— Аз съм на друго мнение, скъпа моя. Свикнал съм да печеля винаги и ви уверявам, че така ще бъде и занапред.
Рианон много искаше да възрази, но Ерик я притегли към леглото. Хвърли я върху завивката и легна до нея. Устните му веднага завладяха нейните. Когато най-сетне се отделиха, той зашепна в ухото й колко е прекрасно да е отново до нея и как тя е готова за него. Гледаше я в очите, ръката му я милваше, дрезгавият му глас обясняваше как ей сега ще изпие останалите капчици вода по тялото й. Дланта му милваше меко гръдта й, след това я заместиха устните му. Езикът навлажни вкоравеното зърно, описа влудяващи кръгове около него, всмука го дълбоко в устата и Рианон забрави всичко около себе си. Простена, притисна се с все сила до него, зарови едната си ръка в косата му, ноктите на другата се впиха в рамото му. Забрави всяка съпротива, забрави, че онова, което той правеше с нея, е унизително и недостойно, и се отдаде на страстта си. И последните съмнения се разтвориха в лъчите на залязващото слънце.
Ерик изпи с целувки и последната капчица вода от вдлъбнатинката на пъпа й, после се плъзна надолу и легна между бедрата й. Даде й последен шанс да протестира, когато силните му ръце разтвориха бедрата й, погалиха дългите стройни крака, а след това замилваха с безкрайна нежност розовите листчета на женствеността й. Докосването му беше толкова леко и в същото време търсещо, жадно и възбуждащо, че Рианон нито за миг не помисли да протестира. Тялото й само се изви срещу неговото. Ерик сякаш отгатваше всяко нейно желание. Ръцете и езикът му я милваха и галеха и я водеха към непозната досега наслада.
Дълбоки, тъмни образи, които никога досега не беше виждала, изникнаха в съзнанието й. От гърлото й излизаха задавени стонове, тя забрави всякакви задръжки и се заизвива под него, пламнала от желание. Вълните на екстаза я разтърсиха от глава до пети. Когато достигна кулминационната точка, пред очите й се разсипаха безброй ярки звезди. И тъкмо когато помисли, че удоволствието започва да отшумява, той се надигна и я изпълни с коравата мощ на мъжествеността си. Бързите му тласъци отново събудиха жаждата в тялото й.
Рианон впи зъби в рамото му, ноктите й одраскаха гърба му. Забравила срама, тя се вкопчи в него, уви краката си около кръста му, задвижи се в дивия му ритъм, направи всичко, за да увеличи неговото и своето удоволствие.
Едва тогава се сети, че всъщност не беше искала това. Не искаше да му се отдаде; макар да беше обещала, че ще го стори, той я беше измамил най-безогледно…
Не, тя го искаше. Искаше тялото му, искаше любовта му. Впи устни в гърдите му и извика от удоволствие, когато вдъхна мъжествения му аромат. Започна да изследва мускулите му с връхчетата на пръстите си и остана очарована от могъществото им. Силата, с която твърдите му хълбоци се издигаха и спускаха между бедрата й, я влудяваше. Удоволствието се увеличаваше с всяка изминала секунда и скоро достигна незнайна висина. В следващия миг утробата й се изпълни с почти непоносима сладост, ярък сноп светлина заслепи очите й и тя усети, че Ерик е стигнал още по-дълбоко… до самата й женска същност.
Това беше върхът на насладата. Пронизаха я стрелите на оргазма. Светът около нея потъмня и дрезгавият, първичен вик на съпруга й достигна до ушите й някъде много отдалеч. В същия този миг и неговата жажда намери своето облекчение в утробата й.
Бавно, много бавно светлината се върна. Рианон едва дишаше, тялото й все още потръпваше от преживяната наслада.
Ерик се надигна на лакът и впи поглед в лицето й. После меко докосна бузата й. Тя усещаше погледа му, но затвори очи и си заповяда да не мърда. Макар че вътрешно трепереше и изпитваше лудо желание да притисне глава до гърдите му и да намери покой.
— Сънувах те всяка нощ, скъпа моя.
Отначало Рианон не беше сигурна, че този шепот е бил действителност. Но после разбра, че не се е излъгала, защото Ерик нежно я притегли към себе си и намести главата й върху гърдите си. Пръстите му отмахнаха нападалите по челото й къдрици.
— Сънувах твоя град, сънувах крайбрежните скали и вълните. Сънувах цвета им — оранжево и пурпур и зеленото на пролетта.
— Чувала съм, че Ирландия е зелена — прошепна до гърдите му тя. Не виждаше лицето му, но усети усмивката му.
— Така е, Ирландия е зелена. Прекрасно, безкрайно зелена. Макар че и тя има своите цветове. Скали и канари. Красота и мир.
— Тук не е толкова спокойно — прошепна сънливо Рианон. — Често бушуват бури. И морето е коварно.
— Така е — съгласи се уморено Ерик.
— Това съответства на начина ви на живот, нали?
От гърлото му се изтръгна дрезгав смях.
— И на вашия, милейди. Е, мисля, че и двамата сме попаднали на истинското си място.
В гласа му продължаваше да звучи нежност, но Рианон усети страх. Но още повече се уплаши от задоволството, което изпитваше да лежи сгушена в него. Това не можеше да трае дълго. Той не я обичаше, само си играеше с нея. Държеше на нея, както държеше на новоспечелената си земя — и на Александър! Никога не биваше да му позволи да се доближи твърде много до нея. Никога не биваше да разчита на него.
Ръката му милваше гърба й. Бавно, уверено. Нежните, леки милувки я възбуждаха. След като погали рамото й, Ерик нежно докосна отстрани гърдата й. И сякаш беше съвсем естествено да лежат така един до друг.
Рианон прехапа устни и вдигна глава, за да освободи косата си, притисната от ръката му. Тихият, дрезгав звук на гласа му й се присмя. Той седна отново върху нея и се подпря на мускулестите си ръце.
— Е, сладка моя съпруго, може би тъкмо сте открили, че ме обичате — мене, немощния старец!
Сладостта на страстта и нежните думи, разменени помежду им, постепенно отлетяха. Всичко, което остана, беше едно силно, красиво и пламтящо мъжко лице. Лице на викинг. И споменът за безумната жажда, която заливаше на вълни тялото й.
— Никога няма да ви обичам! — обеща му дрезгаво тя. — Само изпълнявам дълга си. А и вие просто не ми оставяте възможност за избор.
Очите му потъмняха; сякаш леден щит се спусна отгоре им. Но не се отделиха от нейните. Усмивката му не изчезна.
— Да, лейди, нямате избор. Помнете това. Не е нужно да ме обичате — трябва само да ми служите. Може би това е достатъчно, за да живеем добре. Любовта е много болезнено чувство.
— Вие също не ме обичате — напомни му тя.
— О, господи, разбира се, че не — отвърна кратко той. Рианон не смееше да се помръдне. Пръстите му милваха бузата й, гласът му прозвуча почти нежно: — Бог да пази мъжа, който би се влюбил във вас! Небето, Валхала и всички богове, християнски и езически, няма да са в състояние да му помогнат.
После рязко скочи от леглото и въпреки ръста и мускулите си се отдалечи с елегантността на акробат. Рианон му обърна гръб и посегна към един чаршаф, за да се покрие. Ужасно й се спеше и смяташе да се отдаде на приятната сънливост, когато стоманеният му глас я заля със студена вода:
— Ставайте, скъпа, в залата ни чакат гости. Време е да влезете в ролята си на домакиня.
— Аз ли да се грижа за гостите? — попита хладно тя.
Ерик посегна към нея и я издърпа да стане. И — Бог да й е на помощ! — дори само докосването до тялото му събуди отново огъня в сърцето й, макар че погледът й остана изпълнен с омраза.
— Както вече казах — продължи меко Ерик, — не е нужно да ме обичате. Но сте моя жена и сте длъжна да ми служите.
— Не съм ви робиня!
— Не, Рианон, вие сте господарката тук. И затова ще държите скиптъра в залата, където сте се родила. И ще лягате с мен в тази стая, защото аз съм ваш господар и мога да искам това от вас.
— Ще видим.
— Точно така — отговори през смях мъжът. — Ще видим.
Той я привлече отново в обятията си и жадно я целуна. Целувката беше страстна и настойчива и Рианон не можа да й устои. Освен това беше сигурна, че е усетила в нея не само страст, а и полъх на нежност. Когато устните им най-сетне се разделиха, Ерик я погледна с хипнотизиращите си очи и тя се усети
