За нейно учудване викингът поклати отрицателно русата си глава.
— Жофроа, ти трябва да победиш Конар. Така е справедливо. Бий се с него.
— Нали ти плащам, мошенико! — Жофроа започна да обикаля в кръг, опитвайки се да се измъкне от пряк двубой с врага си.
— Плащаш ми да се бия. Не да те замествам в двубой срещу мъж като Норвежкия вълк.
— Той е виновен за смъртта на събратята ти.
— Конар дойде да освободи жена си, която ти отвлече. Ти трябва да се биеш с него.
Жофроа се огледа. Мелизанда видя как скришом извади нож от лакътя си.
— Конар! — извика Мелизанда. — Той има нож!
Точно навреме! Вероломният Жофроа светкавично се извърна да метне оръжието право в очите на Конар.
Той обаче успя да се наведе и ножът прелетя над главата му. Конар изгледа врага си и вдигна меча.
— Ела, куче! — извика Жофроа, разярен от неуспеха. Неговият меч бе готов и той се хвърли напред. Беше добър фехтувач.
Но не можеше да се равнява с Конар. Мелизанда си спомни как се бе дуелирала с мъжа си. Той я бе държал през цялото време на разстояние.
Сега използваше същата тактика. Майсторски парира първия удар и нападна. Двете остриета се сблъскаха с яростен звън и пробляснаха на лунната светлина.
Кръгът се разшири. Конар скочи зад едно дърво и в бързината Жофроа се удари в дънера.
Силите на Конар отслабват, помисли Мелизанда.
— Моля те… — шепнеше тя към небето, молейки се на всички богове — и християнски, и викингски.
О, боговете на битките, както винаги го покровителстваха — великият Один, могъщия Тор. Конар замахна силно и мечът на Жофроа отлетя встрани.
Викингът опря острието си до гърлото на врага.
— Убий го! — изкрещяха мъжете.
Викаха датчаните. Съюзниците на Жофроа.
Те бяха безмилостни, когато водачът им се покажеше слаб.
Конар притисна острието към гърлото на Жофроа.
— Ако само още веднъж погледнеш Мелизанда, Жофроа Сюр ле Мон, ще те намуша като глиган на шиш, ще те режа парче по парче и ще те хвърля на лешоядите.
Конар се отдръпна, после се огледа наоколо. Видя коня на баща си с Мелизанда отпред на седлото и се насочи към тях.
Мелизанда срещна очите му. Тези невероятно сини очи. Извика радостно и заплака.
Но изведнъж забеляза как Жофроа се размърда и посегна към ботуша си.
Там той криеше последната си надежда — още един нож. След миг го държеше в ръце.
И отново Мелизанда замря от ужас.
— Не! — извика тя. Не сега, не след всичко, което се случи. — Конар, той има друг нож!
Мъжът й се обърна и мигновено извади своя нож. Хвърли го по-бързо от противника. Острието на Жофроа прелетя на два пръста от рамото му. Конар улучи безпогрешно целта. Ножът се заби с пълна сила право в сърцето на Жофроа. Очите му се изцъклиха и той падна на една страна. Преди да докосне земята беше мъртъв. Остана да лежи с отворени очи, вперени право в Конар.
Конар отново се обърна към жена си. Всичко беше свършило. Датчаните щяха да се върнат в лагера си без Жофроа. Някои щяха да продължат с разбойничествата си наоколо. Другите щяха да отплават към къщи.
Но за тази вечер битката бе приключила. Дори Одо беше доволен от свършената работа.
Крайно време беше Конар да се прибере в къщи. Той бавно се приближи към редицата конници и прегърна поред братята си. Нямаше го само Лейт. Бяха го оставили да пази дома им. Ерик беше напуснал Есекс.
Конар се приближи към Мергуин и поклати учудено глава.
— И ти ли си дошъл да се биеш? — пошегува се той, знаейки че старият човек не обича войната.
Мергуин се засмя.
— Толкова години предсказвам бъдещето на семейството ти — на теб, на братята и сестрите ти. Хвърлям руни и предвиждам велики събития. Спомни си как преди години предсказах съдбата ти — каза той и въздъхна тежко. — Сега само й помагам.
Конар се усмихна.
Най-после се приближи до баща си. Мелизанда все още беше пред него на коня.
— Мисля, че премеждията свършиха — обади се Олаф. — Ти победи.
Конар кимна.
Граф Одо се приближи зад тях:
— Трудностите едва сега започват. Датчаните навлизат в страната по реките и се отправят към Париж, Руан, Шартр. Войната продължава.
— Да — съгласи се тихо Конар. — Войната продължава. — За него. Ерик щеше да се върне в Есекс, баща му, Конан, Брайън и Брайс се връщаха в Ейре. Там ги чакаха нови премеждия. За мира трябваше да се воюва.
— Но за тази вечер стига толкова кръв.
— Благодаря ти! — обърна се Конар към баща си. Почувства как Мелизанда го гледа и видя сълзите й. Нима наистина го обичаше? Тази вечер на два пъти спаси живота му — нейните викове го предпазиха от коварството на Жофроа. Тя изглеждаше прекрасно така, седнала пред баща му. Бузите й бяха в кал, мантията й беше разкъсана. Косата й падаше като черен плащ. Огромните й виолетови очи го омайваха.
— Мисля, че този товар е твой — пошегува се Олаф.
— Да, мой е — потвърди Конар.
Пристъпи напред, протегна ръце и я взе в прегръдките си. Внимателно остави Мелизанда на земята.
— Ама какъв съпруг си само! — продължи Олаф. — Да обличаш жена си в дрипи!
Конар се усмихна леко.
— Не, милорд, кълна се, за нея избирам най-доброто.
— Ще видим — завърши Олаф. — Ей го там Тор. Надявам се да ни заведеш в дома си. Пътуването беше дълго, нощта изморителна и ние очакваме поне малко гостоприемство от твоя страна.
— Да, татко! — съгласи се Конар.
Ерик се усмихна и доведе Тор. Конар мълчаливо загърна Мелизанда в мантията, качи я на жребеца си и скочи зад нея.
Датчаните ги наблюдаваха как се отдалечават.
Мелизанда затвори очи и се облегна на гърдите на съпруга си. Сърцето й продължаваше лудешки да тупка. Чувстваше се на предела на силите си.
И същевременно толкова щастлива…
Отиваха си у дома. Двамата с Конар.
Пътят до крепостта беше дълъг, но това не й направи впечатление. Би яздила така вечно — в топлите му прегръдки, заслушана в ритъма на сърцето му. Да усеща топлината на ръцете му около себе си. Чувстваше се защитена.
— Значи ще ме обличаш разкошно — прошепна му тя както яздеха.
— Разбира се!
— Но, милорд, ти развали всичките ми дрехи. Той леко докосна ухото й с устни.
— Обещавам да поканя в замъка най-добрите шивачки.
Мелизанда се облегна отново на гърдите му и се усмихна.
Яздеха мълчаливо. Ето я и крепостта.
Мелизанда се учуди, че Иърин и Дария ги чакат, пристигнали чак от Дъблин.
Навсякъде цареше бъркотия. Залата беше пълна с народ. Всички искаха да знаят какво се е случило. След малко Иърин им напомни, че Мелизанда е преживяла тежка нощ, а вече се съмва. Нуждаеше се от
