поздравления от приятели и съюзници. Конар разбра, че Одо е бил прав.
Разделиха се за малко по пътя към къщата на домакина си. Конар беше заобиколен от хората на Одо, които се интересуваха от строежа на корабите му, от начина му на водене на битките и как да се бият на коне. Колкото пъти поглеждаше към жена си, тя беше заобиколена от барони, които искаха да я видят отблизо и разменят няколко думи с нея. И тъй като много от тях бяха приятели на баща й, говореха й за Манон, за добротата и смелостта му. На моменти бяха толкова близо, че Конар чуваше разговора и бе заинтригуван. Бароните я уверяваха, че все още разчитат на тяхната крепост за закрила в случай на нужда. Радваха се, че тя имаше за съпруг един толкова храбър воин, който щеше да ги защитава.
— Сега трябва да разчитаме само на себе си, защото кралят в Париж е слаб.
Мелизанда слушаше внимателно и с разбиране коментираше стратегията и слабите места на датчаните.
По-късно Конар я видя да говори само с Одо и Жофроа и почувства ревност. Тя мразеше Жофроа, той не се съмняваше в това. Знаеше от собствен опит колко студена и високомерна може да бъде Мелизанда.
Отново се увери, че тя се отнася към Жофроа с по-голяма ненавист отколкото към него.
Най-после дойде време за вечеря и двамата заеха почетните места на трапезата. Все още не бяха успели да разменят нито дума, защото трябваше да обърнат внимание на десетките гости. Одо беше подготвил различни забавления, включително един ирландски певец, който разказа историята на двата им рода. Имаше певци, фокусници, дори една опитомена мечка.
Най-сетне настъпи време гостите да си тръгват. Мари де Трес застана зад стола на господарката, която скоро се изправи и излезе с нея. Конар реши да я последва след малко.
Когато влезе в общата им стая, тя тънеше в сенки. Единствената светлина идваше от огнището.
Мелизанда я няма, помисли той с болка в душата.
Усети раздвижване пред огъня. Тя седеше в креслото със скръстени ръце и го очакваше.
Той сложи резето и по този начин оповести пристигането си. Облегна се на вратата.
Наблюдаваше как тя се изправя. Все още беше облечена в сребриста дреха, но тази беше различна, през нея прозираше голата й плът. Мелизанда остана неподвижна за момент, стори му се, че трепери.
Изви се назад и повдигна косата си. Конар наблюдаваше безупречното й тяло. Тя дръпна някаква закопчалка на шията си и остави дрехата да падне бавно на земята.
Прекрачи сияещата купчинка и започна бавно за се приближава към него. Спря на една педя разстояние. Голото й тяло почти го докосваше. Изправи се на пръсти и докосна устните му.
В този момент Конар я пое в прегръдките си. Тя миришеше на сладко вино.
— Колко вино трябваше да изпиеш, за да го направиш? — прошепна нежно той.
От очите й изхвръкнаха виолетови искри.
— По-малко, отколкото очаквах.
— Е, тогава продължавай.
— Да продължавам?
— Да ме събличаш.
Тя пребледня, но не се отдръпна. Той реши да й помогне и свали ножницата, наметалото и ризата си. Пое я в ръцете си, цялата тръпнеща от желание. Тя целуваше раменете, шията му и еротично притискаше гърдите си към него. Дъхът му секна. Сърцето му биеше като камбана. Той полека свали ботушите и панталоните си. Мелизанда стоеше пред него в очакване.
— Изкъпана и благоуханна. Изпълнена с желание. Съблазняваща и търсеща… — прошепна нежно той.
— Не мога…
— Но ти вече го направи!
Тя пристъпи напред. Пръстите й се впиха в раменете му. Тя отново го целуна по гърдите.
Пръстите й го галеха все по-надолу и по-надолу.
Чу се тих вопъл на удоволствие, когато тя погали най-интимното му място. Започна да движи пръстите си и да го предизвиква. „О, боже…“ — молеше се той и полека се облегна на вратата, омаломощен от възбуда.
Тя наведе ниско глава и коленичи. Той отново пое дъх, разтреперан, когато устните й го докоснаха.
Удоволствието се превърна в сладостна болка да я има. Взе я на ръце и я подпря на вратата. Очите й бяха широко отворени, уплашени от силата му. Той я вдигна още по-високо и след това я привлече, за да я обладае.
Тя обви краката си около кръста му.
Никога в живота си Конар не беше преживял толкова силна възбуда. Никога не бе изпитвал такова бурно желание. Отчаяно се стремеше да я докосва, да я гали, да я целува, да я има. Разтърси го заслепяваща буря. Той влезе в нея сред сладостни стонове. Никога не беше изпитвал такова удоволствие, държеше я между себе си и вратата, чувствайки как семето му я изпълва цялата.
Тя го прегръщаше, без да издаде ни звук. Той се молеше да не я е наранил. Занесе я на леглото. Очите й бяха затворени.
— Никога вече няма да се съмнявам, че изпълняваш обещанията си! — прошепна той нежно.
Тя най-после отвори очи.
— А ти ще изпълниш ли своето?
— Ще изпълня всички обещания, които съм ти дал, Мелизанда. Никога няма да те оставя да си отидеш.
Тя отново затвори очи. Той дори помисли, че леко се усмихва.
Докосна устните й. Искаше му се да прошепне в ухото й: обичам те.
Не, това е все едно да се предаде в ръцете на датчаните.
Не можеше да й го каже. Отново намери устните й. Искаше да й даде това, което току-що получи от нея.
И започна бавно и полека да я докосва. Да я гали. Съвсем леко. Езикът му я дразнеше, пръстите му я възбуждаха. По нея не остана недокоснато и непогалено място. Той слизаше все по-надолу. Целуваше гърдите й, галеше бедрата й…
Коленичи, хвана ръцете й. Разтвори я нежно с пръсти и влезе в нея с език. Не спря дори, когато тя се задъха и заизвива в екстаз.
— Кажи ми, че ме желаеш, Мелизанда.
Очите й бяха влажни от преживяното, но някак диви.
— Аз…
— … не можеш да го кажеш, така ли! — горчиво възкликна той. — Зная, че можеш.
Потърси очите й. Тя го погледна разярена:
— Желая те! — прошепна най-накрая.
— Кажи името ми, Мелизанда.
— Желая те, викинг!
Той се засмя и отново повтори в ухото й:
— Искам да чуя името си, Мелизанда.
— Желая те, Конар — извика тя и заби нокти в раменете му. Той отново се изправи над нея.
— И ме имаш, господарке моя, имаш ме.
ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА
Връщането у дома беше приятно. Отношенията между Конар и Мелизанда се промениха. Тя все още мислеше, че мъжът й прекалено много я командва, но се примири с това.
Повечето време яздеха заедно. Често се надбягваха от хълм до хълм. Дори спряха да починат при един поток край пътя, който Мелизанда хареса. Конар седна до нея и двамата потопиха босите си крака във водата.
Но когато накрая пристигнаха в крепостта, всичко се промени. Съдбата ги притисна от всички страни.
