— Защо да не платя аз например сумата!
— Не. С дамата ни… е-е-е… свързват някои неща, ще ми се да продължа там, където сме спрели.
— Е да, но нали казахте, че…
— Разбира се, че съм казал, Тийч. Струва ми се, има на какво да я понауча. И затова ще остане при мен докато уредя всички въпроси.
Тийч Черната брада… Скай се разтрепери цялата, когато разбра, че се бе натъкнала на един от най- страховитите пирати.
— Може би проблемът с капитан Логан може да се реши, ако му платите известна сума — предложи Тийч.
— Не искам пари! — извика Логан.
— А аз пък не откупувам никога това, което и бездруго си е мое — поясни Сребърния Сокол.
Скай, която го наблюдаваше смаяна и разлютена, внезапно изкрещя. Към него летеше Логан с размахана сабя. В последния миг Сокола се приведе рязко и сабята на неговия противник премина на косъм над главата му.
— Ах ти, нещастен страхливецо! Ще ме нападаш в гръб, така ли!
— Това е бой! — контрира го Логан. — А не някакъв си дворцов балет!
С могъщ удар Сокола изби оръжието от ръцете му. Един от свитата на Логан се изстъпи напред, за да отмъсти за господаря си… и в този момент в залата настана бъркотия. Размахаха се множество саби, закънтя стомана.
— Видяхте ли какво става заради вас! — просъска чернобрадият в ухото на Скай. — Със закона ние, мъжете, можем все някак си да се справим, но появи ли се жена, загубени сме. Няма ли да е по-добре да оставим глупаците тук да се самоизбиват, а ние да се измъкнем тихичко, а, госпожице?
Тя не разбра дали говори сериозно. Кръчмата се огласяше от пронизителни крясъци. Ранените се свличаха на пода или се блъскаха безпомощно в масите, кръв, бира и вино течаха като река. За Скай бе ясно, че премине ли веднъж това безумие, ще й прережат гърлото. Отчаяна и решена на всичко, тя дръпна светкавично сабята от ножницата на Чернобрадия и опря острието й под носа му.
Веднага ме пуснете, сър, и няма да ви се случи нищо.
— Боже, каква борческа натура! Върнете ми веднага оръжието!
Тя завъртя глава в знак на несъгласие и тогава той изкрещя:
— Мистър Клифърд! Сабята ми! — Желаният от него предмет прелетя над главите на биещите се и се спря в ръката на пирата. Той се ухили. — А сега ще си върна трофея, госпожице.
Тя парира сръчно първия му удар.
— Гръм и мълния, я как умее да си служи със сабя! — извика той изненадан.
Поначало Скай не възнамеряваше да се бие с него, а по възможност да си пробие път през тълпата освирепели мъже. Разчиташе на сръчността и пъргавината си. Някои от пиратите се опитваха да я задържат, но я изпускаха с рани на различни места по телата си. Непосредствено до вратата девойката се натъкна на струпани едни върху други бъчонки с вино. Тя инстинктивно блъсна купа и бъчонките нападаха и затрополиха по пода. Някои се пукнаха, други направо се разцепиха и винен порой заля пода.
— О, Боже, разорен съм! — проплака гостилничарят, а сламеноруса уличница размаха заканително юмрук към Скай.
— Ще съжаляваш за това, момиченце!
Скай не й обърна внимание, тъй като беше изправена пред по-голяма опасност. Стоеше с гръб към стената, а през това време към нея се стичаха все повече и повече разгневени моряци.
— Насам, при мен! — Сокола си запробива път към нея и отхвърляше назад всички, които се опитваха да я нападнат. Едного улучи по крака, на друг прободе рамото, а трети се просна на пода с прерязано гърло.
Не след дълго Сокола се озова до Скай. Тя успя да забележи, че острието на сабята му се е отчупило и чу задъханото му нареждане:
— Дайте ми сабята си!
Тя се поколеба за миг. Ако не го послушаше, вероятно и двамата щяха да намерят тук смъртта си… Сокола не я изчака и издърпа оръжието от ръката й. Бързият поглед, който й хвърли, обещаваше скорошна разплата, след което цялото му внимание се насочи към нападателите. Наново зазвънтя стомана. В движение той ловко успя да се измести заедно със Скай от неблагоприятната позиция до стената. В този момент и хората му успяха да се включат в битката. Постепенно всички те си пробиха път до вратата.
Зад гърба им нападателите оредяха и на изхода хората на Сокола си имаха работа само с няколко души. Тук той извади златни монети от джоба си и ги хвърли на съдържателя.
— Мистър Фергюсън, ето за щетите, който ви нанесохме! — след това се обърна към Робърт и додаде: — Прикривайте гърба ми, Мистър Ероусмит!
— Слушам, сър, тъй вярно, сър!
Сокола сграбчи Скай за ръката и я извлече на улицата. Морето сигурно не беше далеч, тъй като миришеше на сол и подухваше прохладен бриз. Хората от екипажа тичаха след тях, последвани от дивашки крясъци.
Скай се препъна и Сокола я сгълча строго:
— Тичайте по-бързо!
— Не мога…
— Пресвета Дево, трябваше да ви оставя в лапите на тия типове!
— Лодките са вече пред нас! — извика някой. — Всички бързо на веслата!
Те се понесоха към кея и някой тласна Скай в първата лодка. Веднага след това до нея се приземи и Сокола, сложи взетата назаем сабя някъде до себе си и се хвана за веслата. Но в следващия миг в ръката му се намери дълъг пистолет.
Скай не забеляза мъжа, изплувал от водата, който държеше нож между зъбите си и протягаше алчно ръка към нея. Гърлото на пистолета припламна, мъжът изкрещя пронизително, изпусна ножа от зъбите си и очертанията му се стопиха сред вълните.
Скай погледна към сабята, когато лодката вече се отдалечаваше от кея и се пресегна към нея. Но още преди да я достигне, ботушът на Сокола застъпа ръката й и тя издаде пронизителен писък. Очите му гледаха по-хладно отвсякога.
— Браво, милейди, май наистина трябваше да ви оставя на съдбата ви — нахвърли се той върху нея и седна на пейката.
От брега долетяха ревове. Тълпата ги беше последвала чак до морската ивица.
— Преследват ли ни по вода, мистър Ероусмит? — попита Сокола.
— Не знам, капитане. Като че се колебаят.
Скай насочи погледа си първо към възбудените преследвачи на кея, премести го след това върху Сокола, а накрая се загледа в черната вода, която по абсурден начин я привличаше към себе си.
Тя трепна уплашена, когато Сокола хвана ръката й.
— Не, милейди. Не съм ви спасявал от тази паплач, за да ви загубя след това в морските дълбини.
Тя го слушаше неподвижна и полагаше усилия да не потрепери от ужас.
— И така, какво се случи всъщност на кораба? — запита той внезапно — Каква е съдбата на Жак Дьо Бре и на останалите?
— Жак… французинът е мъртъв.
Като чу това, Сокола изригна гневна ругатня по неин адрес.
— Той бе наистина добър човек… който загина заради вас, милейди! Вие обаче все още не сте ми разказали, какво стана на борда.
Все още стискаше ръката й. Мъжете на веслата също я гледаха вторачено. В нощната тъма тя усещаше върху себе си техните хладни, обвиняващи погледи.
— Е, говорете най-сетне! Слушам ви! — нареди Сокола.
— Логан се покатери на борда. Мъжът на наблюдателния пункт сигурно го е видял твърде късно, защото беше застрелян, преди да успее да ни предупреди. След това Логан застреля и французина.
Сокола изруга отново и пусна ръката й. Тя погледна към брега — никой не ги преследваше. Вятърът духаше силно и мократа рокля залепна за тялото й. Затрепери от студ. Състоянието, в което се намираше, я
