преобърне. Макар и да умееше да плува, смъртта на морското дъно бе вероятният изход — по-добре, отколкото да попадне в лапите на този звяр.
— Дръж я, Брайс! — извика пиратът и също се надигна. Лодката се разклати силно и Скай падна в топлата вода. Бяха съвсем близо до кея. Все ще стигне някак си до него… Но волите й я притегляха към дълбините.
Една ръка я сграбчи за косата и я задърпа болезнено. Скай понечи да закрещи, но глътна вода. Затеглиха я, някаква сила я повдигна, пред очите й проблеснаха светли снежинки… Малко по-късно тя разбра, че лежи на някакъв пристан. От всички страни долитаха гласове, топлият нощен въздух галеше лицето й. Притвори клепачи, отвори ги отново и загледа сатанинското лице на своя похитител. Започна да се бори със зъби и нокти, когато той започна да я загръща отново в одеялото, но всичко беше напразно.
Той я сграбчи и я метна като чувал с картофи на рамото си.
— Не се страхувай, миличка, не ми драскай бузата, защото след малко ще видиш наистина как тече кръвта.
В гостилницата цареше веселие — всички се смееха, пиеха, ядяха. Проститутките флиртуваха наляво- надясно и забавляваха мъжете с двусмислени закачки. Пищна блондинка заобещава на Сокола най- страхотната нощ в живота му, а той й отвърна, че за него думите й представляват огромно предизвикателство. През всичкото това време обаче мислите му бяха отправени към една друга жена.
Невинността вълнуваше сърцето му, но красотата й разбуждаше в него още по-вълнуващи и по- мъчителни мисли и желания. Проститутката шепнеше нещо в ухото му, а той се смееше ли смееше.
Когато обаче вратата на залата отхвръкна с трясък, смехът му замря като отрязан с нож. Той скочи от мястото си, без да обръща повече внимание на жената, която се изхлузи от колената му, и сложи ръка върху дръжката на сабята си.
Бе Логан, но не само той. С едната си ръка придържаше някаква фигура, преметната през рамото му, която се дърпаше и извиваше под одеялото, с което беше увита. В другата ръка държеше пистолет.
— Соколе! Нали казахте, че е в реда на нещата да присвояваме чуждия трофей? Така да бъде, сър, в чест на покойния ни побратим Джек аз си присвоих вашия трофей. Настоявам събраното тук братство да признае трофея за мой — при тези думи той захвърли вързопа на пода.
За ужас на Сребърния сокол изпод одеялото се надигна лейди Скай Кинсдейл. Влажната, разбъркана коса обграждаше лицето й като слънчев ореол. Мократа рокля бе разкъсана и мръсна. В големите й очи се четеше неподправен страх. Но дори и в това жалко състояние тя си оставаше дама, с горда, изправена осанка.
Как, по дяволите, се е озовала тук, запита се Сокола ядосан. Трябваше да я спаси непременно… за да й извие след това собственоръчно врата.
Внезапно тя се обърна и понечи да се затича към вратата, но Логан я блъсна силно и я запрати в обятията на един от моряците. За миг около нея се образува кръг от пияни мъже. Сокола реши да се намеси и напусна масата. Негодяите около Скай си я подхвърляха един на друг, докато накрая тя се строполи пред краката му. Повдигна глава и погледите им се срещнаха. Той така и не разбра какво точно изразяваха очите й — ужас или отчаян вик за помощ. Сърцето му се сви. Сега в край двамата витаеше смъртта.
По някакъв начин тя го беше предала! Независимо от заплахите и предупрежденията му. Усмихна се хладно.
— Само не казвайте, че не съм ви предупредил, милейди — проговори той тихо. И в този миг забеляза как Логан се отправя към него със сабя в ръка.
ГЛАВА ШЕСТА
Скай затаи дъх. Сребърния сокол отби първия удар, а тя скочи бързо и избяга по-далеч от дуелиращите се.
Двубоят бе честен. В сърцето й се примесваха страхът от изхода му и особеното очарование, което излъчваше тази зловеща сцена. Противниците сякаш танцуваха красив смъртоносен танц. И двамата държаха левите си ръце на гърба, нападаха се постоянно и се отбраняваха, сабите разсичаха мощно въздуха и нощта сякаш започваше да шепти. Публиката се бе разделила на два лагера — едните насърчаваха Логан, а другите — Сокола.
Сокола преследваше неотстъпно съперника си. Логан скочи на една от масите, но тя се прекатури с трясък. На всички страни се разлетяха калаени чаши, вино и бира заляха пода.
Внезапно Скай усети някаква ръка на рамото си, отскочи уплашено и се извърна рязко. До нея се беше изправил висок, плещест мъж с нашарено от белези лице и гъста черна брада. Златни еполети украсяваха аленото му сетре, под което носеше къси панталони в тютюнев цвят.
Той я притегли към себе си и тя понечи да го захапе за ръката. В този момент обаче чу успокоителните му думи и се спря.
— Стой, момиче! Не съм враг. — Държейки я здраво, той се провикна към биещите се: — Братя мои, я оставете тези глупости и чуйте какво ще ви кажа! Ясно е, че вече не става дума за Джек. Вие, Логан, искате да видите противника си мъртъв на всяка цена, а вие пък, Соколе, искате да притежавате жената. Нека тогава да определим цена за нея. Имате думата, джентълмени. Колко струва според вас тази жена? В злато!
— Ехе, ще има наддаване! — раздаде се ликуващият вик па един от пиратите. — Давам сто испански златици!
— Сто и петдесет! — обади се друг.
— Двеста! — долетя от трето място.
— Хиляда дублона!
Хиляда?! — повтори Сребърния сокол невярващ. Хвърли бърз поглед към Скай и добави: — Не съществува на света нещо, разположено между краката на жената, което да струва толкова много пари.
— Зависи между чии крака! — изкрещя една проститутка, която премина с танцова стъпка покрай Скай и я ощипа по бузата. Тя пък й отвърна с як ритник по пищялката.
С пяна на уста жената понечи да се нахвърли върху Скай, но Сокола я хвана за ръката.
— Я, вие двете, престанете!
Две големи черни очи заискриха срещу него. Уличницата бе все още млада, а лицето й — хубаво въпреки дебелия пласт пудра.
— Тая ме ритна, Соколе. Ще й издера очите, така да знаеш!
— Вярвай ми, Мери, тя не е лесен противник. И я остави на мира, защото ще искам за нея откуп — при тези думи той побутна жената встрани.
— Ей, аукционът няма ли да продължава? — запита някой.
— Разбира се — отвърна чернобрадият, — и никои да не забравя каква награда очаква победителя!
Скай се заоглежда замаяна, а през това време всички обсъждаха цената й. Чернобрадият все още я държеше. От лявата си страна носеше сабя и Скай я засърбяха пръстите.
— Бяхме се спрели на хиляда! — додаде той. — Кой дава повече?
Сокола се приближи ядосан.
— Момичето не е публична собственост, Тийч. Аз съм я пленил, значи е моя и да му мисли този, който не е на същото мнение.
— Колко жалко! Всъщност и аз исках да залагам. Наистина ли е толкова скъпа, Соколе?
Погледът на Сокола се плъзна по фигурата на Скай сякаш искаше да я разсъблече.
— Тая жена е безценна. Реве като змей, а в леглото е същински кютук. Тялото й е страхотно, обаче е пълна бездарница, наложи ли се да го използва.
От възмущение Скай чак се задъха, а около нея избухна гръмогласен смях.
— Работата обаче е там, че е моя собственост, сър. Не съм свикнал да се разделям лесно с плячката си — продължи Сокола.
— Добре де, като е такава досадница…
— Ще получа за нея огромен откуп.
