръдне. В очите й пареха сълзи, но нямаше как да вдигне ръка, за да ги изтрие.
— Вече съм във властта на един викинг. Какво значение има от Норвегия ли е дошъл или от Дания?
— Или от Ирландия.
— Да, или от Ирландия!
— Тук има съществена разлика, милейди. Надявам се сама да откриете колко значителна е тя.
— Презирам ви! — изсъска вбесено тя.
— Престанете! — заповяда остро той, тъй като ездачите наближаваха. Натискът на ръцете му се засили. — Наистина ли сте такава егоистка, та умирате от желание да напоите земята си с норманска, ирландска и английска кръв?
