— Лъжете, милейди, макар и за мен това да не представлява нищо ново.
— Не лъжа. Бих се почувствала ужасно, ако видя този човек на бесилката.
— Добре, а ако видите мен?
— Знаете вече. Когато клупът се увие около врата ви, аз ще ликувам най-много от всички.
В погледа му не можеше да се прочете нищо.
— Вярвам на думите ви, но съгласете се все пак, че първо трябва да ме хванат, нали?
— Възможно е например Робърт да ви предаде.
— Мислите, че се е поддал на очарованието ви?
— Ни за миг не съм възнамерявала да му замайвам главата… пък и едва ли щеше да ми се удаде.
— Радвайте се, че не се е стигнало дотам, госпожице. Защото в противен случай щеше да се наложи да го убия.
При тези думи дъхът й спря. Сега той лъже, мина й през ум. Можеше ли обаче да бъде сигурна? Мъжът срещу нея бе истинска загадка.
— Предупреждавам ви, Скай — продължи той — Внимавайте много, когато си имате работа с екипажа ми. Всеки, който ви докосне, ще умре.
Хората ви изобщо не ме интересуват! Искам просто да получа свободата си.
— Скоро ще бъдете свободна.
В този момент почукване на вратата прекъсна разговора им — беше Робърт.
— Ваната, капитане.
— Вкарайте я вътре.
Двама от моряците внесоха ваната, а през това време Скай се притисна в един ъгъл. Други пък ги последваха с пълни кофи вода. И всички те явно я виждаха в тънката й нощница, заглеждаха я като някаква уличница. След това напуснаха каютата, а Робърт спомена, че на печката имало още един казан с вода, след което си тръгна и той, а тя трябваше да остане сама със Сребърния сокол и димящата вана.
— Банята ви очаква — оповести той церемониално.
— Не искам да се къпя.
— Моите хора положиха толкова усилия за вас, милейди. Не ви ли е жал поне за топлата вода…
— Наистина, жалко за водата. А дали не бихте били тъй любезни да излезете, докато се изкъпя?
— Не, не бих!
— Отрепка такава! — просъска Скай.
— Повтаряте се, милейди.
— Я престанете, моля ви.
— Да престана какво? Правя всичко, което е по силите ми да бъда добре възпитана отрепка. Затова и не искам да се карам с вас, благородната дама.
— Боже, какъв абсурд! Едно трябва да ви е ясно — докато вие сте тук, няма да се къпя!
Сокола подигна вежди и тя забеляза, че независимо от глупавата размяна на „любезности“, той в никакъв случай не се намира във ведро разположение на духа.
— Какъв жесток човек сте вие, лейди Кинсдейл! Плътта ми още пари след тази нощ, в която лежахте в обятията ми и аз не ви дарих с нищо друго освен с утеха. Връщам се обаче в собствената си каюта и какво да видя — вие се каните да се хвърлите на врата на втория ми помощник. А като капак на всичко — искам да отпочина след изнурителен труд и какво се получава, вие ме изхвърляте. Имайте поне малко милост, милейди!
— Трябвало е да станете артист, сър. Щяхте да упражнявате една почтена професия и със сигурност щяхте да имате успех.
— Слушайте, Скай, няма да напусна каютата си.
— А пък аз няма да стъпя във ваната.
— Мога да ви принудя, ако поискам.
— Да ме принудите можете, разбира се, но това ще бъде против волята ми.
— Да разбирам ли, че искате отново да бъда груб с вас?
Тя процеди през зъби:
— Да става каквото ще, но няма да се къпя.
Разсъдъкът ли я бе напуснал? Животът й тук щеше значително да се облекчи, ако се признае за победена. Но как да надвие гордостта си?
— Бог да ви е на помощ тогава! — извика той и внезапно скочи. Тя се притисна стресната до стената Каква глупачка се оказа. Сега той ще се нахвърли върху нея, ще разкъса всичко по тялото й, ще я хвърли гола в димящата вода и после, после… Тук мислите й се оплетоха и тя се отказа да продължи.
— Почакайте малко! — проплака тя, но без да обръща внимание на вика й, той тръгна бавно към нея. — Милейди, не влезете ли във ваната… — Той спря, и тя се приготви да посрещне насилието. — … тогава ще се изкъпя аз. — Казвайки последните думи, Сокола започна да разкопчава панталоните си.
— Какво казахте? — промълви тя смаяна.
Сокола захвърли ризата си на пода и изу единия ботуш.
— Ами не смятам да хвърлям топлата вода.
— Ама… Вие не може просто така да… — Скай замлъкна, а вторият ботуш се приземи шумно до първия.
— Та какво казахте, че не може? — поиска да се осведоми Сребърния сокол с учтив глас.
— Не можете така да се къпете в мое присъствие.
Той се разсмя от сърце.
— Мога, милейди, и как още мога, да знаете!
Още преди той да си свали панталоните, Скай му обърна демонстративно гръб и заби прилежно поглед в стената. До слуха й достигна плисък — явно влизаше във ваната — и доволно пръхтене.
— Сър, притежавате морал на…
— Може би на отрепка? — довърши той.
— На канален плъх!
— Да, за щастие не всички, могат да лицемерят… Ще бъдете ли тъй любезна да повикате Робърт, милейди? Нека донесе друг сапун.
— Няма да извикам Робърт!
— Ама в такъв случай ще се размириша на французки бардак! — заоплаква се той. — Хайде, извикайте го!
— Няма пък да го извикам!
— Като е така, ще го извикам аз.
Водата отново се разплиска и тя, без да нека, обърна глава. Загърнат в кърпата, предназначена първоначално за нея, Сокола се отправи към вратата и я отвори.
— Мистър Ероусмит! Имам нужда от вас!
Робърт сигурно беше свикнал да изпълнява светкавично нарежданията на своя господар, защото не бяха изминали и няколко секунди и той изникна пред вратата. Малко по-късно донесе и калъп сапун с тръпчив аромат.
Сребърния сокол отново се топна във ваната и си затананика. Скай успя все пак да забележи, че на връщане той забрави да спусне резето на вратата.
— И недейте да хвърляте тези крадливи погледи през рамо, лейди Кинсдейл! Разрешава ви се да ме разглеждате съвсем открито и колкото ви душа иска. А освен това очаквам от вас да изпълните най-сетне своето обещание.
— Съвсем скоро ще лежите заровен някъде без гроб, докато се сплуете — отвърна тя нежно.
— Възможно е, само че преди това ние с вас… Я елате тук да ми измиете гърба.
— Да, и преди да се сплуете, заровен някъде без гроб, ще пукнете от противно душевно заболяване.
— Позволете да се усъмня. Но както и да е — няма ли да ми се притечете на помощ?
— Дори да умирате от жажда, пак няма да ви помогна!
— Госпожице, подлагате търпението ми на тежко изпитание.
— Тъй, тъй — измърмори тя с неудоволствие. Изнервяше я обстоятелството, че трябва да стои с гръб
