Няма да остави баща си неотмъстен.
Тя извади малкия меч от ножницата на кръста си. Вдигна го високо във въздуха:
— С бога и за правото дело! Приятели, напред! За баща ми, за всички убити, за нашите деца, напред!
ГЛАВА ШЕСТА
В този миг неочаквано и за Мелизанда, старият боен кон Воин подскочи и препусна в галоп. Устреми се право към центъра на битката. За разлика от момичето, той беше свикнал с дрънченето на оръжията и стоновете на ранените.
Мелизанда си проправи път напред като кален в многобройни битки воин, а след няколко дни навършваше едва тринайсет години. Сърцето й мъчително се сви от страх и ужас. Прилепи се към шията на коня, търсейки опора. Не искаше да убива. Не искаше на чува хрущене на кости под меча си и да мушка в жива плът. Но най-вече не искаше да усети студено желязо до гърдите си или безмилостният удар на боздуган.
Воин застина, очакващ командите й. Тя стоеше с впити в меча пръсти. Не знаеше какво да прави. Видя как един от хората на Жерар полита към нея с дива ярост. Извика и насочи меча си към него. Някой се опита да я предпази, но тя го изпревари. Врагът падна прободен от острието на Мелизанда. Очите на врага се разшириха, вперени в нейните. Издъхна така, с отворени очи. И след смъртта му в тях се четеше учудване.
Ужасеният стон заседна в гърлото й. Не биваше да показва колко е потресена.
Вдясно от нея Филип крещеше:
— Заповядай да отстъпим! Трябва да те отведем на безопасно място! Остави Жерар да превземе крепостта.
— Никога! — извика Мелизанда и осъзна, че сълзите й отново напират. Жерар беше предал всички и бе убил баща и! Коварството му беше довело до толкова много кръв. Той се стремеше към власт на всяка цена.
Гастон Орлеански се приближи до Филип и се опита да помогне.
— Трябва да отведем графинята! Сега тя е господарката. Виж как я следват хората. Трябва да я спасим!
— Единственият изход е да се предадем! Опитахме всичко. Те ни превъзхождат.
Гастон беше по-възрастен и по-мъдър от Филип. Бе видял и преживял много тежки битки. Той се приближи още повече до Филип, стараейки се Мелизанда да не чува разговора, но не успя.
— О, боже, не виждаш ли, че Жерар иска да убие това дете! Тогава всичко ще е негово. Трябва да я спасим.
— Да я убие? — като ехо повтори Филип и тръсна глава. — Не, той я желае, точно толкова, колкото и земята. Трябва да се предадем и тогава той няма да посмее да я убие.
— Но ако тя продължи да се сражава… — Гастон й хвърли бърз поглед и млъкна.
Мелизанда прехапа долната си устна, за да прикрие страха. Осъзна, че са обречени.
Хората я бяха последвали, но неприятелят ги превъзхождаше. Сега забеляза и нова опасност. Тя, Гастон и Филип бяха отрязани от останалите.
Погледна към Жерар. Стана й мъчно — та нали бяха роднини! Той и баща й бяха втори братовчеди. Толкова години Жерар се бе ползвал от щедростта му. Въпреки това го уби.
Нов прилив на омраза лумна в погледа й.
Жерар беше едър като баща й, висок и мускулест, но малко по-възрастен. Устните му винаги бяха презрително свити и това често я плашеше. Усмивката му я безпокоеше още от дете, затова мразеше да го целува по бузата, когато това се налагаше. Правеше го бързо и се отдръпваше.
Сега разбра, че вътрешното й чувство не я е лъгало.
Искаше й се да вие и скимти при вида на триумфа, изписан на лицето му.
Стресна я настъпилата тишина. Нямаше викове и дрънчене на оръжие.
Всички бяха замрели, вперили очи в нея и Жерар. Гледаха и чакаха.
Изправен на белия си жребец, Жерар се усмихваше тържествуващото.
— Предай ми детето, Филип. Сложете оръжие и сте свободни.
— Ти уби баща й с измама, нима очакваш да ти предадем едно безпомощно дете? — възпротиви се смело Гастон.
Жерар посочи Мелизанда.
— Това безпомощно дете вдигна оръжие срещу моите хора и вече уби едного. Освен това забравяш най-важното: просто нямате избор!
— Нима искаш още кръв, нима това не ти е достатъчно? — извика внезапно Мелизанда.
Беше видяла обезобразеното тяло на баща си на земята и сълзите отново рукнаха от очите й. Опитваше се да не гледа на там, но този път не успя. В момента й беше все едно дали ще умре. Трябваше да избоде очите на предателя.
Тя смушка с пети коня си.
Постъпката й беше детинска, но така и така всичко бе загубено. Тя беше добър ездач, по-добър от врага си. Стигна го с един скок на коня. Всички зяпнаха от удивление. Яростта и мъката й даваха сила. Тя се хвърли от своето седло върху Жерар и успя да го събори. Той изруга гневно. И от двете страни на бойното поле се чуха смаяни възгласи. Това момиче успя да повали могъщия воин!
Мелизанда впи нокти в гърлото му и гневно започна да го души.
— Помогнете ми, дявол да го вземе! — извика Жерар.
Той я гледаше слисан. Мелизанда го удари отново, но в това време, някой я сграбчи за ръцете и успя да я отдели от предателя. На лицето на Жерар липсваше обичайната презрителна усмивка. То беше опръскано със собствената му кръв. Избърса се озлобен.
— Ще ми платиш за това, скъпа ми братовчедке — обеща й той. — Нещастна малка вещица!
Жерар с усилие успя да се изправи. Пречеше му тежката ризница, която го притискаше към земята.
— Убийте всички — заповяда на хората си. — Да не остане нито един жив от тази пасмина.
— Ти се закле, че ще ги освободиш, ако се предам — извика Мелизанда.
Кафявите му очи й хвърлиха бърз поглед, изпълнен с подигравка. Усмихна се.
— Сега няма да се пазарим, малка проклетнице. Ти сама се хвърли в обятията ми. Всички да минат под ножа! Всички! — Той я посочи с пръст. — А ти ще се научиш да ми се подчиняваш, иначе те чака бавна и мъчителна смърт.
— Няма да посмееш. Кралят ще те обезглави!
— Ще видим! — Той я сграбчи за косата и я привлече към себе си. Беше по-силен. Преди момичето да се усети, той я метна на коня си и сам скочи на седлото зад нея.
— Хубаво дете! — подигра се той. — А може би трябва просто да те оставя на датските си приятели? Дали ще те оставят да пораснеш, или ще предпочетат да се забавляват с теб веднага? Мисля, че не са свикнали да чакат. А и каква е разликата между хубавата жена и сладкото дете? — той отново се засмя. Баща ти не пожела да те даде на мен или някой от синовете ми. Все ми е едно дали си жена или си още дете. — Жерар повиши глас: — Всички сте свидетели, че момичето е мое! — извика той триумфално. — Бъдете свидетели — момичето е мое и крепостта е моя!
Внезапно настъпи тишина. Мъртва тишина, изпълнена с очакване.
Мелизанда усети как земята се залюля под нея. Ръцете на Жерар, които я притискаха здраво, й пречеха да се обърне. Въпреки това беше сигурна, че нещо става.
Земята се тресеше от конски тропот. Приближаваха конници.
След миг ги видя на хребета. Той беше начело.
Яхнал черния си жребец, Конар Мак Олаф препускаше към тях. Човек и живото бяха изваяни като древна статуя, устремени напред. Мъжът седеше на седлото гордо и естествено. Падащият плащ подчертаваше широките му рамене. Отдолу се виждаше желязната ризница, която предпазваше гърдите му. Върху нея проблясна самотен слънчев лъч, пробил тъмните облаците.
Носеше островърх шлем със сребрист цвят. Под него се виждаха само проблясващите очи и брадичката,
