Той изруга гневно.
— И къде, моля, щяхте да избягате? В обятията на Логан? Бия ли ви? Гладувате ли при мен? Какво ви кара да търсите убежище при човек, който ще се отнася с вас жестоко и без капка уважение?
— Пуснете ме веднага! — прошепна Скай, останала съвсем без дъх.
— Преди да изпълни желанието й, той докосна с устни шията и раменете. — Кой знае, може пък наистина да струвате хиляда дублона.
Тя покри шията си с ръце, а мъжът не отделяше очи от тялото й и погледът му сякаш я събличаше. Той повдигна вежди и се почеса колебливо по брадичката.
— В сегашното ви състояние все пак не бих… По-добре първо да се изкъпете.
Тя грабна една възглавница от прозореца и я хвърли по него с всичка сила. Той успя да я хване и се ухили.
— За да ви доставя удоволствие, така ли? — изкрещя Скай. — Няма да стане!
— Тази вечер пристигаме в Боун Кей — поясни той. — У дома.
— Трябва ли да се радвам?
— Аз поне се радвам. И кой знае? Може би ще дойде моментът, когато най-сетне ще разберете дали си е струвало да полагам толкова усилия заради вас. Пък и хилядата дублона, които пропуснах да спечеля…
— Баща ми ще плати…
— Има ли толкова?
— Не знам. Ако той няма, ще ме откупи годеникът ми. Може би знаете, че спада към най-богатите мъже във Вирджиния.
— Да, но аз знам също, че той знае какво е вашето отношение спрямо планираната сватба. Никой няма да седне да плаща за момиче, което го презира.
— Да, но аз изобщо не презирам лорд Кемерън.
— Наистина ли? Не се съмнявам, че думите ви ще стоплят сърцето му. А сега ще ме извините, лейди Кинсдейл. Вече приближаваме Боун Кей. Боя се обаче, че на нашия приятел Логан дотолкова му е допаднало враждебното ви отношение към мен, че може да му се прииска да си премерим силите в открито море. Така че, налага се да се завърна на палубата, където вече ме чакат — поклони се церемониално, отправи се към вратата, но насред път се обърна още веднъж към Скай. — Ще заръчам да ви донесат ваната и топла вода.
— Не си правете труда. Предпочитам да си остана така, тъй като в това състояние не ви харесвам.
Това бе заповед, милейди — отвърна той с усмивка. — А ако продължавате да се дърпате, ще ви дам да се разберете.
Не казахте ли преди малко, че някой може да ви нападне?
Логан може спокойно да заповяда с топовете си. Ако много настоявате, можем да започнем битката още тук, в каютата. Мистър Ероусмит!
По всичко личеше, че смята сериозно да се заеме с нея. Тя тропна гневно с крак.
— Изчезвайте оттук! От този момент ще изпълнявам безропотно всичките ви заповеди, капитане!
— Много добре — изказа задоволството си той. В очите му проблеснаха весели искри и тя се досети, че не й заповядва да се къпе, а просто иска тя да се почувства по-уютно. Този мъж бе неин враг наистина, но не можеше да отрече неговата храброст и решителност… Както и необичайната толерантност и още по- странна нежност, с която я утешаваше в трудни за нея моменти.
— Почакайте малко! — извика тя, когато той отвори вратата.
— Да, госпожице?
— Благодаря.
— Благодаря? — повтори той учуден.
— За лампата — прошепна Скай.
— О, няма защо — отвърна Сокола след дълго мълчание, излезе от каютата и спусна резето зад себе си.
Не след дълго Робърт донесе закуската, а други моряци внесоха ваната и няколко пълни кофи с вода. Скай отново усети върху си погледите на тези хора. Сигурно ме презират, мислеше си тя. Когато обаче вдигна очи, не видя омраза в техните. Последният, който напускаше каютата, дори се поусмихна.
— Вчера вечерта се държахте много смело, лейди Кинсдейл. Изобщо жена, която да вземе да заплашва чернобрадия Тийч със собственото му оръжие, абе, голяма работа…
— Махайте се, Роджърс! — разпореди се ядосан Ероусмит.
— Слушам, сър. Всичко хубаво, лейди Кинсдейл.
Резето отново се спусна и Скай въздъхна с неудоволствие. Приближи се до прозореца и загледа морето. Наистина ли Логан ще нападне кораба? Потръпна цялата при тази мисъл. Знаеше много добре, че излъга Сокола. Разбира се, че той е по-добър от останалите — мъж, достоен за уважение. Да не беше пират, щеше със сигурност да му се възхищава.
Почти целия следобед Скай прекара в дрямка до прозореца. Внезапно я стресна топовен изстрел.
Тя скочи стъписана от мястото си и погледна навън. Корабът забавяше ход и тя съзря бряг. От лявата страна се простираха бели пясъчни ивици. Вдясно се виждаха тухлени кули, разположени от двете страни на тесен канал. Точно към този канал се насочваше корабът.
Тя седна отново. Сърцето й се разтуптя бясно. Домът на Сокола…
На една от кулите в ответ също изгърмя оръдие. Корабът навлезе в канала. Отвсякъде долитаха смехове и благопожелания. Съвсем скоро се долепиха до дървен кей и от кораба някой спусна дъската. Мъжете наизскачаха от кораба, посрещнати с радостните възгласи на приятели. Кой знае защо тук присъстваше и някакъв дамски комитет.
Скай наблюдаваше през прозореца как млади и по-възрастни жени се хвърляха по вратовете на моряците. Очевидно Боун Кей представляваше малка община, управлявана от Сребърния сокол. Появи се и той, висок, строен, учудващо елегантен в черния си редингот и къси панталони. Дребна руса жена му извика нещо. Той я вдигна усмихнат във въздуха и я завъртя лудо в кръг. Нещо жегна Скай в гърдите и тя запреглъща, за да прогони тази странна болка. Мразеше го, не искаше да има нищо общо с него. По-добро от това не можеше и да има — той се завръща в обятията на своята любима.
В този миг в каютата влезе Робърт Ероусмит и се поклони.
— Ще ме последвате ли, милейди?
— Къде трябва да ида?
— Вашата стая в замъка ви очаква. Там ще бъдете в безопасност.
— Значи пак пленничка?
Той се поколеба.
— Да, но с целия полагаем се комфорт, милейди.
Хвана го под ръка и той а изведе на палубата. Минаха покрай платна, завити на руло, и се спуснаха по дъската. На кея се възцари мълчание. И мъжете, и жените се вторачиха като по даден знак в Скай и Ероусмит, след което заотстъпваха, за да им направят път. На бял кон ги очакваше Сокола с нахлупена на челото шапка с перо.
— Добре дошли в гнездото на Сокола, лейди Кинсдейл! — извика той, наведе се рязко, обхвана талията й и я вдигна при себе си на седлото Двамата се понесоха в галоп, а смехът му огласяше околността.
ГЛАВА СЕДМА
Ездата не продължи дълго. Скай още не беше се вкопчила както трябва в гривата на жребеца, когато пред нея изникнаха високи зидове. Огромна порта от ковано желязо ги пропусна в просторен двор. Сокола запря коня, скочи долу, сне Скай от седлото и докосна с пръсти шапката си.
— Домът ми е на ваше разположение, милейди.
Той отведе коня зад ъгъла. Погледът й го изпроводи, докато се скри, а след това се огледа удивена. Никой не дойде при нея да я завърже или прикове и все пак бе ясно, че е пленничка — просто не беше възможно да се избяга. Сокола бе избрал местоположението на своята крепост много сполучливо — от всички страни островът бе заобиколен от рифове и плитчини, който вещаеха смърт за неопитния моряк,
