Джером беше уверен, че къщата е достатъчно здрава, за да ги предпази от Пиърс Дефорт. Разбира се, той щеше да ги намери, но щеше да се натъкне на френските наемници, доведени тук специално за да го убият.
Джеймисън прегърна Ан, залюля я като бебе, зарови лице в косите й. Очевидно не беше на себе си.
— Не исках смъртта й. Аз я обичах. Обичах я повече от всичко…
Велики Боже, каза си Джером, той я прегръща, сякаш е жива! Да не е загубил ума си? Трябва да му попреча.
Опитвайки се да прогони страха си, той направи преценка на ситуацията, в която бяха попаднали. Разбира се, смъртта на Ан беше ужасна случайност. А може би не. Ако не беше сключила този брак, той щеше да наследи цялото й богатство. А сега половината от наследството щеше да отиде в ръцете на Джеймисън. Каква несправедливост… Той беше изцапан с кръвта й. Дали можеше да бъде обвинен в убийство? Тогава щяха да конфискуват имуществото му. Джеймисън — убиец на жена си… Вероятно престъпление от любов. От ревност. Всички знаеха за връзката й с Дефорт.
От друга страна обаче — ако се стигнеше до съдебно разследване, Джеймисън щеше да разкаже всичко за плана на Джером, за отвличането на Ан и компрометирането на Роуз Удбайн. Освен това Джером не биваше да забравя, че Пиърс Дефорт е твърдо решен да си отмъсти. По вените му пълзеше леден страх.
Все пак… решението на проблема беше пред очите му. Най-простото решение. Цялото богатство щеше да падне в неговите ръце, а и нямаше да се страхува от Дефорт, защото той щеше да се люлее на бесилката.
Джером носеше в кончова на ботуша си ловен нож, винаги наострен до блясък. Той обичаше да се движи сред престъпния свят и да общува с главорези и проститутки, а там не се ходеше без оръжие. Помисли още малко и коленичи край Джеймисън.
— Всичко ще бъде добре. Остави сестра ми на пода.
— Ами Дефорт? — промърмори като в транс лордът. — Той ще ме нареже на парчета.
— Глупости. Той изобщо няма да успее да се доближи до теб. Остави я на пода.
Джеймисън целуна отново мъртвата си жена и предпазливо я положи на мраморния под. Когато се наведе над нея, Джером се възползва от удобния случай, извади светкавично ножа от ботуша си и го заби в гърба на нещастния си приятел.
Джеймисън дори не гъкна. Само изхърка задавено и падна върху трупа на Ан. От раната плисна кръв.
— Най-после се съединихте завинаги, мили мои — прошепна задавено Джером и изтри острието на ножа си в полата на мъртвата си сестра.
После се изправи и зачака да го обземат угризения на съвестта, но тези чувства му бяха чужди. Престъплението беше съвършено. Скоро щеше да се радва на богатството си и нямаше да го дели с никого. Нямаше от кого да се страхува. Трябваше само да направи така, че Пиърс Дефорт да бъде заварен на местопрестъплението с двата трупа. Цяла Англия знаеше, че херцогът е луд от ревност и гняв и не би се спрял пред нещо, за да намери Джеймисън Брайънт.
Разбира се, констейбълът трябваше да пристигне навреме, за да го завари наведен над двата трупа и да го арестува.
Джером се огледа и смръщи чело. Как да направи сцената по-правдоподобна? А, да, момичето! Малката красавица, която вече беше използвал като марионетка в играта си… Той хвърли последен поглед към прегърнатите трупове и излезе с бързи стъпки от залата.
След като реши да тръгне след Пиърс, Роуз не загуби нито минута в колебания. Тъй като нямаше никакви пари, тя извади няколко скъпоценности от раклата. Облече проста памучна рокля и взе широката тъмнозелена наметка на мъжа си. Нахлупи качулката и се втурна надолу към залата, където чакаше Гарт.
— Какво е това, милейди? Къде отивате?
— Заминавам за Дувър. Пусни ме да мина, Гарт. Тръгвам след съпруга си. — Тъй като прислужникът не се помръдна от мястото си, тя продължи настойчиво: — Моля те! Искам да попреча на онези негодници да го убият. Той е бесен от гняв и това може да го отведе в Нюгейт. Или на бесилката!
— Ами ако с вас се случи нещо лошо, милейди? Той ще ме изгони на улицата. И това на моята възраст!
Решена на всичко, Роуз мина бързо покрай него и изскочи навън. Гарт погледна загрижено след нея, после извика слугинята Сали, която тъкмо отиваше в кухнята.
— Ела тук, добра жено! Назначавам те за управител на къщата. Лейди Роуз тръгна след господаря и се боя, че не ми остава нищо друго, освен да я последвам.
Пиърс пристигна в Дувър преди смрачаване. Пристанището беше пълно с рибари и моряци. Някои седяха на чаша грог, стари песни изпълваха въздуха с пиянски дисонанси. В тъмните улички чакаха проститутките. От многобройните кръчми долитаха смехове и крясъци.
От тъмните сенки изникваха съмнителни личности. Крадците и убийците упражняваха мръсния си занаят. Денем тук се движеха предимно честни хора, но в мрака…
Местните хора не интересуваха Пиърс. Джефри Дараунт прикриваше гърба му, собствената му сабя и пистолетът бяха на сигурно място в колана му. Двамата препускаха в галоп по мръсните улички, докато стигнаха до последната кръчма. Пиърс махна с ръка на слугата си и двамата слязоха от конете.
Голямото помещение беше задимено. Камината не теглеше добре, а татуираните моряци непрекъснато пълнеха лулите си с тютюн от Новия свят. На подиума се беше изправила пълногърда уличница с катраненочерна коса и пееше една от известните песнички за капитан Джак и „голямата му тояга“. Ейл и ром се лееха без мяра, сервирани от изтощени, изнервени келнерки, които постоянно отблъскваха жадните ръце на пияните мъже.
Пиърс влезе, следван по петите от Джефри, и веднага усети промяна в атмосферата. Пияниците ги забелязаха още с влизането и макар че носеха безлични тъмни наметки с качулки, всички разбраха, че новодошлите не са като обичайните посетители. Двамата намериха място в края на една грубо скована маса и седнаха един срещу друг.
След минута се появи келнерка с кана ейл и се усмихна подканващо.
— Добър вечер, милорди, какво ви води при нас? Не че не сте добре дошли, но хора като вас почти не ни удостояват с честта да ни посетят. — Тя се приведе към Пиърс и продължи с понижен глас: — Може би търсите по-особени жени или забавления, които не можете да си позволите с благородните дами? — Крехкото момиче с луничаво лице и дълга черна коса беше твърде дребно, за да носи тежките кани. — Каквото и да ми платите, милорди, уверявам ви, че няма да съжалявате. Няма да ви искам много, защото сте здрави и имате хубави зъби.
Пиърс извади златна монета от кесията си и я сложи на масата. Очите на момичето засвяткаха жадно.
— Каквото и да пожелаете, милорд, бъдете сигурен, че ще го имате. Ще ви докарам млади момичета или дори момчета. Каквото искате! Аз съм Моли и съм изцяло на вашите услуги.
Той я погледна строго и поклати глава.
— Трябват ми сведения. Преди известно време в този град са се преселили един богат лорд и съпругата му. Вероятно живеят усамотено, но в пристанище като вашето новините се разпространяват бързо. Освен това лордът вероятно е купувал храна и е наел персонал. В къщата им живее един приятел, който със сигурност търси забавленията, които споменахте преди малко.
Момичето гледаше алчно златната монета.
— Какво по-точно искате да знаете, милорд? Ще ви кажа всичко, което искате да чуете.
Пръстите му стиснаха китката й като в клещи.
— Искам да чуя истината! Намери ми човек, който познава лорда и жена му или им е продавал хранителни продукти. Може би някое от момичетата тук познава джентълмена, който обича да се хвали със завоеванията си.
