Пое дълбоко дъх и прекрачи отворената врата. Сокола стоеше изправен до прозореца с чаша в ръка. Изглеждаше потънал в мислите си. Отнякъде духаше прохладен ветрец. Малката маса бе покрита с бяла покривка, сребро и скъпоценен порцелан. Запалени свещи осветяваха стаята.
— Лорд Кемерън скоро ще дойде и ще ви отведе — каза той, без за се обърне.
— Той откъде знае, че съм тук?
— Изпратих кораба ви „Силвър месенджър“ към Кейн Хатерас. Чрез сигнализация се е свързал с някакъв търговски кораб. Днес следобед се завърна и капитанът ми докладва, че съобщението му е било прието и че той също е получил съответен отговор.
— Това… това е много добре — промълви Скай едва-едва.
Той се обърна неочаквано към нея И я заразглежда неприкрито от глава до пети. Погледът му се спря по-дълго на огърлицата със смарагда между гърдите й, но си спести какъвто и да било коментар. Само й се поклони и посочи с ръка масата.
— Желаете ли да се храните вече, милейди? — Той я последва до масичката и й придърпа стола.
Преди да седне, наля вино в нейната чаша. Пламъчетата на свещите хвърляха меки отблясъци по стените. Багрите на залеза и хладният полъх, идващ от прозореца, известяваха приближаването на нощта.
— Да ви сервирам ли, милейди?
Тя кимна утвърдително, вкопчила пръсти в облегалката на стола, и започна да го наблюдава как й пълни чинията.
— Що за пират сте вие всъщност? — проговори тя замислено. — Седя си тук и нито съм осквернена, нито пък някой ми е откраднал накитите. Да вземем смарагда, който нося — само той струва цяло състояние, сър Сребърен сокол. Убедена съм, че това ви е известно.
— Никак не е изключено да получа за освобождаването ви също цяло състояние, лейди Кинсдейл.
— Не е изключено — потвърди тя с усмивка.
Той изруга и захвърли приборите, с които сервираше, на един от подносите.
— Милейди, вече съм на края на силите си. Знайте, че съм много, много гладен. Но не за тази храна тук.
Скай се пресегна към своите прибори и вкуси малко от рибата, взе си един картоф и няколко задушени моркова. Скоро обаче спря да се храни. Сокола също не отдели особено внимание на храната. Смръщил чело и стиснал устни, той не отместваше погледа си от нея.
— Значи лорд Кемерън ще пристигне лично тук, така ли? — запита тя.
— Да.
— Ще бъде ли в безопасност?
— Той знае много добре, че тук не го застрашава нищо. — Скай започна да мести разсеяно парче месо насам-натам в чинията, а той се приведе плътно към нея. — Всъщност какво става с вас, милейди? Коя си въобразявате, че сте? Разбирам, презирате мен, пирата. Но вие презирате също така и годеника си, който е част от вашата собствена класа — мъжът, готов да преплава бурното море заради опърничавата си годеница.
С голямо усилие на волята тя потисна надигащия се в нея гняв.
— Единственото, което искам, е сама да си бъда господар.
Той присви очи.
— И какво означава за вас да сте си сама господар?
— Означава, че съм свикнала да вземам решения сама. Майка ми… — поколеба се за миг, но пое дълбоко въздух и продължи. — Тя почина, когато бях още съвсем малка. Наложи се много бързо да се науча да въртя домакинството на баща си. Той по-късно ме изпрати в едно лондонско училище. За съжаление обаче е пропуснал да ме информира относно едно обещание, което е дал, малко след като съм се родила.
— Искате да кажете, че не гледате на това обещание като на нещо, което се отнася до вас?
— Точно така.
— Нима няма да изпълните волята на собствения си баща?
— В този конкретен случай — не! — Тя отпи глътка вино и добави: — Човек може да си помисли едва ли не, че дъщерите се раждат на този свят като робини, които ще бъдат продадени на този, който предложи най-добрата цена.
В очите на Сокола, приели в този момент цвета на пушек, не можеше да се прочете нищо.
— А не помислихте ли, че лорд Кинсдейл сигурно е искал да подсигури бъдещето ви?
Скай сведе поглед.
— Всъщност той не знае нищо за мен.
— А за страха ви от тъмнината?
Тя вдигна рязко глава.
— Не желая да обсъждам този въпрос с вас.
— И защо не? Мисля, че мога да ви помогна.
— Да ми помогнете? Вие?
Сокола повдигна рамене и отпи глътка от чашата си.
— Във всеки случай, не бива да се страхувате от годеника си. Доколкото знам, той е коректен джентълмен, а не някакво чудовище.
Тя докосна смарагда и се усмихна.
— Вие обаче сте чудовище, нали?
— По-добре не ме дразнете — предупреди я той.
— Е, не ми е за първи път да ви дразня и до този момент се владеете съвсем успешно.
— Струва ми се, че постепенно започвам да губя контрола над нервите си. Искам само да ви уверя, милейди, че попаднете ли само още веднъж в прегръдките ми, няма да се поколебая ни за миг да разкрия пред вас истинската си същност. — Вместо да му отвърне, тя само се усмихна. Той се пресегна към чашата й и я премести по-далеч от нея. Тя повдигна недоумяващо вежди, а той поясни:
— Струва ми се, че не бива да пиете повече. Как се чувствате сега?
— О, отлично. Макар че си пийнах порядъчно от вашия прекрасен коняк.
— Изтрезняхте ли вече?
— Да, сър.
Сокола се изправи, хвана ръцете и, вдигна я бавно от мястото й и я притегли в прегръдките си. Съзнанието й казваше, че трябва да се отбранява, но ветрецът, който полюляваше завесите, бе тъй лек, тъй нежен, че тялото й се отпусна в приятна отмала. На мястото на огнените багри на слънчевия заник се спусна сянката на нощта, а сред нея заплува сребристата луна.
— Бягайте оттук — процеди Сокола с дрезгав глас. — Бягайте и прегърнете по-добре мрака, защото тук при мен сте много по-застрашена — каза това и притисна ръката й до сърнето си. — Усещате ли ударите на сърцето ми, милейди, бурята в моята душа? За Бога, умолявам ви, не разчитайте нито миг повече на чувството ми за чест. Бягайте! По-далеч от мен!
Трябваше да признае, че този човек играе честна игра. Пръстите й доловиха ударите на сърцето му. Жарта се пренесе от неговото тяло в нейното и тя потрепера цялата. Желаеше го. Колкото и осъдителни да бяха чувствата й — тя го желаеше. Една истинска дама не може да бъде подвластна на емоции от този род, но тази вечер, при този топъл ветрец, които галеше тялото й, всичко останало й беше безразлично. Правилата за поведение във висшето общество вече бяха невалидни — това, което все още имаше значение, бяха земята, небето, вятърът и неотразимият чар на този мъж.
Разтвори устни, за да каже нещо, но какво — не знаеше. Скоро щеше да пристигне изисканият й годеник, за да я спаси, за да й предложи сигурност, уважавано място з обществото, красив дом, богатство, слуги и изобщо всичко, което една жена може да си пожелае. Само че единственото, което представляваше някаква ценност за нея, се намираше в обятията на един пират.
— Вървете си! Веднага! — простена той. — Предупреждавам ви.
Скай се откъсна от него и го загледа втренчено. Искаше да каже толкова много неща, а не намираше думите, с които да ги изрази. Останеше ли само миг още, зла орис щеше да обсеби живота й. Обърна се и се завтече през вратата навън. Със сърце, изпълнено със сладка болка, останала без дъх, тя спря и без да
