му по нея.
Наум прокле слабостта си. Та той е пиратският капитан Сребърния сокол, от когото се страхуват надлъж и нашир. Той е човекът, който може да си позволи всичко — да хвърли тази жена на кревата си, да разкъса брутално роклята й, да слее тялото си с нейното, да изтлее, да загине в нея… В края на краищата от това ще спечели и реномето му…
Тази жена щеше да погуби разсъдъка му. Бореше се със сърцето си, с душата и плътта, която заплашваше неговия разум. По устата му премина крива усмивка.
— Целувате се прекрасно, милейди. Устните ви са сладки, а тялото обещава наслади. Сигурен съм, че поне за известно време от вас ще излезе добра компаньонка. Само че темпераментът ви е като че ли малко опърничав. Е, нищо — няма начин баща ви да не плати висок откуп за вас. Или баща ви… или пък лорд Питрок Кемерън. Впрочем, не съществува жена, която да струва толкова злато и сребро. Освен това си мисля, че за някои неща ви липсва просто опит.
— Да ви вземат мътните! — изкрещя Скай. Очите й пръскаха синьозелени искри.
— Милейди, това са слова, които могат да се чуят единствено от устата на мошениците и негодяите, с който кръстосвам моретата. Моля ви, опитайте се да контролирате своите емоции, защото в противен случай може отново да ми се прииска да ви поукротя.
Ответът бе гневна ругатня.
— Вероятно се отнасям с вас твърде меко и добродушно. Трябва да ви напомня обаче, че мога да обърна и другата страна.
— Меко и добродушно, няма-що! — извика тя с презрение, но веднага пребледня. Спомни си за неговата жестокост, грубостта му в деня, в който бе изпочупила кафения сервиз и купата за мармалад. Наблюдаваше го със страх, защото долови в словата му заплаха, надхвърляща въображението й. Този мъж щеше да експлодира всеки миг — само една искра и фитилът щеше да се подпали. Но тя тъй копнееше да го уязви, да го унижи… Ненавиждаше го с всяка фибра на тялото си. Не можеше да го понася… не можеше да понася и себе си.
Тя изтърпя целувката му, изтърпя я и… и се наслади. Вярно, че я изненада. И все пак за нея няма никакво извинение. Сокола я привличаше, призна тя пред себе си. В прегръдката му позна някакво ново и неизпитано любопитство. Жарта, която излъчваше тялото му, проникваше без прегради в нея, дъхът и спираше, мислите изтляваха.
Та той е пират, мошеник и разбойник, мислеше тя. Е, а аз какво съм, щом като му разрешавам да ме целува и гали?
Изпъна рамене и изправи брадичка.
— Ако ще ме изнасилвате, сторете го най-сетне. Нека свършим с това мъчение! — О, как щеше да го унижи и посрами в мъжкото му достойнство…
— Какво казахте, моля? — попита той с учтива усмивка.
— Направете, каквото сте замислили. Така поне всичко това ще остане зад гърба ми.
— Вие май искате от мен да ви изнасиля?
— Да… не, разбира се — изрече тя смутено и докато разбере какво става, топ я взе на ръце и я занесе до леглото, познало толкова техни съвместни нощи.
Скай падна по гръб, а той легна върху нея. Не се чувстваше никак посрамен…
— Не! — изкрещя тя панически и се засъпротивлява отчаяно. Той само се изсмя, хвана китките й, бедрата му притиснаха нейните, а тя се заизвива безсилна под него.
— Как го искате изнасилването? — шепнеше той. — Гола или облечена? Предпочитате може би да ви разкъсам роклята?
— Не…
Обхвана ръцете й с една от своите и ги издърпа над главата й. С другата си ръка загали гърдите й и горещината, която излъчваха пръстите му, проникна през тънката материя, отделяща ги от беззащитната кожа.
— Дали да не го направим по-бавно, скъпа? — На гневния й пристъп отвърна с нагло хилене. — Или пък да ви подразня и помъча още малко, за да се насладя по-пълно на възбудата и съпротивата ви? — Върхът на пръста му откри връхчето на една от гърдите н, и, когато усети, че плътта се втвърдява от допира, страните и поруменяха.
— Престанете веднага…
— Е, взехте ли вече решение? Например бързо и брутално? Може например да ви затисна в стената, ще прехвърля красивите ви крака около моите бедра и ще свършим за броени минути. — Ръката му се спусна от гръдта й към бедрата и ги загали бавно.
Дъхът й спря.
— Моля ви… — изтръгна се сподавен звук от гърлото й.
— За какво ме молите? Да продължавам ли? Кой вариант си избрахте? Бързото и брутално изнасилване или предпочитате да действам като нежен прелъстител?
Скай притвори клепачи и скръцна със зъби.
— Някой ден ще увиснете на бесилката, така да знаете.
Смехът му я накара да отвори възмутена очи.
— Ама вие наистина се държите много предизвикателно, милейди. Но както вече казах, не смятам да ви обезчестявам. Сигурен съм обаче, че някой ден ние с вас ще се любим.
Лицето му бе тъй близо до нейното, в очите му се таеше тъй смущаващ блясък, че протестът й замря насред път. Имаше едно-едничко желание — мъжът да се отстрани от нея. Очарованието му заплашваше сериозно невинността й и това не можеше да се отрече. Макар и да твърдеше, че жената не струва златото и среброто, което са готови да дадат за нея…
Сега тя разбра, че той изобщо не бе имал, нито пък има намерение да я обезчестява. Искал е само да я измъчва и просто да се забавлява.
Тя се опита да измъкне ръцете си от хватката му.
— Никога няма да ви принадлежа доброволно! — просъска тя разярена.
Сокола не каза нищо, пусна я и се надигна от леглото. Отправи се към масата и се зарови в някакви книжа, обръщайки гръб на Скай. Известно време тя остана да лежи, като не смееше да помръдне. Накрая все пак се изправи, прехвърли крака през ръба на леглото и отметна кичурите коса от лицето си.
— Налага се да ви оставя за няколко часа, милейди. Може би дори и през нощта няма да съм тук. Ню Провидънс е лошо място. Притворете завесите. Не разрешавам да излизате на палубата.
Тя мълчеше, и затова я запита с остър тон:
— Разбрахте ли какво ви казвам?
Очите й заискриха гневно, но тя се овладя и отговори с мек глас:
— Каквото и да наредите, капитане, винаги на вашите заповеди…
— Лейди Кинсдейл, вие дори и не подозирате силата на моя темперамент. Ако обаче не се вслушате в думите ми, ще го опознаете истински.
Тя скочи от мястото си и викна разярена:
— И от какво да се страхувам, моля? Ще ме заключите тук, а екипажът ви няма да ме пуска навън. Защо изобщо си правите още труда да ме заплашвате?
Необходими му бяха няколко крачки, за да се намери до нея, сграбчи я за раменете и я разтърси.
— Защото не знам по какъв друг начин да ви вразумя, ето защо!
Без да каже дума, тя с всичка сила стовари крака си върху неговия. Струваше си да види как подигравателната му усмивка угасна и вместо нея се появява болезнена бледност. Но още в същата секунда тя изпищя пронизително, тъй като той я сграбчи, понесе я във въздуха, седна с нея на леглото и я стовари по корем върху скута си.
— Знаех още от самото начало, че няма да се мине без порядъчна порция пердах.
— Не, не, не! — изкрещя Скай и като не можа да направи нищо друго, го захапа за бедрото. Той замахна и ръката му се стовари тежко върху седалищните й части. Унижението и болката покараха сълзи в очите й. — Престанете да ме биете!
— Настъпихте ме най-подло, а след това ме и ухапахте. Настоявам веднага да се извините!
