една крачка Ерик я улови и тя падна на гърдите му.
Роуан беше близо до припадък, но все пак успя да й се усмихне измъчено, преди да се свлече на пода между двамата мъже. Те го блъснаха напред и той падна по лице пред краля.
— Сър — заговори Уилям и мрачният му поглед обходи залата, — не знаем дали двамата са били заедно, но го намерихме пред портите на града, недалеч от мястото, където беше конят на милейди.
— Вървете — заповяда кратко кралят.
— Но, сър… — възпротиви се Уилям.
— Тя е недокосната, господарю — прошепна Роуан и от устата му бликна кръв. Рианон отново изпищя. Роуан изплю един зъб и като замаян отмести поглед към викинга.
Кралят пристъпи към него, приведе се и сграбчи края на туниката му. Главата на Роуан издрънча в каменния под. Рианон изплака и безумно задърпа ръцете, които я стискаха безмилостно. Ами ако Роуан беше мъртъв?
— Моля ви в името на Бога, пуснете ме при него! — проплака тя.
— Престани! — изрева кралят. — Не ти ли е достатъчен позорът, който ми причини? — Той попипа шията на Роуан и вече по-спокойно продължи: — Жив е… поне засега.
По бузите й потекоха горещи сълзи. Внезапно викингът я пусна и тя политна напред. Коленичи до Роуан и разбра, че любимият й наистина е жив. Прегърна главата му и безмълвно заплака.
Кралят извика на слугите си да отнесат безжизненото тяло. Рианон усети докосване по рамото, което беше всичко друго, но не и грубо. Някой я вдигна на крака и я задържа да не падне. Викингът.
Отнесоха Роуан. Кралят и Ерик продължиха разговора си, но тя не разбираше нито дума, защото трескаво се молеше да не стане причина за смъртта на любимия си. Не можеше да знае какво разбира викингът под удовлетворение за поруганата си чест. Как да постъпи: дали да моли за милост към Роуан, дали да се унижи дотам, че да падне в краката му?
Не. Веднъж вече й бе отказал милост.
— Така да бъде — рече кралят. — Още сега, в този час. — Той повика един слуга и му нареди да доведе личния му лекар и една акушерка. После се обърна към Алсвита: — Отведи Рианон в стаята й.
Викингът пусна жертвата си. Кралицата посегна към ръката й.
Рианон се отдръпна уплашено. Изгледа всички поред и се запита какво ли още бяха измислили, за да я унижат.
— Да вървим, Рианон! — настоя Алсвита.
Тя погледна краля, който се беше затворил в омразата си, после се обърна към грамадния викинг, който сега я наблюдаваше с лениво, безразлично любопитство. Той вдигна рамене, сякаш нищо нямаше значение за него.
— Все още смятам, че сватбата може да почака — каза той на краля.
— Обещах ви тази дама, а тя е под мое покровителство. Смятам я за едно от децата си. Ще се радвам да науча истината още сега.
— Сигурен съм, че и аз бих могъл да открия тази истина, кралю на Есекс, и да построя семейния си живот в съответствие с резултата.
— Тя все още е част от кралския дом на Есекс, а аз държа на обещанията си.
Вратата се отвори отново и в залата влезе личният лекар на краля, следван от едрата си помощница. Жената изгледа Рианон с присвити очи, в които светеше злоба. Устните й се разкривиха в усмивка, сякаш се радваше на онова, което й предстоеше.
Едва сега Рианон осъзна какво възнамеряват да правят с нея и очите й се разшириха от срам и ужас.
— Не! — изплака страхливо тя. Ако имаше и най-малката възможност, щеше да избяга. Но тъй като нямаше избор, овладя паниката и гнева си и успя да пристъпи спокойно напред, не към краля, а към норманско-ирландския лорд. Болката в гърдите й беше непоносима, но лицето й изразяваше каменно спокойствие. Викингът вече я бе нарекъл уличница. Беше обявил, че ще потърси удовлетворение, но онова, което щяха да направят с нея, беше нещо много по-страшно.
— Нещата не са винаги такива, каквито изглеждат, милорд. Не съм виновна в предателство спрямо вас и макар че ме видяхте… — Тя млъкна за миг, за да пребори треперенето на гласа си. Трябваше да говори с достойнство, решителност и достатъчна настойчивост, за да го убеди. — Не съм престъпила заповедта на краля, нищо че той, който се кълне, че ме обича, не ме удостоява с доверието си. Не допускайте да ми причинят това! — помоли горещо тя.
Побиха я тръпки, защото знаеше, че методите, към които щеше да прибегне той, за да открие истината, са много по-брутални. Но беше убедена, че нищо не може да бъде по-унизително от онова, което възнамеряваха да й сторят.
Не. Каквото й да направеше лекарят, то нямаше да промени факта, че съдбата й беше завинаги свързана с викинга.
Въпреки това й се стори, че в очите му проблеснаха искри на възхищение, макар че молбата й бе отхвърлена.
— Не аз ви причинявам това, милейди — отговори меко той.
— Тогава ви обещавам, че ще ви мразя до края на дните си — прошепна тя и стисна ръце в юмруци. Не можеше да приеме, че няма начин да се изплъзне от предстоящото унижение. Но при никакви обстоятелства нямаше да помоли повторно викинга.
— Милейди — въздъхна отегчено Ерик, — признавам, че нямам особени основания да бъда любезен с вас, но тази идея не е моя. Алфред е вашият крал. Той е ваш настойник. Аз имам свои средства да открия истината, която ме интересува. Вашият крал каза думата си, милейди, а в тази къща той е законът. Когато отидем в моята къща, аз ще бъда вашият закон.
Думите му не звучаха особено ободрително.
Той я заплашваше недвусмислено и въпреки това кралят беше този, който възнамеряваше да я подложи на срамното унижение. Тя се обърна като ужилена и впи поглед в Алфред.
— Давам ви думата си, че Роуан каза истината! — извика тя.
— Вече не вярвам на думата ти, Рианон. Ти доведе всички ни до ръба на пропастта.
Алсвита улови ръката й. Рианон видя надвисналите по ресниците й сълзи и не посмя да срещне погледа й.
— Не се противи, в името на Роуан! — помоли тихо кралицата.
— Хванете я! — изгърмя кралят.
Алсвита нямаше сили да изпълни тази заповед. Две едри жени излязоха от кухнята и уловиха Рианон. Тя изпищя и започна да се дърпа. Но без успех. Изведоха я от залата и я завлякоха в пристройката, където беше малката й спалня. Хвърлиха я на леглото и я притиснаха безмилостно въпреки ожесточената й съпротива. Разкъсаха дрехите й и победена от унижението и срама, Рианон престана да се брани. Алсвита седна до нея и нежно приглади косата й. Рианон положи огромни усилия и остана неподвижна, затворена в себе си. Студени ръце зашариха по тялото й. Когато разтвориха краката й и проникнаха в най-интимната й женска същност, от очите й потекоха сълзи. Някъде много отдалеч се чу гласът на доктора, който съобщи на Алсвита, че дамата е още девствена и ципата й е напълно здрава.
Никога през живота й не я бяха унизявали така дълбоко. Беше толкова засрамена и отчаяна, че не можа да събере сили дори да помоли за милост към нещастния Роуан.
Заслепена от омраза, тя се закле, че никога няма да прости на викинга, втурнал се така неочаквано в живота й, за да го разруши из основи. Беше й все едно дали Бог ще й прости или не. Отсега нататък щеше всеки ден да се моли Ерик от Дъблин да бъде изличен завинаги от лицето на земята. Щеше да се моли още смъртта му да бъде мъчителна и страшна и викингът да проклина деня, в който се е родил.
Ерик премина покрай редиците на строените воини. От време на време подхвърляше по някоя забележка, хвалеше нечие снаряжение или предупреждаваше някой млад англичанин, че ако продължава да бъде така небрежен с щита си, левият му хълбок ще остане незащитен. Стигна до края на дългия строй и спря, за да наблюдава военните упражнения. Кралят също ги проследи от гърба на коня си. Утре щяха да заминат за Рочестър. Обсаденият град нямаше да издържи още дълго на напора на датчаните.
През миналата нощ Ерик и Алфред бяха седели дълго до огъня. Макар да се знаеше, че саксонецът не
