към него и не може да го държи под око. И все пак се налагаше да издържи и да не се обръща.
Мисълта й отново се насочи към незаключената врата. Може би пък — ако се престори на послушна…
— Лейди Кинсдейл… — започна Сокола, но тя се обърна бързо към него и той замлъкна. Лежеше отпуснат и спокоен във ваната и се усмихваше. Беше опънал крака, а ръцете му се опираха на ръба на ваната. — Колко мило от ваша страна, госпожице! А сега ще ми насапунисате ли раменете и гърба?
Тя отвърна на усмивката с усмивка, отправи се към ваната и… я подмина бързо. Но в мига, в който вече се измъкваше през вратата, нещо хвана нощницата й, чу се неподражаемият противен звук на раздран плат. Тя изкрещя и цялото й тяло се извъртя. Той стоеше зад нея мокър и гол, а в ръката си държеше част от нощницата й. Тя издаде сподавен вопъл, когато забеляза, че долната част на тялото й е разголена.
Още малко и щеше да успее. Дали имаше изход за нея? Ако ли не, оставаше морето. Пиратът обаче се оказа по-бърз. Той захвърли в този момент парчето памучен плат, сграбчи Скай за раменете, завлече я обратно в каютата и затвори вратата. Този път спусна резето. Обърна се бавно към нея и се усмихна — усмихна се заплашително като сокол, в чиято човка се гърчи полска мишка. Постепенно усмивката му угасна и със злокобен глас каза:
— Играта свърши, милейди. Вие така и не можахте да разберете колко е важно да изпълнявате безпрекословно нарежданията ми. Отсега нататък обаче ще правите, каквото ви кажа.
Тя се опитваше с усилия да прикрие голотата си с остатъците от ризата. Устните й трепереха издайнически, въпреки че не искаше да покаже колко се страхува. Решимостта й обаче се разклати в момента, в който той направи първата си крачка към нея. При втората крачка отскочи с писък назад, но той я задържа за китката и я притегли към себе си. Опари я топлината на тялото му. С едно внезапно движение той смъкна от тялото й каквото беше останало от нощницата.
Устните му бяха тъй близо, че дъхът й направо секна. Мократа му гръд я заслепяваше под лъчите на слънцето, което огряваше каютата. На Скай й се искаше да изкрещи, но не можеше, защото все още не й достигаше дъхът. Целият свят заплашваше да се срине. Всеки миг можеше да се срути на пода и Сокола нямаше да я пожали.
— Банята ви чака, милейди. — Думите му се примесиха с бяла пелена, която премина по устата й, слей това я вдигна високо и я положи във ваната. Тя инстинктивно прибра колене и ги притисна към гърдите си. Сребърния сокол уви бързо косите й и ги за върза на възел, за да не се измокрят. Водата бе приятно топла, но тя все още мръзнеше и трепереше цялата.
— Ако вие миришете на французки бардак, това си е в реда на нещата. — Стоеше зад нея и преди да разбере изобщо какво става, той прокара по тила, ръцете и раменете и кърпа, напоена с нежен аромат. Тя запротестира и се изправи, но с това нещата се влошиха още повече, тъй като сега вече той беше в състояние да насапуниса и гърдите. За кой ли път дъхът й спря, пръстите му докоснаха розовите връхчета, те набъбнаха и през тялото й премина жарка вълна. Сокола се приведе към нея, погледите им се срещнаха. Странният магнетизъм на очите му сякаш парализира цялата й воля. Не беше способна да помръдне, единственото, което можеше да възприеме все още, бе бесният бяг на сърцето. Обзе я паника. Той хвърли кърпата във водата и ръката му легна неподвижна върху нейните гърди.
Сред горещите изпарения устата й бе засъхнала. Вложи последните остатъци от воля, за да отхвърли от себе си необичайното вцепенение, да навлажни с език устните си и да проговори с дрезгав глас:
— Моля ви…
Сокола изруга полугласно, извърна се и Скай се потопи отново цялата във водата. Долови бързината, с която навличаше панталоните си. Бос и разголен над кръста, той излетя от каютата и от външната страна спусна резето. Девойката се разбърза, излезе от ваната и се подсуши — нали той можеше да се завърне всеки миг. Хавлията все още ухаеше на мъжкия сапун — фин и тръпчив.
Взе чиста блуза от раклата и се заоблича, като не пропусна нито една подробност — корсаж, чорапи, жартиери, фусти. Светлосинята ленена рокля придоби постепенно формата на камбана.
Този ден Сокола не се завърна в каютата, вечерта също го нямаше. Робърт дойде с няколко други моряци и всички заедно изнесоха ваната и кофите. По-късно й донесе храната.
Тя заспа на масата.
Много по-късно се събуди, но в леглото. Запита се, как ли е попаднала там. Да не би да се е превърнала в сомнамбул? Роклята й заедно с всички останали неща бе на тялото й, нямаше ги единствено меките кожени обувки. Нима Сребърния сокол е бил тук?
Той бе сдържал думата си — двата фенера светеха.
Все още замяна, тя полегна обратно на леглото и прегърна възглавницата. Изведнъж разбра, че мъжът до нея й липсва — както и нежността, с която я утеши предната нощ.
Не дойде и на следващия ден. Робърт Ероусмит сервира закуската и обеща по-късно да се върне и да я изведе на палубата, Тя не попита за капитана и реши повече да не вкарва втория помощник в правия път. Спомни си думите на Сокола, че всеки предател неминуемо ще намери смъртта си.
По обед Робърт я изведе. Мъжете на палубата я посрещнаха много учтиво — отдаваха й чест или пък се покланяха. Духаше лек попътен вятър. От Сокола нямаше и следа. Скай се облегна на перилата на десния борд и се остави на вятъра да поиграе с косите й и да я милва. Робърт посочи в далечината брега на Флори: да, тя кимна разсеяно.
— Всъщност, какво стана с камериерките ми от Ирландия? — запита тя неочаквано. — Живи ли са още… ?
Стори й се, че Робърт сподави усмивката си, но след това отговори със сериозен тон:
— Разбира се, че са живи, милейди. Сигурен съм че ще си ги получите обратно във Вирджиния.
— Това е добре. Погрижете се това наистина да стане! Баща ми ще плати и за тях!
— Сокола ще бъде уведомен, милейди.
— Впрочем, къде е той? — изплъзна се от устата й и веднага се презря заради този въпрос. Какво я интересува той? Отсъствието му бе добре дошло за нея, каквото и да се криеше зад него.
Е-е, има си работа. Ще бъде зает, докато стигнем Ню Провидънс.
— Това е чудесно — отвърна Скай беззвучно.
Както наблюдаваше небето, Робърт се прокашля.
— Уви, време е вече да ви изпроводя обратно в каютата. Мога ли да направя още нещо за вас?
Скай поклати глава, но в този момент и хрумна нещо.
— Бих се изкъпала още веднъж. — Каква чудесна възможност да поиграе с топлата вода, да отпусне тялото си и да се намаже цялата с ароматен сапун, без да се страхува от Сребърния сокол.
— Отново ли? — Робърт я гледаше с невярващи очи. — Наистина ли искате да се изложите пак на всички най-зли болести?
— Къпала съм се изключително често, мистър Ероусмит, и въпреки всичко съм здрава като бик. Да не би желанието ми да ви създава някаква трудност?
— О, в никакъв случай. За мен волята ви е закон, лейди Кинсдейл.
Каква ирония, помисли тя с горчивина и промърмори:
— Благодаря.
В каютата тя започна да изучава книгите от библиотеката. Бейкън, Шекспир, сър Кристофър Врен, най- различни древни гръцки философи, книги по военно дело и навигация, философия, медицина и астрология. Явно, че Сребърния Сокол бе начетен човек. Или пък бе заграбил кораба на друг начетен човек. Това, разбира се, също бе възможно.
Робърт внесе ваната и няколко кофи вода с помощта на двама моряци. Не за първи път й мина през ум, че тези мъже изглеждат твърде порядъчни за пирати. Може би пък е свикнала на стила им през тези четири дни?
Когато остана сама, тя се съблече с резки движения и се потопи бързо във ваната. Кой знае защо си помисли, че със събличането на последната дреха отнякъде ще изникне и Сокола. Но не би. Облегна се доволно във ваната и се отпусна.
Водата бе поизстинала. Колко ли време бе престояла във ваната? Него ли чакаше? В никакъв случай! И все пак? Може би копнее да изпита наново парещия огън, който разпалиха в нея ласкавите му ръце?
— Никога вече! — промълви тя, засрамена от себе си, изскочи нервно от ваната и се загъна в кърпата.
