разсъждава повече, се върна в стаята на Сокола. Той се бе изправил отново до прозореца, висок и неподвижен, като могъща тъмна сянка в черната си риза от коприна, в черните си панталони и ботуши. Явно, усети присъствието й, защото се обърна. Тя се затича с тихо възклицание към него, хвърли се на гърдите му и устните им се срещнаха.
Обляна от светлината на бледата луна, тя се осмели най-сетне да отвърне на целувката му. Езикът му премина любопитно през всяко кътче на устата й и се заигра с нейния. Замайващи горещи вълни преминаваха една след друга през тялото й, тя докосваше косата му, галеше го по врата и се притискаше все по-силно и по-силно към него.
Той подиша глава, загледа и продължител но право в очите и в един миг наруши мълчанието си.
— Сега вече не можеш да избягаш от мен.
— Не, не мога — прошепна тя, без да отклонява погледа си от неговия. Ръцете му лежаха на нейните рамене. Дъхът й замря в момента, в който той разкъса сатенената й рокля. Погледът му загали голото й тяло, пълните гърди с тъмни зрънца, тънкия, гъвкав кръст, очертанията на бедрата.
Сокола издаде някакъв сподавен звук, притегли я отново към себе си и пламенните му устни отново се впиха в нейните. Ръцете му се плъзгаха все посмело по тялото й, по раменете и гърдите, по корема й. И тогава, тогава внезапно се устремиха още по-нататък, надолу към виещите се, преплетени златни къдрици.
Тя страхливо се дръпна, но той я задържа в прегръдките си и й зашепна гальовни слова. Обзе я сладка отмала от интимното докосване и безсилна да съпротивлява повече, тя се облегна на тялото му.
— Не мога и не искам да те пусна оттук — промълви той.
Тя също не искаше вече да бъде освободена. Притисна силно глава в гърдите му, той я вдигна на ръце и я понесе към леглото. За няколко секунди остана да лежи сама и затрепери от студ, но още в следващия момент почувства топлото, голо тяло върху себе си и жадните му устни. Езикът му разбуди огън в гърдите, в скута й. Бе много опитен любовник и тя се досещаше, че едва ли някога сетивата на жена са били възбуждани тъй страстно и тъй нежно същевременно.
Той се изправи и през клепачите си тя сякаш го виждаше как я наблюдава. Пръстите му отново се плъзнаха по тялото й и отново намериха път между нейните бедра. Тя се опита да ги притисне едно о друго, но тялото й реагира по свой си начин и тя се разтвори цялата за ръката на Сокола. Той се засмя тихо и триумфиращо.
— Благодарен съм на луната. Копнея да те видя цялата и за това докосване съм готов да дам и живота си. — Устните му пробягаха от устата до гърдите и, а след това се спуснаха още по-надолу и по-надолу, докато стигнаха най-интимното място и то загалиха.
Изненадана, протестираща, тя изкрещя, сграбчи раменете му и го затегли нагоре. И в този миг той прекрати играта. Решително разтвори бедрата й и я притисна с всичка сила към своята гръд.
Внезапната болка стъписа Скай и сне за миг булото на сладък копнеж, който я изпълваше. Простена високо, впи зъби в рамото на Сокола и опря юмруци в гърдите му. От очите й бликнаха сълзи. Той сякаш не обръщаше внимание на съпротивата й и продължи да се движи ритмично като проникваше все по-дълбоко в по-дълбоко в нея.
— Пират! Негодяй! Разбойник… — успя да процеди тя.
— И отрепка — добави той, на което Скай едва не се разсмя. Изведнъж невъобразимо сладки чувства и усещания изместиха досадната болка и тя отново изпита удивление от самата себе си. Никога до този момент не бе я обземал толкова неистов, страстен копнеж по нещо. Тя надигна тялото си насреща му, загали бързо гърба му, усети вкоравяването на неговите мускули, ускорения ритъм на любовния акт. Заедно със Сокола тя се понесе към далечни висини и внезапно светът избухна целият вътре в нея. Вече знаеше що е екстаз — обгърната в облаци, звезди и луна, обгорена от слънчева жар. Мракът се втурна в нея, дъхът отлетя. Сякаш умираше.
Но не умря. Тялото й потрепери и я заля нова вълна на екстаз. Отвори най-сетне очи и започна отново да осъзнава, че е все още на земята, в леглото на Сокола, в прегръдките на Сокола. Той не я бе насилил, тя, тя сама дойде при него.
Той се отмести, легна до нея, подпрян на лакът и отметна кичур коса от челото и. Внезапно тя си пожела да не се страхува толкова от тъмнината — би могла сега да си скрие лицето в сянката на нощта.
— Съжаляваш ли? — попита я той.
— Не. — И все пак мъничко съжаляваше, сега, след като опиянението отшумя и болката се завърна. Удивляваше се, плашеше се от себе си — от недостатъчната си добродетелност, от липсата на всякакви задръжки.
— Предупредих те — припомни й Сокола.
Тя кимна намусено и положи глава към неговата гръд.
— Моля те, не говори за това.
Той я притисна нежно към себе си и тя си помисли, че любовта ще да е нещо наистина прекрасно, чудодейно. Сгуши се още по-плътно в него и това й се стори дори по-хубаво от физическото единение.
— Сега какво мислиш да правиш, скъпа моя? Какво ще кажеш на годеника си?
— Истината — отвърна тя.
— Истината ли?
— Не от днес съм наясно, че ще откажа да се омъжа за него. Не искам да спазвам някакво глупаво споразумение, което този човек е сключил с баща ми. Освен това и самият той е противник на този брак.
— Да, но нали идва тук да те отведе?
— Е, и? — Тя се дръпна сърдито от него. — Да не би братовчед ти да ти е най-добрият приятел, та си се загрижил толкова за него?
— Не сме приятели, по-скоро сме врагове. Но се уважаваме един друг и при нужда преговаряме. Мисля, че никога никой от нас двамата няма да нападне другия в гръб.
— Щом като е така, спести ми, моля те, въпросите си. Все някак ще се оправя с живота си. — Когато той се хвърли с усмивка върху нея, тя му се сопна гневно: — Остави ме на мира!
— Не, мила, не мога да те оставя на мира. Предупредих те. Сега вече е твърде късно, Забрави по-добре бъдещето и отвърни на изкусителния призив на тази нощ.
— Не…
Протестът и се оказа безсмислен. Устните му опариха нейните, а тялото й запламтя при допира с неговото. Долови нарастващото му желание и телата им отново се сляха. Колко бързо бурята може да се разрази отново, помисли си тя удивена още преди да достигне връхната точка на екстаза. А след това бавно, бавно се завърна на земята.
Сокола лежеше до нея и я държеше внимателно в прегръдките си. Помълча малко и тогава продума:
— Стига да поискаш, ще те освободя от оковите на твоето годеничество. Бих могъл да кажа, че заложничката ми не е за продан и че ще си я задържа за себе си.
— Това е невъзможно! — Независимо от възторга, от екстаза, които опозна в леглото му, тя не биваше да остане на острова като негова любима. По този въпрос бе напълно наясно със себе си, макар разумът й да бе още замъглен от преживяното.
— Значи ти ще се омъжиш за лорд Кемерън?
— Не… Да… Искам да кажа, че… че няма да остана тук. — Не биваше да прави това заради баща си. Вярно, че му беше сърдита — да я годява без нейно съгласие… Но тя хранеше към него такива съкровени чувства, каквито и той към нея.
Очите на Сокола заискриха с ослепителна сребриста светлина. Погледът му проникваше сякаш до дъното па душата й.
— Ти, малка лицемерка такава! Отхвърляш мъжа, но не се отказваш от мястото в обществото, което той ти предлага. В качеството си на негова съпруга ти ще се храниш в дома на губернатора, ще си разхождаш великолепните рокли по улицата. Никога няма да се лишиш от кадифе, коприна и бижута.
— Как си позволяваш да ме съдиш по този начин? Не казах ли вече, че няма да се омъжа за лорд Кемерън?
