имуществото си в честен двубой с Джек.
— Не е вярно! — извика Логан.
Сребърния сокол се обърна към Ан Бони.
— Мадам, не бихте ли споделили и вие мнението си?
Тя се усмихна, а през ума му мина: Някога и тя е била млада и е мечтала да бъде щастлива, както всички млади момичета… Не знаеше какво я е примамило точно в това пристанище.
— Мисля, че правото е на ваша страна, капитане. Фактите са ни известни и с това смятам въпроса за приключен.
— Благодаря ви, мисис Бони — Той седна на мястото си, а гостилничарят донесе още вино и пял куп агнешки бутове. — Май бързо-бързо се покрихте някъде, когато положението стана напечено, а, Фергюсън? — попита Сокола развеселен.
— Сър, покривът над главата ми е все едно от слама, защото вие, благородните господа, или ще се дуелирате, или пък палите наред. Жалките мебели тук мога много лесно да заменя с други, но собствената си кожа — не. Затова винаги гледам да ме няма, когато тук захвърчат искри.
Сокола се разсмя и доля вино на капитан Стоукър.
— Успокойте се, сър, въпросът се изясни по мирен начин.
— Логан не е човекът, който ще остави нещата току-така.
Сокола даде знак на музикантите и те засвириха отново. Някакъв моряк изля кана вино между гърдите на една от уличниците и тя се разкрещя. На друго място гръмна смях. Веселото, ведро настроение се завърна в залата.
— Боя се от това, че е голям побойник — продължи Стоукър. — Така може да ни навлече големи беди.
— Възможно ли е това? — запита Сокола усмихнат. — Както чувам, губернаторът на Северна Каролина е влязъл в комбина с един от нашите побратими. Казват още, че бил бая подкупен. С други думи, нашият златен век ще продължава вечно.
Стоукър поклати глава с тежка въздишка.
— Във водите на Каролина може и да сме в безопасност. Във Вирджиния обаче местният губернатор Спотсууд ни е подгонил като ловджийска хрътка.
— И аз съм чувал същото.
— Работата е там, че за да ни пипне, трябва първо да мине през Каролина, нали? — разхили се Стоукър.
Сокола го потупа по раменете.
— Тъй вярно, капитане. А сега да поговорим за нашите си работи. Трябват ми платно, игли за шиене, кафе и прясно месо. Да не забравя — и ром. Можете ли да ми доставите всички тези неща?
Стоукър кимна на един от своите придружители да му донесе мастилница, перо за писане и лист хартия, за да си запише поръчката.
На кораба Скай не бе охранявана от Робърт Ероусмит. На тропането и по вратата се отзова едър, як французин.
— Мадмоазел?
Телосложението на този мъж бе направо страховито, но кафявите му очи под черната къдрава коса гледаха меко.
— Извинете, господине, но внезапно ми прилоша. Трябва да изляза на чист въздух.
— Гръм и мълния! Трябва да си стоите тук, защото иначе капитанът ще ми откъсне главата.
— Ох — простена тя и се преви — чувствам се тъй ужасно.
— Е, добре, съгласен съм, ще ви изведа. Опрете се в мен.
Скай се усмихна благодарно и го хвана под ръка. На палубата тя пое дълбоко въздух. Всичко мина по- леко, отколкото си мислеше. Той я изпроводи до перилата, а тя през това време се оглеждаше крадливо. Очевидно корабът бе почти безлюден. Само горе, на наблюдателния пункт, можеше да се види един моряк.
Непосредствено до корпуса се поклащаше лодка, а от кораба висеше плетена стълба. Изкушението бе твърде голямо.
— Сега по-добре ли сте, мадмоазел?
Искрената загриженост на този мъж предизвика в нея някакви угризения на съвестта, но тя побърза да ги отхвърли. Приседна на една от бъчонките до перилото.
— О, вече много по-добре, господине — отвърна тя с широка, лъчиста усмивка. Сега е моментът, реши тя, сега или никога. Измъкна светкавично сабята му от ножницата и опря острието под брадичката. — Приемете моите извинения, господине, но още тази нощ смятам да върна свободата си…
— Мадмоазел, какво правите! — протегна ръка към нея, но се вкамени, щом усети, че сабята се забива по-дълбоко в кожата му.
— Сега се качваме на тази лодка и отплуваме към брега. Ако ме нападнете, ще ви убия — с крайно неудоволствие, разбира се, тъй като, изглежда, сте твърде свестен човек за живота, който сте си избрали. Въпреки това няма да се поколебая и за секунда да ви разпоря търбуха отгоре до долу. — Пиратът не каза нищо и тя натисна острието малко по-силно в плътта му. — Ясно ли е?
— О, да, мадмоазел… обаче… — започна той, но начаса млъкна, тъй като наблизо отекна гръм.
Вахтеният на наблюдателния пункт се строполи окървавен на палубата. Скай скочи и се разпищя от ужас.
— Боже мой! — Французинът престана да се съобразява със сабята и се огледа, за да види откъде идва смъртта.
Някакъв мъж се прехвърли през перилото, захвърли димящ пистолет върху дъските на палубата и взе в ръка пушка. Дясната страна на лицето му бе обезобразена, а ледените очи едва се подаваха изпод нахлупената над челото шапка. Грозната усмивка разкри ред гнили зъби. Дъхът на Скай спря, когато видя стоманената кука, подаваща се от десния му ръкав. Злодеят се прицели във французина и стреля без всякакво предупреждение.
При вида на строполилия се в локва кръв мъж, тя се разпищя. Можеше да разчита единствено на сабята си. Извади я решително. Непознатият срещу нея се ухили още по-гадно.
— Ама вие сте били по-миличка дори от злато — изрече той и кимна с глава.
Усети се късно. Едва в последния миг успя като през мъгла да съзре втория пират, стъпил на борда. Тежък удар по главата и тя се срути в безсъзнание на палубата.
Някъде наблизо се плискаха вълни. Усета, че се клатушка насам-натам. Весла се потапяха във вода. Отвори широко очи. Обгръщаше я дълбок мрак. Завили я бяха с някакво одеяло. Освободи се от грубата вълнена материя и загледа лицето на пирата със стоманената кука. Сабята му бе насочена към шията й.
— Хич не се учудвам, дето Сокола се е вкопчил тъй в тоя „Силвър месенджър“. Ако и вие сте част от трофея, няма какво да си говорим… Трябвало е да ви пази по-добре. Брайс ви е забелязал как надничате през прозореца и кой знае защо ми хрумна да дойда и да си ви прибера. Разбира се, не съм си и помислял, че ще ви видя на борда. Това опрости много нещата, за което сърдечно ви благодаря. — Зад нея съучастникът му продължаваше да гребе усилено. Краят на сабята повдигна една от къдриците й. — Какво щастие, че ви открих! Значи, не само ще му видя сметката на тоя Сокол, ами ще си направя и удоволствието с вас, скъпоценна.
— За целта ще трябва първо да ме убиете! — изсъска тя гневно.
Ухилен, той се приведе към нея.
— Защо не, и това е възможно.
В този момент тя реши да промени тактиката.
— Трябва да знаете, че струвам цяло състояние. Ако не ми сторите нищо и ме пуснете на свобода, то…
— Съжалявам, хубавице, но тук става въпрос за отмъщение, а не за пари. Брайс! Действай по-бързо! Трябва да хванем Сребърния сокол в „Златният англичанин“. Нека ни види със сладката плячка.
Буквално я втрисаше от студения поглед и зловонния дъх на устата му. Не, никога нямаше да позволи на това животно да се гаври с нея. По-добре да умре… Тя стана рязко с надеждата, че лодката ще се
