— Да?
— Детето, което чакаме със Свен, ще бъде наполовина викинг и от двамата и наполовина ирландец — и от двамата.
— Ти и Свен…
— Искаме да се оженим. Ще ни дадеш ли благословията си, Конар?
Той я целуна по бузата, привличайки я към себе си.
— Ще ви благословя с радост. Чакам сватба. Желая ви щастие!
— Благодаря, милорд. Мергуин ще е разочарован, разбира се — тя смръщи нос. — Той се надяваше никога да не се омъжа, за да запазя силата си да предсказвам.
— Да, но той не е помислил за силата на любовта.
Брена се засмя. Конар я прегърна и я поведе назад към замъка. Свен пиеше бира в голямата зала, говорейки оживено е Филип и Гастон. Конар си взе също чаша, наля на другите и предложи тост за Свен и Брена. Всички пиха за тяхно здраве.
Конар седеше на масата и само с половин ухо слушаше как мъжете обсъждаха положението във френското кралство.
Мелизанда лежеше на горния етаж. На Конар му се искаше да отиде при нея, да я сграбчи и да изтръгне отговор защо го отхвърля по този начин. Искаше също да я притисне нежно, отново да я докосва, да се любят, да чувства топлината и огъня в тялото й.
Тя го заплаши, че няма да се върне в спалнята им. Нямаше, я и в залата. Нима толкова се страхува от него? Мелизанда?
Дали пък не го очаква с нетърпение? А може би с гняв, със страх… О, ако само го чакаше!
— Да, Свен! — чу Гастон да говори. — Трудностите ви в Ейре са големи, съгласен съм. Но погледни нашата история от последните години. Откакто в 860 година викингите превзеха Жъофос, острова на Сена, Шарл Храбри се опитва да ги прогони, подкрепян от брат си Лотар. В това време другият брат Луи нападна от юг Шарл трябваше да се бие с брат си, а в това време викингите настъпват. Но викингите са хитри. Те предложиха на Шарл да освободят острова срещу пари, храна и вино. Шарл отказа да плати и сега виждаш какво става. Викингите плячкосват навсякъде. Дори крепости, което не им е в привичките.
— Да — съгласи се Филип. — Вие си имате премеждия, а нашите стават все по-тежки. Когато Алфред спечели победата в Англия през 878 година, викингите започнаха да го нападат. След това се насочиха към нас. Кралството на Лотар беше разделено между двамата Луи. Нашият Луи, владетелят на западните земи, спечели битката при Сокурт, близо до Сом, но след това се уби, преследвайки едно момиче! Брат му, Карломан умря едва миналата година и сега сме във властта на Шарл Дебели, който ни продаде на нашествениците. Само граф Одо му се противопостави и ние застанахме зад него.
Конар се усмихна учуден от отношението на франките към собствените им крале. Те ги наричаха с различни прякори Шарл Дебелия, преди него Шарл Храбри. Радваше се, че в неговото семейство нямаше такива подигравателни прякори Дядо му го наричаха Ийд Справедливия. Баща му и бащата на баща му бяха Господари на вълците както викаха и на него.
Добре че не им измисляха имена с някои от недостатъците им. Спомни си няколко викингски прякора — Родир Плешивия, Хек Куция, Роп Еднокракия.
А как ли го нарича Мелизанда, когато го няма? Викингът. За нея той вината е бил викинг, помисли с горчивина. Никога не би се отказал от предците си, от любимия си баща. Толкова години не можа да я научи, че за човека трябва да се съди по постъпките му, по начина му на живот, по идеалите, които защитава. Не по произхода му. Но може би беше трудно да го иска от една жена, чиято земя непрекъснато бе нападана от викинги.
В същия момент Конар забеляза, че Филип му говори нещо и го гледа.
— Извини ме, Филип, изморен съм. Не те чух.
— Радваме се, че се завърна, милорд. Липсваше ни много. На всички нас и особено на графиня Мелизанда.
— Благодаря ти. И аз се радвам, че съм тук — отговори Конар. Знаеше, че хората около него не са глупаци и стисна устни. Сигурно им беше ясно, че макар Мелизанда да се нуждаеше от неговата помощ, тя се страхуваше от завръщането му.
— Наистина, милорд — продължи Гастон. — През цялото време господарката се тревожеше за вас и сега се радва да ви види у дома.
У дома. Да, това е неговият дом. Земята на Мелизанда. Не, тяхната земя.
Тя беше постигнала своето. Ако той я защитава, тя е негова и той ще живее тук. Молеше се бъдещето да му позволи това. В това време влезе Регвалд. Изглеждаше притеснен.
— Какво се е случило? — попита Конар и вътрешно въздъхна. След като Брена знаеше за състоянието на жена му, то не е тайна и за Регвалд. Старецът се радваше да го види, Конар бе сигурен в това.
— Не зная… — прошепна Регвалд и се засмя притеснен. — Не зная, но… от часове усещам, че става нещо! — Той се подвоуми и се намръщи. — Милорд, къде е Мелизанда?
В този момент Брена извика и се сви на две. Свен и Конар скочиха уплашени.
— Добре ли си? — попита Свен.
— Дали е от бебето? — попита я Конар.
Тя поклати отрицателно глава. Свен я привлече към себе си.
— Добре съм, но имам лошо предчувствие също като Регвалд…
Конар подскочи. Чак сега се стресна от тишината на горния етаж. Изтича по стълбите. Отвори вратата. Стаята беше празна!
Дявол да го вземе! Мелизанда трябваше да е там. Той й каза, че ще се върне и тя отговори, че няма да го чака.
— Дявол я взел! — побесня Конар. — Тази жена…
Почувства пробождане в сърцето като от нож. Нима се опитваше пак да избяга?
— Не, не, Конар! — извика Брена. Тя го беше последвала в стаята. — Погледни леглото, всичко е разкъсано, имало е борба.
Той се приближи и видя, че Брена е права. Стисна остатъка от чаршафа в ръката си. Отпусна глава на гърдите.
— Мелизанда! — извика горчиво. Викът му проряза нощта и дори стените потръпнаха от мъката му.
Той отстъпи крачка назад и се олюля. Помисли, че ще падне, толкова много се уплаши от това какво може да и се е случило. Трябваше да е силен в този момент, да се владее. Но как? Как да я намери? Днес беше пристигнал навреме, за да я спаси. Победи врага и когато останаха сами, той я прегръщаше и целуваше, както преди. Вчера се страхуваше, че никога няма да е отново негова, но днес всичко изглежда се оправяше. Държеше я в ръцете си, своята любима Мелизанда.
Как да я намери и освободи?
Да, той измами Мелморден в Ейре, а ето че сега някой беше изиграл него. Кой е този човек? Не, не е бил сам — никой не можеше сам да отвлече Мелизанда оттук. Тя се е борила като лъвица.
— Тя не е тръгнала доброволно, главата си залагам за това — заяви развълнувано Регвалд.
Конар наведе глава, опитвайки се да овладее страха и яростта си. И двете чувства в този момент му пречеха да мисли трезво.
— Жофроа е! — каза той.
— Но как…? — попита Филип.
— Станало е след битката. Имаше толкова хора наоколо. Стената е разрушена, всички бяхме погълнати от работа. Той ме е видял да напускам кулата и е влязъл при Мелизанда.
Гастон се прекръсти. В очите му имаше сълзи.
— Как да го намерим, как…
Конар се обърна към Свен.
— Изпрати бързо някой при пленените датчани. Те може да се досетят къде са я отвели. Нека наш човек се преоблече като тях и да разпита. Бързо, веднага!
Свен се втурна да изпълни заповедта. Конар не посмя да остане в стаята.
Не можеше да гледа празното легло. Леглото, от което я бяха отвлекли.
Дали Жофроа й беше посегнал? Отново го задави бесен гняв. Трябваше да запази ума си бистър.
