допускаше, че годеникът й ще отмъсти за погубената й чест. Може би лорд Питрок Кемерън наистина нямаше да прояви готовност да плати откупа.
На масичка от розово дърво стояха гарафа с коняк и четири чашки с дълги дръжки. Придържаше ги месингова рамка. Скай си наля. Алкохолът опари гърлото й, но сякаш никога през живота си не бе пила нето тъй вкусно. Закашля се, но си сипа повторно.
Конякът й вдъхна кураж и тя започна да се упреква горчиво за проявения страх. Но вече нищо не можеше да се промени. Трябваше да гледа напред към бъдещето. Изпълнена с решимост, тя остави чашата обратно на масата и се зае да пребърква чекмеджетата. Не беше възможно тук някъде да не се открие оръжие. Вместо оръжие обаче тя намери единствено някакви ръкописи и морски карти. Разочарована, девойката върна чекмеджетата обратно на местата им.
Бурята поутихна и корабът вече не се олюляваше тъй много. Всеки момент Сребърния сокол можеше да се завърне. Само че този път тя щеше да се подготви предварително. Нетърпеливо започна да рови в стилните му сандъци. В тях се намериха най-различни неща — чорапи, панталони, жилетки, ризи, жакети от различен плат и скроени различно. Всички те бяха в черен цвят.
— Проклятие! — изруга тя. В мига обаче, в който вече искаше да се откаже, откри под купчина ризи сабя, остра като бръснач. Скай претегли оръжието на ръка и започна да мечтае за свободата. Но внезапни кръвта се отдръпна от лицето й — е, добре, убива капитана, а какво ще прави след това с неговите хора?
Би могла също да го задържи като заложник и да накара екипажа да потегли към Чийзъпийк Бей и после по Джеймс Ривър… Е да, но как ще удържи толкова много пирати под контрол? И все пак едно нещо не будеше никакво съмнение — докоснеше ли я Сребърния сокол само още веднъж, щеше да умре.
Досами вратата се чуха стъпки и Скай затаи дъх, но те отново се отдалечиха. Някой се изсмя, мъжки гласове заглушиха отслабващите степания на вятъра. Бурята бе победена.
Скай се хвърли на леглото и скри сабята сред гънките на плетената завивка, обърна се с гръб към вратата и се притисна към стената. Можеше ли да победи Сребърния сокол? Сигурно е много изморен, помисли си. Беше водил битка с другата пиратска банда, с бурята. А дуелът с нея самата? Всичко това бе вярно и все пак той си оставаше по-силният. Най-добре ще е да се престори на заспала и така да спечели малко време. Отново към вратата се приближиха нечии стъпки и след това затихнаха. Тя въздъхна облекчено, но в този момент Сребърния сокол влезе внезапно в каютата.
Скай притвори очи и сякаш се смали цялата — сега той трябваше да изпита състрадание към нея. Веднага обаче съжали за решението си да се обърне към стената. Вратът не биваше да се посреща гърбом. И все пак не посмя да помръдне — нека си мисли, че е заспала.
Той заключи вратата отвътре. После се насочи към печката и там се спря вероятно за да си сгрее ръцете. Миг по-късно тя едва сподави вика си. Той седна до нея и цялото легло се разлюля. Ботушите му изтрополиха един след друг на пода. С болезнена яснота осъзна следващите му действия. Почти безшумно на пода се приземи мокра риза, след пея и панталонът. Това не можеше да се сбърка с нищо друго.
Според Скай в този момент той или щеше да я докосне, или пък да се обтегне до нея. Нищо подобно не се случи. Пиратът стана, пресече цялата каюта, отнякъде долетя звън на стъкло — явно, че си наливаше коняк. Тихият му смях подсказа, че е забелязал липсата на известно количество в гарафата. Веднага след това покрай нея се възцари застрашителна тишина.
Съвсем неочаквано усети докосването — тъй нежно, тъй ефирно. За малко да трепне от изненада. Пръстите му я галеха по раменете, загърнати от покривката, след това преминаха по гърба и се спряха на бедрата й. Тя прехапа долната си устна и не издаде нито звук. Очакваше следващите му действия и се молеше. Той обаче отдръпна ръката си и легна до нея. Само малко търпение докато заспи и тогава… той оставаше в нейна власт.
Напразно обаче се надяваше да чуе до себе си равномерното, дълбоко дишане на спящ човек. Въпреки късния или по-скоро ранен час, слънцето вече се издигаше на небосклона, Сокола не спираше да се върти неспокойно. Каютата просветляваше все повече, а той все още не искаше да заспи.
Скай чакаше ли, чакаше…
Докато по някое време престана да чака. Умората или конякът я налегнаха и тя заспа преди него.
Минути по-късно, или пък бяха изминали часове, се пробуди, примига няколко пъти, осъзнавайки, че се намира в леглото на пират и то само по гащички, чорапи и жартиери, завита в покривка, в чиито гънки бе скрила и сабя. Сега беше моментът да определи тактиката си, да се обърне към врага и да го погледне право в лицето. Когато обаче погледът и се проясни съвсем, тя разбра, че насън вече се е извъртяла към него.
Той лежеше по гръб със спуснати клепачи, а безредната му черна коса се спускаше върху челото.
Отредено й беше обаче тъкмо тази заран да осъзнае докрай колко привлекателен е този разбойник и мошеник. Дори и насън мъжът до нея си оставаше представителен, широкоплещест, мускулест, опален от слънцето. Тъмни косъмчета се виеха по могъщите му гърди, който постепенно преминаваха в тънък кръст и не по-малко стройни бедра… Кръвта се покачи в лицето й. Погледът спря дотук и бързо-бързо се върна на лицето му, откъдето вече я гледаха неговите очи. Той й се усмихна дружелюбно.
— Е, лейди Кинсдейл, готова ли сте вече да изпълните обещанието?
Руменината в лицето й се сгъсти още повече; да имаше как, щеше да се хвърли сред морските вълни. Сокола се завъртя рязко към нея и я погали по слепоочието, а тя импулсивно оттласна ръката му. Искрящите му очи я смущаваха, затова не отделяше поглед от тавана на каютата.
Той се премести още по-близо до нея, обхвана брадичката й с ръка и я принуди да отмести погледа си към него.
— Аз ви предупредих, госпожице.
— Сега съм уморена.
— Така ли?
— Изтощена съм до смърт. Кажете сам, възможно ли е в състоянието, в което се намирам, да изпълня своето обещание?
— Вие сте просто една малка лъжкиня, лейди Кинсдейл. Не знам защо ми се струва, че вие изобщо не възнамерявате да спазите нашата малка уговорка.
— А вие пък сте пират, сър! — просъска Скай. — Най-гнусната паплач сред хората! Кажете сам, има ли на този свят порядъчен мъж, който да повярва истински, че една лейди е в състояние да спази такова едно обещание?
— Гнусна паплач, така ли? Вие ме обиждате, ми лейди!
— А вие… Вие ме обиждате още повече като…
— О, не, милейди — прошепна той и пръстите му бавно запълзяха по шията й. Неспособна нито да помръдне, нито да се противопостави, тя се загледа в; него, прикована от сребристосивите му очи, които сякаш искряха. — А сега помислете малко! Ами ако на мое място тук лежеше Едноокия Джек, а? Със сипаничавото си лице и разядените вонящи зъби? Да не говорим пък, че целият беше въшкав! Не разбирате ли, че за вас аз представлявам твърде удачно попадение?
— Кучи син!
— Може би. — Пръстите му продължиха да се разхождат надолу и се спряха в подножието на една от гърдите й. Скай стисна зъби. Някак трябваше да се добере до сабята. В един миг с връхчето на един пръст той погали зърното на гърдата. Тя изписка възмутена и ръката му се отдръпна. Сокола се обърна и скочи от леглото. Започна да се разхожда из каютата, без да обръща никакво внимание на голотата си, а тя придърпа покривката още по-плътно до ръката си и усети хладината на стомана. Планът й да го изненада по време на сън се провали. Сега вече си имаше работа с буден и отпочинал противник.
На вратата се почука. Сокола изруга тихо, дръпна един чаршаф от леглото и го уви около кръста.
Скай пък придърпа бързо и нервно завивката и покри разголените си гърди.
В каютата влезе хубавецът, когото наричаха Робърт. В ръцете си носеше поднос.
— Кафето, капитане. Не мога да предложа на милейди сметана, но в последно време, нали знаете, не ни се е мяркала крава. Затова пък си имаме захар, а готвачът бе тъй любезен да ви изпрати хрупкави хлебчета.
