— Хайде, напъвай, напъвай! — извика Иърин.
— Представи си, че натискаш главата на Ерик в заледен фиорд — предложи весело Дария.
— Престани! — ядоса се не на шега Иърин.
— Само се опитвам да й помогна, мамо. Хайде, Рианон, напъвай! Така е добре! Напъвай с всичка сила!
Тя го направи и детето най-после се плъзна от тялото й. Облекчението беше огромно и по-прекрасно от всичко, което беше преживявала досега. Тя се отпусна назад. Нямаше сили дори да се осведоми момче ли е или момиче. Но и не стана нужда да пита.
— Момче! О, надменният ми брат ще полудее от радост! — провикна се Дария. — Ах, Рианон, имаш син!
Син. Мергуин й беше казал, че ще е момче. Ерик имаше син. Всички мъже искаха синове.
Освен когато се съмняваха, че са техни…
— Ето го, Рианон! Божичко, прекрасен е!
Наистина беше прекрасен. Увит в ленена пелена, все още влажен, хлъзгав и сбръчкан, синът й пищеше гръмогласно. Рианон се засмя, притисна го до гърдите си и усети такава дълбока любов към това мъничко същество, че цялата се разтрепери. Изпълни я страхопочитание.
— Трябва да се напънеш още веднъж, Рианон — помоли меко Иърин. — Плацентата трябва да излезе. Дария, вземи бебето за малко. После ще има възможност да му се любува до насита.
Рианон се подчини с готовност. Вече беше забравила болките. Беше толкова жадна да види отново сина си, че послушно свали окървавената нощница и се обърна настрана, за да сменят отново чаршафите. Засмя се щастливо и протегна ръце към бебето. Иърин й каза да го сложи за малко на гърдите си. Тя го направи и когато устничките му се сключиха с невероятна сила около зърното на гърдата й, извика от радост.
Вече обичаше малкото същество с цялата сила на сърцето си.
Също както беше започнала да обича баща му, макар да продължаваше да го отрича. Но детето си можеше да обича без страх, докато баща му…
Той й даваше страстта си, защитата си, огъня на тялото си в мрака на нощта. Но криеше мислите си, не разтваряше сърцето си.
Моля те, Господи, направи така, че той да обикне сина си! — помоли се горещо тя и най-после заспа от изтощение.
Пътуването сякаш нямаше край, но най-после пред тях се бялнаха каменните стени на Дъблин. Войската не беше многобройна, защото Нийл беше останал в Тара със синовете и верните си хора, а повечето войници се бяха разотишли по домовете си.
Въпреки падналия сняг, на двора цареше оживление. Майката на Ерик излезе на стълбите да посрещне мъжа си. Ерик се втурна напред и видя, че тя държи в ръцете си някакво вързопче.
Захвърли юздите на черния жребец и забърза към нея с големи крачки, после се втурна да тича. Отначало му стана студено, после кръвта запулсира лудо в слепоочията му. Когато спря пред майка си, едва си поемаше дъх. Иърин се обърна изненадано, усмихна се и го прегърна.
— Ерик! — Целуна го по бузата и със свободната си ръка го притисна силно до себе си.
Когато най-после си възвърна дар слово, Ерик проговори:
— Мамо! Мамо, това да не е…
— Да, Ерик, да! — Иърин избухна в смях и открехна крайчето на завивката, за да разкрие зачервено бебешко личице. — Днес навърши десет дни. Кръстихме го Гарт, защото не можехме да чакаме, докато се върнеш. Рианон не се решаваше да му даде име без твое позволение, но това е името на баща й и аз…
— Гарт! Момче е значи!
— Нали ти казах, че е момче! — засмя се отново Иърин. — Вземи го.
Ерик внимателно пое бебето от ръцете й и промърмори като на себе си:
— Мергуин! Онзи стар мърморко предрече, че ще е момче. — Ръцете му трепереха, погледът му беше устремен в лицето на сина му. После забърза към входа на господарския дом. Новината вече се бе разпространила между хората му. Посрещнаха го с радостни викове. Ерик се усмихна и вдигна ръка, за да благодари за поздравленията. Погледна детето си, видя огромните сини очи, косицата с цвят на платина, мека и все пак гъста. Десет дни! Синът му го наблюдаваше със същото любопитство. Неговият син!
Ерик спря и се обърна стреснато към майка си:
— Мамо, Рианон…
— Добре е. Сега спи. Чух, че пристигате, но не я събудих, защото спеше дълбоко, а и все още лесно се уморява. Минали са само десет дни от раждането и малкият често се буди нощем.
Ерик се усмихна и кимна. Иърин пристъпи към него, помилва бузките на бебето с горда усмивка, после поведе сина си към горния етаж.
— Жена ти е много добре, наистина.
Дори когато Иърин говореше, малкият продължаваше да се взира упорито в Ерик, размахваше свитите си юмручета, а след малко нададе недоволен писък. Иърин избухна в смях.
— Не само, че ти прилича, ами и реве също като теб! Отнеси го на майка му, гладен е.
— Гладен ли е? — попита щастливо Ерик. — Е, радвам се, че не е искал да изрази колко малко му харесва лицето ми.
Той целуна майка си по бузата и забърза по широката стълба. Отвори вратата към спалнята си точно в мига, когато Рианон се събуди. Тя беше облечена в бяло, косата й беше разпусната и пламтеше върху възглавниците, а видът й беше замайващо чувствен и в същото време възхитително невинен. Погледна го и очите й се разшириха от учудване.
— Ерик! — В гласа й прозвуча радостна изненада.
Ерик прекоси помещението, положи детето до нея, взе ръката й и я целуна. После докосна с устни нейните. Очите й го изгаряха със сребърни пламъци. Жална, плаха усмивка накъдри устните й и тя попита едва чуто:
— Харесваш ли го?
— Дали го харесвам? Обожавам го. И ти благодаря от цялото си сърце.
Тя сведе бързо глава, за да скрие сълзите в очите си. Той улови брадичката й, вдигна я и я погледна изпитателно в очите.
— Какво ти е? Какво очакваше да кажа?
Рианон побледня като платно и се опита да се извърне, но той не й позволи.
Рианон, искам да знам какво става в главата ти.
— Аз… страхувах се — пошепна тя.
— От какво, за Бога? От мен ли?
Въпреки заповедта му, тя отново сведе очи. Ерик разбра. Преброи месеците и установи, че от сватбената им нощ са минали пълни девет.
Зарови пръсти в косата й, обърна главата й към себе си и впи устни в нейните с такава бурна страст, че Рианон го изгледа стреснато.
— Скъпа моя, още тогава знаех, че съпругата ми е девствена. Откъде ти хрумна да ме смяташ за глупак след толкова дълго време?
Рианон се изчерви и се изплъзна от прегръдката му. Погледна към детето и усети, че старият, добре познат гняв се връща в душата й.
— Ти изобщо не обръщаше внимание на детето, докато бях бременна!
Ерик сви рамене и се усмихна по начин, който накара сърцето й да забие от възбуда.
— Много съжалявам, скъпа. Май че наистина прекалявах със секса, но не полагах никакви усилия да вляза в ролята на бъдещ баща. Рианон, имаме син! Господи, той е прекрасен!
— Пфу! — прозвуча весел глас откъм вратата. — Имаме син! Трябваше да бъдеш тук по време на раждането му, за да имаш право да говориш така. А ако се съди по думите на Рианон, ти си в дъното на всичко и морето отдавна трябваше да те е погълнало.
Ерик се обърна и видя усмихнатото лице на сестра си Дария. Скочи на крака и я грабна в прегръдките си. Девойката се притисна с все сила до него и го зацелува бурно. Очите й се напълниха със сълзи.
— О, Ерик, толкова се радвам, че се върна жив и здрав!
