загубено.
— Значи познавате Гарт… — започна изненадано тя, но изведнъж дъхът й секна. Мъжът свали качулката от главата си. Джером.
— Негодник! — изсъска ядно тя и размаха машата. — Как смеете да се доближавате до мен? Защо ми показвате лицето си? Защо се преструвате на загрижен за сестра си? Пиърс ще ви убие!
— Да, милейди, аз постъпих зле с вас. Омразата ви е разбираема. Моля ви само да ме изслушате!
Роуз беше готова да го удари с машата по главата, но се сдържа.
— Как ме намерихте?
— Исках да говоря с вас в замъка Дефорт, но разбрах, че Пиърс е на път към Дувър и жена му е решила да го последва. Познавам тази гостилница и бях уверен, че ще отседнете тук.
— Какво искате от мен?
Мъжът скри треперещите си ръце в джобовете и въздъхна.
— Моля ви да намерите Пиърс и да говорите с него. Той трябва да спаси сестра ми. Господи, Роуз, тогава не знаех какво върша! Джеймисън ме тормозеше ден и нощ с любовната си мъка. Той обожаваше Ан, тя му се струваше недостъпна и това събуди съчувствието ми. Разбира се, помогнах му и от егоистични подбуди — той ми предложи пари, за да я отвлечем. Сега обаче имам чувството, че съм получил целувката на Юда. Знаете ли колко ми беше зле, докато наблюдавах ужасните събития! Той е чудовище, Роуз, и се държи жестоко с Ан. Двамата непрекъснато се карат и ме е страх, че един ден ще я убие.
Машата се спусна бавно към пода. Лицето на Джером беше мъртвешки бледо, в светлосивите му очи блестяха сълзи. Коленете й омекнаха. Бедната Ан…
— Но какво мога да направя аз? — прошепна нещастно Роуз.
— Трябва да намерите Пиърс. Аз не смея да се доближа до него, защото сигурно ще ме прониже с меча си, без да ме изслуша.
— И има всички основания да го стори.
— Вие ще го намерите и ще му кажете какво сте узнали от мен.
— А после?
— Той трябва да спаси Ан от лапите на онзи звяр. Само той може да се справи с Джеймисън. Моля ви, милейди, не ми отказвайте! Аз разруших живота ви и вероятно е твърде късно, за да поправя грешката си. Само Пиърс може да освободи Ан от онзи ад. Не бива да губим време. Джеймисън може да я убие всеки момент. Тя му заяви, че сравнението между бившия й любовник и съпруга й е винаги във вреда на последния, и той беснее от ревност. Щом Пиърс я освободи, аз ще я отведа във Франция. Там имаме роднини. Можем да поискаме развод. Нали ще ми помогнете, Роуз? Ако откажете, Джеймисън ще убие сестра ми.
— А Пиърс ще свърши на бесилката, ако при опита си да спаси Ан убие Джеймисън!
— В никакъв случай. Аз ще бъда там.
— Как мога да ви имам доверие?
— А как можете хладнокръвно да рискувате живота на Ан? Трябва да ми се доверите.
Краката отказваха да я носят. Тя се олюля назад и падна на леглото. Треперещите й пръсти се впиха в дървената рамка.
— Къде е сестра ви?
— Знам къде живеят двамата. — В очите на Джером блестяха сълзи. Очевидно той имаше и някои добри страни. Поне обичаше сестра си.
Ами ако Пиърс загубеше живота си? Тя нямаше да го понесе.
— Опишете ми местоположението на къщата.
Джером се усмихна облекчено, коленичи пред нея и целуна ръката й.
— О, благодаря ви, Роуз! Бог да ви благослови!
Тя издърпа ръката си.
— Ще говоря с мъжа си, но само заради Ан. Вие не заслужавате прошка.
Мъжът сведе глава с добре изиграно примирение и тя не видя подигравателното му хилене.
Пиърс седеше в задимената таверна и слушаше внимателно мъжа, който беше донесъл исканите сведения.
— Една уличница ми разказа за някакъв джентълмен, който преди няколко дни заплатил услугите й с необичайна щедрост. Цяла вечер се хвалил и обяснявал, че най-после го е споходил късметът. Тя го поканила да прекара нощта при нея, но той й казал, че го чакат в една от господарските къщи на края на града. Собственикът й отсъствал и приятелите му живеели там. Лорд с младата си съпруга.
— Каква е тази къща? — попита с привидна незаинтересованост Пиърс.
— Не знам точно как се казва, но сигурно е съвсем наблизо.
Макар че мъжът продължи да говори, Пиърс не чу нищо повече. Погледът му бе привлечен от един новодошъл с широка наметка и дълбоко нахлупена качулка.
Неговата наметка. Никога нямаше да сбърка това зелено.
— Какво става, за Бога? — прошепна невярващо той и изведнъж разбра. Роуз го беше последвала. Надигна се стремително, но бързо се отпусна обратно на пейката.
До този момент съмнителните гости на кръчмата не му бяха създавали грижи. Но ако някой от тези грозни типове зърнеше жена му… Велики Боже, защо това лудо момиче беше тръгнало след него? Той се обърна към Джефри, който още не беше забелязал опасността.
— Дай една златна монета на момчето. Мисля, че намерих още един подходящ човек.
Той стана бързо и заобиколи голямата маса.
Роуз, увита цялата в грамадната наметка, стоеше близо до вратата и зяпаше смаяно певицата, която беше подхванала нова песен за известни части от мъжкото тяло. Когато Пиърс сложи ръка на кръста й, тя отвори уста да изпищи, но той пошепна в ухото й:
— Тихо! Да не искаш да се вдигне врява? Трябва ли да заколя половин дузина мъже, за да опазя честта ти?
— Трябва да говоря с теб — отговори бързо тя и се обърна, за да посрещне гнева му.
Пиърс я погледна и установи, че качулката не скрива достатъчно добре красивото й лице. Ако събудеше интереса на гостите, битката беше неизбежна.
— Не тук, милейди.
— Става въпрос за Ан.
— Първо трябва да те отведа оттук.
Един пиян моряк се блъсна в Роуз и качулката падна от главата й. Косата се разпиля по гърба й в целия си огнен разкош и всички присъстващи видяха безупречното, алабастрово бяло лице.
— Това да не е някоя от новите уличници? — попита дрезгав мъжки глас.
— По дяволите! — изруга Пиърс и светкавично я бутна зад гърба си. — Джефри! — Приятелят му вече беше скочил и тичаше към него. За да предупреди мъжете, които бяха наставали и пристъпваха заплашително към него, Пиърс извади дългия си меч.
— Триста дяволи! — изрева един от пияниците. — Това момиче струва цяло състояние!
Мъжът, застанал до него, оголи изпочупените си зъби, втурна се напред и размаха камата си. Очите му святкаха убийствено. Пиърс нямаше друг изход, освен да го прониже с меча си. Другите мъже отстъпиха назад, а от гърлото на Роуз се изтръгна задавен стон. Пада й се, каза си ядно той. Защо трябваше да дойде тук и да предизвика тази касапница?
— Пуснете ни да минем! — заповяда твърдо той. — Иначе подът ще се покрие с мъртъвци!
— Той не може да се справи сам с толкова много хора! — изхъхри дрезгаво един сивокос моряк. — Нападнете го, момчета! Да го довършим!
За щастие между гостите на кръчмата имаше и разумни хора. Двама-трима извадиха ножовете си, но Пиърс и Джефри се справиха с тях без усилие. Заградили от двете страни Роуз, те напредваха бавно към вратата.
С ъгъла на окото си Пиърс забеляза мъжа, който се готвеше да го нападне отстрани, но преди да е успял да вдигне меча си, Роуз грабна най-близкия стол и го стовари върху главата на натрапника.
Жена ми в никакъв случай не е крехко и нежно цвете, каза си развеселено той. Красива е като роза, но
