топла баня и сладко вино.
И от дрехи.
Младата жена се качи в стаята си заедно с Иърин. Мари я очакваше, прегърна я силно и като се увери, че господарката й е невредима, излезе. Иърин остана, за да стопли виното и да помогне на Мелизанда да се изкъпе.
Чудесно беше да лежи в топлата вода и да отпива по глътка вино. Тревогите от изминалата нощ отстъпиха място на отпускането. Мелизанда изми и последните следи от плена на Жофроа.
Той никога повече няма да я безпокои. Иърин се изправи и отиде до сандъка с дрехи. Най-отгоре лежеше позлатената ризница.
Кралицата я повдигна и я разтла на леглото.
— Преди години имах подобна ризница… — припомни си тя. Вдигна глава и погледна Мелизанда. Усмихна се. — Все още я пазя.
— Ти? — попита Мелизанда.
Иърин кимна и повдигна бойните одежди, сгъна ги и ги прибра в сандъка.
— Подарък ли ти бяха? — попита Мелизанда. Иърин поклати отрицателно глава.
— Твърдо бях решила да се бия с викингите, а с ризницата никой не можеше да ме разпознае.
Мелизанда се сви и прегърна коленете си. Погледна с възхищение майката на съпруга си.
— Ти си се била с викингите?
— Бих се срещу Олаф.
Мелизанда онемя. Иърин я заобиколи и започна да мие косата й. Мелизанда се обърна да я погледне, но Иърин й нареди да стои мирно със същия глас, с който я посрещна преди години в дома си. Тогава Мелизанда беше дете.
— И какво стана… тогава?
— Тогава ме омъжиха за него.
— Но…
— Какво се чудиш?
— Ти си щастлива! — възкликна Мелизанда.
Иърин натисна главата й във водата, за да я изплакне. Когато отново пое въздух, Мелизанда я изгледа учудена. Иърин кимна и лека усмивка потрепна в ъгъла на устните й.
— Пожелавам ти да имаш същия изпълнен е радост и любов живот, какъвто имам аз Разбира се, не може без проблеми. И двамата сме своенравни и упорити. Дори и днес. Колкото до синовете ми… Но сега ще цитирам Мергуин: вълците са диви животни. Те преследват мечтите си. Но често…
— … се обвързват за цял живот — завърши Мелизанда. — Верни са до гроб. Живеят заедно и се грижат един за друг. — Тя погледна Иърин и свекърва й се засмя. Покри главата на Мелизанда с мека кърпа и започна да бърше косата й. Мелизанда почувства нежна целувка по бузата.
— Радвам се, че си съпруга на едно от моите вълчета, Мелизанда. Ръмженето му не винаги е приятно, но помисли за душата му.
Иърин я остави. Мелизанда излезе от ваната и се изтри цялата. На леглото намери нощницата си и седна пред огъня да си среши косата. След малко вратата се отвори и Конар влезе в стаята.
Той спря и се вгледа в Мелизанда. С гребена в ръка тя зачака. Конар прекоси стаята и сложи ръце на раменете й.
— Продължавай, скъпа, искам да те погледам.
Тя се опита да продължи, но откри, че ръката й трепери, а не искаше той да го забележи. Конар беше без шлем и ризница, само по риза и панталон.
— Конар — прошепна тя нежно.
— Да?
Тя почувства, че в очите й отново напират сълзи.
— Съжалявам, че се върнах тук, не го направих, за да те нараня. Мислех, че поне един от нас трябва да е в крепостта. Датчаните налитаха непрекъснато.
Той коленичи пред нея и сложи ръцете й в скута си.
— Мелизанда…
— Сгреших.
— Да. Сгреши, но и аз сгреших. Бях бесен и се държах като диво куче. Когато открих, че са те отвлекли, разбрах какво е страх. Бих разкъсал Жофроа и с голи ръце само при мисълта, че може да те докосне.
Тя поклати глава с влажни очи.
— Толкова се страхувах, че няма да ме потърсиш. Чудех се дали ще се сетиш, че съм отвлечена.
— Не, мила, не се съмнявах в теб.
Той взе гребена и се изправи зад нея. Пое голям кичур коса и започна да я реши.
— Ирландците изоставят жените си, ако решат — напомни му тя.
— О, да смятам ли, че признаваш ирландското в мен?
— Съвсем малко.
Той изръмжа недоволно. Мелизанда усещаше нежните му ръце.
— Конар, твоето семейство е прекрасно — каза искрено тя. — Как всички заедно ни се притекоха на помощ!
— Така е.
— Баща ти е невероятен. — Тя се обърна и го погледна в очите.
— Да.
— И майка ти също.
— Разбира се.
И двамата замълчаха. Прашенето на огъня и движенията на гребена в косата й унасяха Мелизанда.
— Одо иска да потеглиш утре с него — каза уморено тя. — Тази вечер спечелихме, Конар, но ти не знаеш какво ни чака. Датчаните се насочват към Париж. Нахлуват по реките и островите. Изложени сме на постоянни опасности.
— Да, знам.
— Не искам да отиваш с Одо.
— Трябва — напомни й той.
— Тогава аз също…
— Поне веднъж искам да си просто послушна жена — заяви Конар.
Сърцето й подскочи.
— Отново искаш да ме отпратиш…
— Ако успеем да укрепим стените и приготвим добре крепостта за отбрана, не вярвам датчаните да ни нападнат след смъртта на Жофроа. Искам синът ми да се роди тук.
Мелизанда се почувства щастлива. Пръстите й отново затрепериха. Тя ги скри в скута си. Вдигна очи към него:
— Какво има? Нима вече мислиш за предстоящите битки?
— Не, мила — отговори той тихо. — Мисля за тази чудна черна коса. Искам да я галя и да я почувствам върху себе си…
Сърцето й отново подскочи. Конар коленичи пред нея.
— Искам да те имам! — В гласа му звучеше молба. Невероятно сините очи я пронизаха.
— Нима молиш? — прошепна тя. Той се усмихна широко и нежно.
— Рядко се отказвам от викингските си навици, но този път те моля. — Гласът му стана дрезгав от вълнение. — Нощта беше трудна и за двамата. Майка ми толкова се притесняваше да не си наранена, че дори не ме попита дали аз съм ранен. — Той въздъхна. — Светът не винаги е справедлив.
Мелизанда се засмя. Изправи се и му помогна да стане.
— Изкъпана и благоуханна — прошепна нежно и го целуна. С едно движение отмахна нощницата от себе си и я остави да падне в краката й.
— Очарователна си.
— Ризата ти, мили. Свали си ризата.
— О — той я изхлузи през глава и я хвърли върху нощницата й.
